Забравените

66

— Забрави ли нещо?

Джейн Райън изпищя и уплашено отскочи назад при светването на лампата.

Опулените й очи се заковаха в лицето на Пулър.

В следващия миг се обърна да побегне, но се сблъска с Карсън, която беше застанала на вратата.

Пулър направи светкавична крачка напред и й изви ръката. Осъзнала, че няма измъкване, младата жена дори не направи опит да се освободи.

— Какво търсиш тук? — попита Пулър.

— И аз мога да те попитам същото! — светкавично се окопити Райън и размаха ключа, който държеше в свободната си ръка. — Това ми го даде лично мистър Мейсън!

— Защо Мейсън ще ти дава ключ от кантората си? — обади се Карсън.

— А на теб какво ти влиза в работата? — озъби се момичето, оглеждайки я от горе до долу.

— Снощи те видях да излизаш от къщата на Сладкиша, Джейн — рече Пулър. — А след това видях и него, на дъното на ваната му. — Не откъсваше поглед от лицето й. Много държеше да види нейната реакция на тази новина.

— Сладкиша е мъртъв?

— Не ставаш за покерджия, Джейн — тъжно поклати глава той. — Много добре знаеш, че е мъртъв. Полицията вече те издирва. Къде се беше скрила?

— Не съм се крила. Защо да го правя? Защо мислиш, че съм причинила зло на Сладкиша? Аз го харесвах.

Пулър измъкна със свободната си ръка купчината листове от джоба си.

— Това е опис на личните вещи на леля ми, който получих лично от Мейсън — поясни той. — Проблемът е там, че в него не са описани всичките й бижута. Липсват два пръстена, три чифта обици и огърлица — всичките доста ценни. В допълнение липсват и дузина антични златни монети от класьора, в който ги е съхранявала.

— Не знам нищо за това — тръсна глава Джейн.

— Напротив, знаеш всичко. Защото именно тези неща бяха в чантата ти, когато се сблъскахме в дома на леля ми. Бях казал на Мейсън, че ще отида там на другия ден сутринта, но промених решението си и отидох още същата вечер. Той те е изпратил да прибереш златото и монетите, преди да съм прегледал вещите й. А след това да ги извадиш от предварителния опис, който си направила. Но първата ти задача е била да ги прибереш, за да не ги видя. Поне така си е мислил той. Аз обаче вече бях видял бижутата и монетите в къщата, но не му казах. А когато се върнах за втори път, тях вече ги нямаше. Защото ти ги беше прибрала. По същия начин си действала и у Сладкиша. Прибрала си част от часовниците в колекцията му. В една от папките на Мейсън открих същия опис като този на леля ми. В него не бяха включени липсващите часовници. Но аз ги видях с очите си, защото старецът ми показа колекцията си. Двамата с Мейсън действате в комбина. Ти посещаваш домовете на възрастните хора, за чието имущество се грижи адвокатът. Знаеш много добре какви ценности притежават и ги прибираш веднага след смъртта им. После Мейсън изготвя съответните описи и ги предава на опечалените роднини, които, естествено, нищо не подозират. По този начин Мейсън може да си позволява астън мартин и скъпи пътувания по света, а аз съм готов да се обзаложа, че и ти си компенсирана отлично за участието си в измамата.

Лицето на Райън пребледняваше с всяка негова дума.

— А може би и помагаш на набелязаните жертви да се прехвърлят по-бързо в отвъдното — подхвърли Карсън. Убила си стареца, за да докопаш ценностите му.

— Не съм го убила!

— Но си била в къщата му.

— Я си отвори чантата! — намръщено изръмжа Пулър.

— Какво?!

— Казах да си отвориш чантата.

— Ти нямаш право да…

Пулър грабна ръчната й чанта и рязко я отвори. Вътре, увити в копринено шалче, проблеснаха четири от часовниците на Сладкиша.

— Кажи сбогом на живота си, Джейн! — избоботи Пулър.

— Не съм го убила! — избухна в плач Райън. — Кълна се в Бог, че не съм го убила!

— Това го кажи на полицията. Влязла си в дома му и си откраднала тези вещи — нещо, което би дръзнала да направиш само ако знаеш, че той е мъртъв. И по една случайност той наистина е бил мъртъв горе, в банята си. Ако продължаваш да твърдиш, че не си го убила, съдебните заседатели доста ще се посмеят, преди да те пратят в затвора до края на дните ти.

— Мейсън ми каза да отида и да прибера часовниците — хълцайки, поясни Райън. — И аз го направих.

— Мейсън ли ти каза?

— Да! — извика тя.

— А ти не се ли запита как ще стане, ако собственикът им все още е жив?

— Добре, ще ти обясня — отвърна на пресекулки тя. — Той… Той ми каза, че Сладкиша… Че Сладкиша е мъртъв…

— А как е разбрал това?

— Не знам.

Карсън се раздвижи, за да привлече вниманието на Пулър.

— По някаква причина Мейсън го е убил, а след това й е заповядал да прибере часовниците — подхвърли тя.

— А защо Гриф не ги е прибрал, след като вече е бил там? — попита Райън.

— Как така изведнъж стана Гриф, а не мистър Мейсън? — погледна я с интерес Пулър, после въздъхна и поклати глава. — Отговорът на въпроса ти е прост: защото е искал ти да прибереш вещите, а не той. Откриваш стареца във ваната и ставаш подозрителна, но ще си държиш езика зад зъбите, защото също си била в дома му. Подхлъзнал те е, при това здравата.

— Гадният му кучи син! — изръмжа Райън, престанала да плаче.

— Но защо го е убил? — обади се Карсън.

Пулър премести ръката си върху рамото на Райън и леко го стисна.

— Някакви идеи? — попита той.

— Не. Никога не ми е споменавал подобно нещо. Не е имал причини да убива Сладкиша.

— Кога ти се обади да отидеш там?

— Снощи. Бях наблизо и много бързо стигнах до къщата.

— А защо Мейсън е бил там?

— Не знам. Може да се е отбил за едно питие. — На лицето й се появи крива усмивка. — Или да хапне някоя курабийка…

— Един възрастен човек е убит! — разтърси я Пулър. — Имаш ли нещо общо със смъртта на леля ми?

— Не, кълна се!

— Защо ли не ти вярвам? — изръмжа той.

— Казвам ти истината! — възкликна Райън.

— Е, това ще решат съдебните заседатели. А сега ми кажи къде е онзи дребен мръсник?

— Не знам.

— Не те чух — отново я разтърси той. — Опитай пак!

— Може би си е у дома? — попита Карсън.

— Не мисля — поклати глава младата жена.

— Защо? — втренчи се в нея Пулър.

— Има си друго място. Доста по-изолирано.

— Защо му трябва изолирано място?

— Просто му трябва. Понякога.

— Това има ли нещо общо с детските снимки в портфейла му?

— За какво говориш? — смаяно го погледна Райън.

— Педофил ли е този тип? — остро попита Карсън.

— Къде е това място? — почти я надвика Пулър.

— Северно от тук, близо до залива. Без съседи наблизо.

— Знаеш ли адреса?

— Да.

— Защо? Да не би и ти да си падаш по деца? — изгледа я той.

— Не, разбира се! — извика тя и очите й отново се насълзиха.

Пулър стисна рамото й за последен път, после повдигна брадичката й и впери поглед в очите й.

— Ще ти дадем шанс да поправиш нещата, Джейн — тихо, но отчетливо рече той. — Пръв и последен. Провалиш ли се, всичко свършва. Разбираш ли какво ти казвам?

Лицето й се разкриви от страх.

— Разбирам — прошепна тя.