Забравените

92

„Даниъл“ бързо губеше своята сила, но поройният дъжд продължаваше да се лее. Вече се развиделяваше, ала небето на хоризонта беше все така черно.

На вратата се почука и Лампърт стана да отвори. Беше стигнал до брега с моторницата на яхтата. По време на пътуването повърна два пъти заради бурното море. Сега обаче очакваше добри новини.

Очите му се заковаха върху Ландри, която стоеше на прага. Беше вир-вода, с подуто лице.

— Какво се е случило с теб, по дяволите?

— Може ли първо да вляза? И да получа едно питие?

Той се отмести да й направи път. Поведе я към кабинета си и затвори вратата след нея.

— Искаш ли да се преоблечеш?

— Предпочитам питието. В момента това ми трябва.

Лампърт й сипа един скоч от барчето до стената.

— Бях на борда на „Лейди Лъки“ и обмислях дали да изчезвам или не — поясни той.

— И аз обмислях същото, повярвай ми.

— Но по телефона каза, че имаш добри новини.

Тя пое чашата от ръката му, отпи една глътка и седна на стола срещу писалището. Той също седна, преплете пръсти и очаквателно я погледна.

— Е?

Тя отпи още една глътка и притисна чашата до отеклото си лице.

— Операцията се провали.

— Знам това.

— Мърдок е шпионка.

— И това ми е известно.

— Истинското й име е лейтенант Клаудия Диас, работи в Националната полиция на Колумбия.

Лампърт втренчено я погледна, помълча известно време, после гневно възкликна:

— По дяволите!

— Предполагам, че това не го знаеше — вяло се усмихна Ландри и вдигна чашата. — Може би и ти се нуждаеш от една глътка, а?

— Разкажи ми какво се случи.

Ландри отпи още веднъж, облегна се назад и въздъхна.

— Случи се това, че ти спасих задника — обяви тя.

— Как?

— Нито за момент не се доверих на Уинтроп и Мърдок.

— Умно.

— Затова се заех с наблюдението им. Уинтроп се оказа чист, но не и Мърдок. Беше ясно, че му позволява да й бърка в гащите, за да се добере до теб.

— Вече и това ми става ясно.

Тя се усмихна и наклони глава. Навън дъждът продължаваше да плющи, а черните облаци скриваха изгрева.

— Ти също получи възможност да й бръкнеш в гащите, нали?

— Отговорът е „да“, но той няма нищо общо с разговора.

— Значи и теб са те подхлъзнали.

— Жените са ми слабост — въздъхна Лампърт, стана и се насочи към бара. — Май наистина ще изпия едно питие… Но ти продължавай. Много ми е любопитно как си спасила задника ми.

— Наказателната ти акция срещу онзи гигант се провали, защото Диас го беше предупредила.

Лампърт се върна на мястото си с чаша в ръка.

— А защо го е направила? Той за нея ли работи?

— Вече няма значение, защото и двамата са мъртви.

Лампърт се задави с част от уискито, което влезе в кривото му гърло.

— Мъртви? — възкликна той. — Как се случи това?

— Вече споменах, че ти спасих задника. Пулър също е мъртъв.

— А какво стана с другата жена? Генерал… Името й беше Карсън, нали?

— И тя е мъртва. Всички са мъртви. Нямаше как да ги оставим живи.

— Запалила си огромен пожар, Черил! — гневно процеди Лампърт. — Пентагонът ще ни разбие!

— Нима би избрал алтернативата? — изгледа го тя. — Да тръгнат по следата и да стигнат до теб?

— Това няма как да се случи! — сопнато отвърна той.

— Вече се случи, Питър!

Той замълча. Гледаше я така, сякаш виждаше последното нещо на този свят.

— Научиха и за склада — добави Ландри.

— Аз го прочистих. Няма какво да намерят в него.

— Но намериха платформата — въздъхна тя и махна с ръка към океана.

Лампърт остави чашата на бюрото и се приведе напред. Кръвта се оттече от лицето му.

— Това е невъзможно!

— Едрият мъж, Питър — отново въздъхна тя. — Между другото, името му е Мечо. Бил е на тази платформа. Твоите хора са го заловили в Мексико, но той избягал и успял да се добере до брега. За да се върне обратно тази нощ…

— Подозирах, че крои нещо — въздъхна Лампърт. — Но не знаех какво. Мислех си, че иска да краде.

— Следял те е, Питър. Искал е да ти открадне живота и всичко, което притежаваш. И почти успя.

— Мръсно копеле! — изръмжа Лампърт и запрати чашата си в стената.

Ландри гледаше как уискито се стича по доскоро безупречния тапет.

— Овладей се, Питър — подхвърли тя. — Всички са мъртви.

— Как стана това?

— Виждаш, че съм вир-вода, а лицето ми е размазано. Какво ти говори това?

— Бой в дъжда.

— Точно така. Бой на живот и смърт. Там, на платформата. Няма да те лъжа, ние също претърпяхме загуби. Избиха почти всичките ти хора, но в крайна сметка успяхме да овладеем нещата. Благодарение на по-голямата си численост и немалка доза късмет…

— А как стана така, че ти се озова там? — подозрително я изгледа той.

