Забравените

80

— Джон! — изпищя Карсън и хукна по пясъка към него. Достигна го за секунди, но той вече се беше надигнал на коляно.

— Къде? — машинално попита тя.

— Левият хълбок. Има и изходна рана. Първият, който стреля. Явно разбира от преграден огън.

— Дай да проверя изходната рана!

Тя вдигна ризата му и започна да го опипва. Откри и входната и изходната рана.

— Доста кървиш.

— Ще се оправя.

— Трябва ти болница.

— Не споря. Но в големия сак в тахото има и аптечка. Ще се превържа.

— Аз ще те превържа, Пулър.

Той погледна над рамото й.

— Добре, но в момента трябва да залегнеш, да заредиш и да се обърнеш.

Тя трепна, но само за миг.

— Лодката?

— Лодката — кимна той.

— Мамка му!

Тя се обърна и видя това, което беше видял той. Лодката беше опряла брега. Празна.

— По всичко личи, че противникът вече се е разгърнал — промърмори Пулър.

— Не е спасителна. Вероятно става въпрос за по-малко хора.

— Всяко число над две е проблем. Освен това и ние не сме в добра форма.

— Ще се справиш ли? — попита тя.

— Не ме прострелват за пръв път.

— Знам.

Пулър смъкна ризата и я уви около кръста си, за да ограничи кръвотечението. После грабна пушката и се изправи.

— Колко патрона имаш? — попита той.

— Десет. А ти?

— Пет и съм извън играта.

— Как ще го направим?

— Издирване и унищожение. Аз отляво, ти отдясно. Чуеш ли, че откривам огън, стреляш по същата цел. Аз ще направя същото.

— Трябва да пестим мунициите.

— Напротив, генерале. Трябва да убиваме всичко, което се мерне пред очите ни. А след това, ако се наложи, ще влезем и в ръкопашен бой.

— Един удар в раната и си аут — отбеляза тя.

Пулър се обърна да я погледне.

— Ще понеса повече от един удар — тихо отвърна той.

Тя понечи да възрази, но видя окървавената му риза и устата й се затвори.

Разделиха се. Карсън тръгна към водата, а Пулър — в обратна посока. Когато дистанцията помежду им стана петнайсет метра, двамата се обърнаха и започнаха да се прокрадват напред, оглеждайки се във всички посоки.

Пулър усети миризмата и спря.

Сяра.

Идваше от негово дясно, което за Карсън означаваше ляво. Враговете бяха директно пред него. Лекият ветрец донесе до ноздрите миризмата на дрехите им.

После изведнъж осъзна какво означава това. И те излъчваха абсолютно същата миризма. Която щеше да стигне до противника при първата смяна в посоката на вятъра.

— Долу! — изкрещя той почти едновременно с трясъка на първите изстрели.

Просна се по корем на пясъка, но не отвърна на огъня. Разполагаше само с пет патрона и не възнамеряваше да ги използва, преди да фиксира ясна мишена.

Оставаше му само да се надява, че Карсън е чула предупреждението му навреме.

Замръзна на място и зачака. Сърцето му блъскаше неистово.

Искаше му се да повика Карсън, но това нямаше да им донесе нищо друго освен нови неприятности. Вече беше дал да се разбере, че са повече от един.

Напрегна поглед, разделяйки местността пред себе си на отделни квадранти. Карсън със сигурност щеше да види повече от него благодарение на прибора.

Реши да копира действията й, каквито и да са те.

В следващия миг я зърна да пълзи по корем. На броени метри от прибоя, който заглушаваше всичко.

Той стори същото. Тя обаче увеличи скоростта, принуждавайки го да прави върховни усилия, за да не изостане. Почти веднага разбра какви са намеренията й: да стигне първа и да поеме върху себе си атаката или контраатаката на врага още преди самият той да излезе на позиция.

— Зарежи това! — изръмжа полугласно той и удвои усилията си.

Няколко секунди по-късно всичко свърши. Карсън скочи на крака и се прицели.

Появил се частица от секундата по-късно, Пулър стори същото. Дулото на пушката описа светкавичен полукръг и се закова върху мишената.

