Забравените

27

Бълок спря на метър и половина от верандата.

— Ще благоволиш ли да обясниш какво търсиш тук, по дяволите? — изръмжа той към Пулър, който съобразително беше пристъпил крачка напред. — А после се опитай да ми дадеш основателна причина да не те арестувам на място!

Пулър вдигна връзката ключове и ги размаха над главата си.

— Получих ги от адвоката на леля ми — отвърна той, а после вдигна пред очите на началника и копието на завещанието. — А тук пише, че къщата е завещана на мен. Ако не вярваш, можеш да позвъниш на адвоката.

Бълок направи крачка напред, грабна документа от ръцете му и го поднесе под светлината на лампата. После го нави на руло и го тикна обратно в ръцете на Пулър.

— Не съм адвокат, но по всичко личи, че си се сдобил с къща — изръмжа той. — Но откъдето и да го гледам, това си е основателен мотив за убийство.

— С една малка подробност — в деня на смъртта й съм бил на хиляди километри от Флорида.

— Можеш ли да го докажеш?

— Да, ако се наложи. Но я ми кажи, защо ми е да я убивам, ако съм знаел, че наследявам къщата? И защо изобщо да се появявам тук, след като ти дори не си подозирал, че съществувам?

— Може би си глупак.

— Това ще трябва да го провериш в армията.

— Докато си в Парадайз, ще проверявам когото и каквото си искам.

— Дай да сключим примирие — подхвърли Пулър. — Извинявай, ако съм те раздразнил с нещо. Не съм имал подобни намерения.

Бълок се залюля на пети, изпусна въздуха от гърдите си и промърмори:

— Забрави. Грешката е колкото моя, толкова и на всеки друг. Просто космите ми настръхват прекалено бързо.

— Няма проблем. Това мога да го разбера.

— Още ли си на мнение, че смъртта на леля ти не е била нещастен случай?

— Не знам. Говорих със съдебната лекарка и видях тялото, но не открих нищо подозрително.

— И въпреки това не си сигурен, така ли?

— Човек никога не е сигурен. Може би търся нещо, което просто го няма.

— И това се случва.

— Виж какво, знам, че си зает човек — протегна му ръка Пулър. — Днешният инцидент на плажа ми се струва доста сериозен. Аз се връщам в пансиона, в който отседнах. Благодаря ти, че не ме арестува.

Бълок стисна ръката му, помълча малко и мрачно кимна.

— Да, това нещо на плажа наистина е сериозно.

Пулър прие репликата като покана за обсъждане.

— Удавяне? — внимателно подхвърли той.

— Не. И двамата са застреляни в главата.

— И двамата?

— Семейна двойка. Нанси и Фред Стороу. Същите, за които ставаше въпрос в участъка. Добре известни местни хора, заселили се далеч преди мен. Всяка вечер се разхождаха по брега. Онази вечер също, но с тази разлика, че са изчезнали.

— Очевидци, улики?

— Труповете са много разложени. Досега никой не е съобщил, че е видял каквото и да било.

— Мотиви? Може би грабеж?

— Не съм чувал такова нещо. И двамата бяха пенсионери. Израснали са заедно във Форт Уолтън Бийч. Станали гаджета още в гимназията. Преместили са се в Парадайз преди много години. Той беше собственик на няколко бизнеса, все дребни. Бензиностанция, закусвалня „Събуей“, магазин за джиесеми. Неотдавна продаде всичко, за да се отдаде на заслужена почивка. Златната им възраст наистина беше златна.

— А коя е двойката, която докладва за изчезването им, а по-късно се появи и на плажа?

— Синът на Стороу, Чък, и съпругата му Лин.

— Някакъв мотив, свързан с тях? Задавам въпроса съвсем рутинно.

— Синът му е местният банкер и печели много — поклати глава Бълок. — Едва ли е опрял до парите на родителите си. Освен това бяха много близки. Играеха голф всеки уикенд, редовно си ходеха на гости. Безспорно ставаше въпрос за истинска привързаност.

— Може би е станало случайно. Озовали са се на погрешното място в погрешното време.

— И аз мисля така.

— Успяхте ли да определите мястото на влизането им във водата спрямо това, на което са били намерени?

— Дал съм задача на хора, които познават тукашните течения като пръстите на ръката си. Със сигурност ще стеснят района на разследването. Вече разполагаме с часовата рамка, в която са излезли на разходка.

— Давам си сметка, че нямам юрисдикция на това място, но съм готов да помогна — предложи Пулър. — Допълнителен чифт очи никога не са излишни.

— Много добре — кимна Бълок. — Ще те имам предвид, ако се наложи. А сега ти желая приятна вечер. Радвам се, че изяснихме нещата помежду си.

— Аз също.

Бълок се обърна и тръгна към колата си, а Пулър заключи входната врата и се насочи към своята. Подкара към брега и спря в близост до мястото, на което бяха открили телата на семейство Стороу.

Може би наистина са се озовали на неподходящото място в неподходящо време. Което означава, че са видели или са се натъкнали на нещо, което е струвало живота им.

Странни неща, които се случват нощем.

Засече разстоянието, което беше изминал от къщата на леля си до тук.

Вече е моята къща, напомни си той. Какво ли ще правя с нея?

Разстоянието се оказа точно три километра и петстотин метра. Леля му със сигурност не беше идвала тук. Дали убийството на семейство Стороу имаше връзка с това, което беше сполетяло Бетси, поне засега оставаше неясно. Трябваха му още факти, за да отговори на този въпрос.

Все още не знам достатъчно. И може би никога няма да знам.

Тук той беше извън средата си. Без правомощия за разследване. Служебният сак с оборудването, което обикновено използваше за разкриване на престъпления, беше останал там, в далечната Вирджиния. После му хрумна нещо, извади телефона си и набра Армейската криминологична лаборатория, или съкратено АКЛ, със седалище Форт Гилъм, Джорджия. Там се трудеше старата му приятелка Кристен Крейг, с която бяха разследвали стотици случаи. Даваше си сметка, че е късно, а на всичко отгоре Джорджия беше с един час напред в сравнение с Парадайз. Но добре знаеше, че Кристен често остава на работното си място до малките часове на нощта.

Оказа се, че и тази нощ е така. Кристен вдигна на второто позвъняване и той набързо й обясни за какво става въпрос.

— Утре сутринта имам пратка за „Еглин“ — отвърна тя. — Ще сложа сака ти в самолета. Ако се разходиш до там утре по обед, със сигурност ще го получиш.

— Ти си светица, Кристен!

— Не забравяй да кажеш това и на шефа ми.

После накратко му обясни какво трябва да направи, за да си прибере сака, а след това любопитно подхвърли:

— Наистина ли си на място, което се нарича Парадайз?

— Наистина.

— Но молбата ти за спешно изпращане на оборудването означава, че това място не отговаря на името си, така ли?

— Дедуктивните ти способности могат да се сравняват единствено с начина, по който вършиш чудеса.

— Ако продължаваш да ми правиш такива комплименти, като нищо ще взема да им повярвам — засмя се Кристен и прекъсна връзката.

Пулър прибра телефона в джоба си и включи на скорост.

Работата му за тази нощ все още не беше приключила.