— Вече ти казах, че следях Диас. Те се натовариха на една лодка и потеглиха за платформата, аз също…

— В тази буря? — вдигна вежди Лампърт. — Това не е възможно!

— Израснала съм във Флорида, Питър — каза спокойно тя. — Свикнала съм с ураганите, а лодка управлявам от десетгодишна. Може би нямаше да се справя, ако ставаше въпрос за ураган от първа или втора степен, но всеки може да успее при една обикновена тропическа буря. Ти извади късмет, че се добрах до там. Но нали ме нае точно защото познавам местните условия? И заради куража ми…

— Какво се случи?

— Обадих се предварително. Отначало нямаше обхват, но по-късно успях да се свържа. Предупредих хората ни за появата на врага. Те бяха подготвени, но въпреки това стана ожесточена битка. На онези четиримата им признавам, че бяха страхотни бойци. Не се предадоха лесно.

— А стоката?

— Почти непокътната. Все пак и там претърпяхме известни загуби.

— Телата?

— В океана. С прободени бели дробове, като гаранция, че няма да изплуват, а ще си останат на дъното.

— Добро хрумване — кимна Лампърт. — Както и отстраняването на двамата Стороу и онази старица. Оценявам усилията ти, Черил. Без теб нещата положително щяха да се развият в опасна посока. В тази връзка ми хрумва, че може би съм ти дал малък бонус за това, което свърши.

Усетил, че това не е достатъчно, той побърза да добави:

— Току-що спечели нов бонус, Черил. Този път наистина голям, плюс промоция. Ще се наложи да свалиш униформата и да облечеш костюм, защото ще заемеш мястото на Уинтроп.

— Той няма ли да възрази?

— Със сигурност, ако беше жив. Но аз наредих да го премахнат, защото допусна проникването на Диас. Освен това местим бизнеса на друго място. В момента хората ми пресмятат и обмислят възможностите. Моите лични предпочитания клонят към Алабама.

— Но остава един проблем.

— Какъв проблем?

— Стивен Рохас.

— Какво за него?

— Той ти е партньор в търговията с роби.

— Е, и?

— Беше споменал, че ти е отправил ултиматум.

— Така е.

— Според теб как ще реагира след всичко, което се случи? Резултатът едва ли може да се нарече чисто измъкване.

— Мисля, че сеньор Рохас ще трябва да се съобразява с мен. Мрежата е по-важна от стоката. Аз мога да си доставям стока самостоятелно и вече го правя. В Азия и Африка живеят много бедни и глупави хора. А Рохас не може да изгради мрежа като моята, защото не разполага с необходимите връзки.

— Но си остава опасен, нали?

— Не го подценявам. Но когато човек има предимство, той трябва да се възползва от него.

— И аз мисля така.

Този коментар не беше на Ландри, а на Пулър, който изрита вратата и нахлу в кабинета, следван от Диас, Карсън и Мечо.

Всички насочиха оръжията си в гърдите на Лампърт, който бавно измести поглед към Ландри и смаяно промълви:

— Направила си ми постановка, а?

— Страхувам се, че да.

— Ти си пълна идиотка! Даваш ли си сметка какво правиш?

— Не съм сигурна, че ти си даваш сметка за това — отвърна Ландри, разкопча горните копчета на униформената си риза и измъкна портативен магнетофон, който подаде на Пулър. — Възползвах се от предимството си и това е всичко — добави с равен глас тя. — Но не изпитвам кой знае какво въодушевление. Просто избрах затвора пред отровната игла. Все пак е нещо.

— Ти не можеш да разчиташ на подобна сделка — хладно го изгледа Пулър.

— Как се справихте с охраната? — попита мрачно Лампърт.

— Би трябвало да ги инструктираш да проверяват по-внимателно колите, които влизат в имението. С Ландри на кормилото, те просто й махнаха да влиза.

— Каква идиотка, господи! — изръмжа Лампърт и отново изгледа полицайката със смразяващ поглед.

— Съжалявам, Питър — смотолеви тя. — Просто нямах друг избор.

— Ще заповядам да те ликвидират в затвора!

— Опитай, но според мен имаш да мислиш за доста по-важни неща — обади се Пулър.

— Ще наема най-добрите адвокати.

— Направи го, защото наистина ще ти трябват — процеди Диас. — Моето правителство ще настоява делото срещу теб да се гледа в Колумбия. Американците са прекалено меки, а в родината ми правосъдието се раздава много по-бързо.

Пулър пристъпи напред и щракна белезници върху китките на Лампърт, а след това окова и Ландри.

— Да вървим! — махна с пистолета си той.

Лампърт се надигна, погледна към Ландри и изръмжа:

— Ти си мъртва. Всички сте мъртви.

Излязоха на двора пред резиденцията и Пулър рязко спря.

— Какво има? — попита Карсън.

Мечо се оглеждаше. На лицето му се беше изписало дълбоко безпокойство.

— Всички долу! — изкрещя Пулър.

В следващия миг затрещяха изстрели.