Един пистолет беше насочен в гърдите на Карсън.

Друг в гърдите на Пулър.

Насреща му беше Мечо.

Криси Мърдок стоеше срещу Карсън.

Двамата мъже се разпознаха в една и съща секунда.

Карсън и Мърдок нямаха това предимство.

— Кои, по дяволите, сте вие? — изръмжа Пулър.

Мечо го гледаше мълчаливо с пръст на спусъка.

Мърдок не отделяше поглед от Карсън. Дулата на пистолетите им бяха на два метра едно от друго.

— А кои, по дяволите, сте вие? — попита Мърдок.

— Бригаден генерал Джули Карсън от армията на САЩ — представи се Карсън.

— Специален агент Джон Пулър, Отдел за криминални разследвания към армията на САЩ — последва примера й Пулър.

Мечо не го изпускаше от очи.

Пулър също.

— А сега кажете кои сте вие! — заплашително викна той.

Мечо продължаваше да мълчи и той се извърна към Мърдок.

— При последната ни среща ти беше по хавлия в имението на Лампърт и доколкото разбрах, се казваш Кристин Мърдок.

— Работен псевдоним — отвърна тя. — Истинското ми име е лейтенант Клаудия Диас от Националната полиция на Колумбия. Присъствието ми тук е свързано с провеждането на съвместна операция между нашите две страни.

— С каква цел?

— Борба с нелегалния трафик на хора. Операцията е одобрена от вашия Държавен департамент.

— А той? — попита Пулър и махна с ръка към Мечо.

— Той ми помага.

— Не ми прилича на колумбиец.

— Защото не съм — остро отвърна Мечо.

— Преди две вечери ми спаси живота — уточни Пулър. — Защо?

— Не ми хареса разстановката. Твърде много хора срещу един.

— Знаеше ли кой съм?

Мечо поклати глава.

— А защо й помагаш? — кимна към жената Пулър.

— Това си е моя работа.

— Не е ли време да се идентифицираме? — обади се Карсън.

Тя, Диас и Пулър извадиха служебните си значки.

Мечо не извади нищо.

— Откъде си? — попита го Пулър.

— Не съм от тук.

— Ненужно усложняваш нещата.

— Това не е мой проблем.

— Бяхме нападнати от половин дузина крадци на роби — поясни Диас.

— Какво съвпадение — рече Карсън. — Ние също.

— Но сте оцелели.

— Както и вие.

— Изхвърлихме труповете в океана. Препоръчвам ви да сторите същото.

— Защо?

— За да прикрием следите си и да не изпуснем едрата риба.

— Страхувам се, че вече сте я изпуснали — поклати глава Пулър. — Камионът с пленниците замина.

— Мамка му! — изсъска Диас и първа прибра оръжието в кобура си.

Карсън стори същото.

Но мъжете не помръднаха. Пистолетите им останаха насочени един в друг.

— Свободно, Мечо — подвикна Диас. — Ясно е, че нямат нищо общо с трафикантите на хора.

— Свали оръжието, Пулър — обади се и Карсън.

— Той да го свали пръв!

— Няма да стане! — изръмжа с блеснали очи Мечо. Жените си размениха многозначителни погледи.

— Мъже! — въздъхна Диас. — Винаги имат излишък от…

— Тестостерон — довърши вместо нея Карсън и я погледна очаквателно. — Ще го направим ли?

Диас кимна.

После с два скока се озоваха между Мечо и Пулър.

— Долу оръжията — изкомандваха в един глас те.

Лишени от избор, Пулър и Мечо бавно свалиха пистолетите си.

— Ти си ранен! — извика Диас, която едва сега видя окървавената риза на Пулър.

— Май да — отвърна той. — А вие двамата ще трябва да запълните някои празноти…

— Нямаме време — поклати глава Диас. — Камионът се е измъкнал и те вече знаят какво се е случило. Това означава, че незабавно ще прекратят операцията, а ние ще изпуснем и малкото улики, до които сме се добрали.

— Май наистина нямаме време, а? — подхвърли Пулър, заковал поглед върху лицето на Мечо. — Надявам се, че си достатъчно як, за да смениш една спукана гума…