Забравените

63

Питър Лампърт се изтегна на коженото кресло в личния си кабинет на борда на „Лейди Лъки“. Тук беше заобиколен от най-доброто. Най-хубавата яхта, най-съвременното оборудване, най-опитният екипаж, най-марковото вино, най-прекрасната гледка. Изобщо всичко най на света, което можеше да се купи с пари.

Много дълго се беше борил, за да го постигне. Саут Бийч беше трудно място дори за оцеляване, да не говорим за развитието на успешен бизнес. В продължение на години Лампърт се беше опитвал да се придържа към изискванията на закона, но в крайна сметка се оказа, че многобройните му клаузи и алинеи са направени да пречат, а не да помагат за развитието на бизнеса. Освен това ненавиждаше начина, по който регулаторните органи си пъхат носа в личния живот на хората.

Не познаваше бизнесмен, на когото това да му харесва.

След фалита на хедж фонда той реши да се залови с нещо съвсем различно и започна да въвежда доказани в практиката бизнес системи в области, които по принцип се опираха на грубо насилие и двойно счетоводство.

Днес вече управляваше една невероятно печеливша империя, в която хонорарите се определяха от размера на печалбата — на принципа на процентите за автора на нашумял бестселър. Изискваше стандартната предплата за откриване и транспортиране на стоката до крайния потребител. В случай че стоката отговаряше на определените в бранша стандарти, към компанията му потичаха потоци от допълнителни средства.

Според един от тези стандарти той получаваше отчисления за всяка проститутка, чиито приходи надхвърлеха 100 000 долара. Същото произтичаше и когато някое муле изпълнеше повече от десет успешни мисии за пренасяне на дрога. Най-евтината стока бяха обикновените работници, за които получаваше доста по-скромни постъпления поради ниската им начална цена. Но те пък бяха много и работеха непрекъснато, затова общата печалба от тях никак не беше малка. Количество си е количество.

Робският труд в цивилизованите страни беше един от най-бързо развиващите се сегменти на престъпния бизнес. Но самият той не виждаше нищо престъпно в него. Дори напротив — на практика той правеше услуга на бедните и онеправдани хора. Като роби те получаваха храна и покрив над главата си. И водеха сравнително добър живот въпреки липсата на свобода.

Той лично беше набирал подобни хора от места, където храната никога не достигаше. Там те живееха под открито небе, а надницата беше нещо, за което само можеха да мечтаят.

Според него свободата беше едно силно преувеличено понятие и нищо повече.

Неговите счетоводители контролираха всички стратегически сфери от бизнеса и имаха пълен достъп до документацията на партньорите му. По принцип това бяха твърдоглави и трудни за контролиране хора, които обаче изпълняваха изискванията му по простата причина, че бизнесът с него беше много по-изгоден и стабилен от всичко, което им беше познато преди това. А той гарантираше редовни доставки на стока по всички направления. Това беше ключовият фактор в бизнеса му, който изискваше търсене и набиране на стока в някои от най-затънтените части на света. Без право на грешка. Такива бяха правилата.

Закъснението на натоварен със стока кораб означаваше, че той скоро ще поеме към дъното заедно с капитана и екипажа.

Лампърт извърна глава към предното стъкло на кабината и погледна часовника си. После сведе очи към монитора на компютъра, по който течаха сведения за бизнеса, подсигурени от сложни защитни системи.

Забавляваше се добре, но и работеше много. Не беше лесно да се изгради това, което притежаваше, но още по-трудно беше да го поддържа в оптимална форма. Малцина биха издържали на темпото, което си налагаше. Той беше роден със сребърна лъжичка в устата край бреговете на езерото Мичиган. Баща му беше президент на компания от първите 500 в класацията на списание „Форчън“, а майка му беше красива дама от висшето общество, която обичаше да дава разкошни и многолюдни приеми в различните имения на семейството. Живот, за който милиони американци можеха само да мечтаят.

Той беше учил в най-елитните университети, а след това отвори кантора на Уолстрийт с няколко състуденти. Днес мнозина от тях бяха титани в различни клонове на индустрията, които предпочитаха да държат парите и влиянието си в един силно ограничен кръг от себеподобни. Пред обикновените хора те обичаха да говорят за възможностите да се издигнеш от нищото, но на практика не ги приемаха сериозно — особено онези, които бяха на неговото ниво.

Защо да споделяш печалбата с онези, които са далече от твоите ценности?

От твоята визия за бъдещето.

От твоите братски чувства.

Малцина разбираха, че Америка е велика благодарение на хората, които поемат рискове. Говореше се, че през последното десетилетие богатите са заграбили почти всички блага, а също така и приходите, генерирани от тях. Точно така трябва да бъде, мислеше Лампърт. Защото е правилно. Защото е справедливо. Единственият недостатък на неравенството в доходите е, че неравенството не е достатъчно голямо.

99,9 процента бяха овце, натикани точно там, където заслужаваха. Те бяха безименните играчи — милиардите, които си приличаха като две капки вода. Докато останалите 0,1 процента заслужаваха всичко, защото те бяха елитът. Защото бяха специални. Защото тласкаха света към нови висини.

Лампърт изобщо не се колебаеше да действа извън закона. Важното бе, че имаше търсене на проститутки, дрога и роби.

И той просто задоволяваше това търсене. Нито повече, нито по-малко. Точно както производителите на цигари, създателите на порносайтове, собствениците на заведения за бързо хранене и игрални домове удовлетворяваха страстите и пороците на обществото. Това беше простият модел, който движеше бизнеса, откакто свят светува.

Откриваш някаква нужда и я задоволяваш по най-добрия начин.

След десет минути Лампърт отново погледна часовника си и отправи поглед към океана. Започваше да се смрачава и това беше добре.

Час по-късно долови боботенето на двигател, примесено с типично свистене.

Изправи се и надникна през прозореца. Светлините на хеликоптера приближаваха. Той беше излетял от един доста по-голям плавателен съд, закотвен в средата на залива.

Не след дълго колесникът на птицата опря в площадката за кацане на яхтата. Двигателят намали оборотите си. Лампърт си представи как вратите се отварят и захлопват, но не можеше да ги чуе.

Облегна се назад, сключи пръсти на тила си и започна да отброява секундите. После вратата се отвори и на прага се появи мъж, придружаван от личния му бодигард.

Лампърт кимна леко. Телохранителят се оттегли и затвори вратата.

Мъжът беше висок малко над метър и седемдесет, с мускулесто телосложение и несъразмерно голяма глава.

Лампърт знаеше колко много неща се крият в нея.

Мъжът беше облечен изцяло в черно, а обувките му бяха с необичайно високи токове, предназначени да го направят по-едър.

Интересно, че човек с толкова много власт иска да изглежда още по-внушителен, помисли си Лампърт.

Мъжът в черно го поздрави с леко кимване и се настани срещу него.

— Добре ли мина пътуването? — попита Лампърт.

Мъжът извади цигара от горното джобче на ризата си и я запали, без да иска разрешение.

Може би защото знаеше, че Лампърт няма да възрази срещу желанието му да пуши на борда на неговия плаващ дворец.

Питър Лампърт се страхуваше от малко хора на този свят.

Мъжът насреща му беше един от тях.

— Всяко безопасно пътуване е добро — отвърна той с акцент, който издаваше, че английският не е матерният му език.

— Нещата вървят отлично — каза Лампърт.

— Но могат да вървят още повече — отбеляза мъжът и проследи с очи кръгчетата дим, издигащи се към резбования таван.

— Винаги е така — кимна Лампърт и леко се приведе напред.

Мъжът почука с цигарата си по страничната облегалка на креслото и пепелта падна на килима.

Лампърт не реагира.

— Нещата могат да вървят още повече — повтори гостът. — Без провали като в Парадайз, където са станали поредица от убийства, разследвани от полицията. Тя разследва и взривяването на колата ти… — Той се взря в лицето на Лампърт.

— Трябва да се вземат съответните мерки — отвърна с безизразно лице той. — Провалът си е провал, но разследването няма да стигне доникъде. — Наистина се страхуваше от този човек, но това не означаваше, че не може да скрива това, което изпитва. А Лампърт беше в състояние да спори и с най-добрите.

— Ти твърдиш, че разследването няма да стигне доникъде — отбеляза гостът, заковал изучаващ поглед в лицето на Лампърт.

— Това е обосновано мнение, базиращо се на конкретни факти.

— А ако грешиш?

— Не вярвам.

— И все пак, ако грешиш?

— Ще има последствия.

— Разбира се, че ще има. Но за теб.

— В такъв случай имам всички основания да докажа, че съм прав.

Гостът се понаведе наляво и кожата на креслото проскърца под тежестта на тялото му.

— Да вървим напред — промърмори той. — Става все по-трудно да се сдобием със стока, а това означава, че трябва да повишим цената. Ти ще имаш грижата това да стане достояние надолу по веригата.

— С колко?

— Засега с десет процента. За трета категория. Плюс още пет за втора и десет за първа категория.

— Което означава двайсет процента за най-високата — отбеляза Лампърт.

— Точно така.

— Много е.

— Може да бъде и повече, но аз съм разумен човек.

— Очевидно ще се наложи аз да се лиша от част от приходите.

Гостът огледа луксозната обстановка на яхтата и кимна.

— Мисля, че няма да ти се отрази чак толкова.

— Сигурен съм.

— Само ако обоснованото ти мнение се окаже вярно. Парите не са всичко.

— Не съм съгласен — усмихна се Лампърт. — Парите са всичко, защото ни осигуряват достъп до всичко останало, което има някаква стойност.

— Искаш ли да ми дойдеш на гости на новия кораб? Купих си подводница, която побира над трийсет души. Морският свят е фантастичен.

— Много бих искал, но няма да мога. Имам твърде много работа.

Изобщо не искам да ставам част от морския свят, добави мислено Лампърт.

Мъжът се надигна.

— Човекът, който взривява бентлита и изчезва като дим, не може да бъде случаен. Това е послание.

— Наистина е така. Може би по-директно, отколкото предполагаш.

— А ти имаш отговор, така ли?

— В момента работя по това.

— Искаш ли един съвет?

— С удоволствие — погледна го с очакване Лампърт.

— Обикновено димът предизвестява пожар, който може да излезе от контрол. — Мъжът замълча и изгаси цигарата си върху писалището на Лампърт, направено по поръчка срещу четирийсет хиляди долара. — Затова те съветвам да действаш по-бързо.

В следващата секунда вече го нямаше.

Като облаче дим, разпръснало се над океана.