Забравените

60

Четири часа по-късно Пулър се надигна от пода, прибра още едно физическо доказателство и подаде събраните торбички на Ландри. След това се зае да смъква гумените ръкавици и стерилните терлици.

Обработката на местопрестъплението стана в присъствието на Карсън, Ландри и Бълок, които внимателно наблюдаваха работата му — заснемането, измерването, снемането на отпечатъци и всичко останало, целящо да разкрие самоличността на убиеца. Процедурата обхвана и двете хотелски стаи.

— Получил си отлична подготовка в армията, Джон — отбеляза Карсън, впечатлена от уменията му.

— Тя е права, Джон — натъртено добави Ландри.

Докато прибираше оборудването си, Пулър направи опит да не мисли за ситуацията с двете жени, която бързо се усложняваше.

Бълок беше опрял гръб на скрина. По време на манипулациите Ландри отскочи за сандвичи и вода, които по настояване на Пулър бяха изконсумирани в коридора.

— Някакви заключения? — попита началникът на полицията.

— Частичен отпечатък от обувка до леглото в съседната стая. Засъхналата кал по подметката по всяка вероятност е внесена отвън. Липса на натрапчиви миризми. Вероятно убиецът не е ползвал силен одеколон или афтършейв. Снех референтни отпечатъци от убитите и това е горе-долу всичко, което открих. Разбира се, има и други отпечатъци, вероятно оставени от хотелския персонал. За да ги елиминираме, ще трябва да вземем отпечатъци от всички, които са имали достъп тук.

— Това няма да помогне, ако убийството е дело на някой, който работи тук — поклати глава Карсън.

— Точно така. Затова ще се наложи да снемем отпечатъци от всички.

Той бавно огледа стаята.

— Нещо друго? — попита Карсън.

— Не и от криминологично естество. Вероятно ще научим повече, след като получим досиетата на убитите. — Извърна глава към Бълок и добави: — Те не са улични бандити, а вие имате проблеми с дрогата, нали?

— Че кой град няма проблеми с дрогата? — сковано отвърна полицейският началник.

— А други проблеми, за които трябва да знаем?

Карсън погледна Пулър, а след това извърна очи към Бълок.

— Например какви?

— Не знам, затова питам. Ти познаваш града далеч по-добре от мен.

— В Парадайз няма нищо специално по отношение на престъпността. Фактически преди тази вълна от престъпления ние живеехме съвсем спокойно.

Пулър и Карсън се спогледаха.

— Може би знаете нещо, което не ми е известно? — попита Бълок.

— Тук изчезват ли хора? — попита Пулър.

— Да изчезват ли? Какво искаш да кажеш, по дяволите? Просто да се изпаряват?

— Не, разбира се. Питам за хора, които до вчера са живели тук, а днес вече ги няма.

— Не. Нямаме такива проблеми.

— А колко от жителите на града са нелегални имигранти без документи? — попита Карсън.

— Ние сме град на брега на залива. Неохраняеми граници, туристическа дестинация. Евтината работна ръка е важна.

— Тоест имате много хора без документи?

— Не бих казал, че са чак толкова много.

— Но ако някой от тях изчезне, вие може би изобщо няма да разберете, нали? Искам да кажа, че няма кой да докладва…

— Вероятно да. За какво всъщност намекваш?

— Като науча, ще ти кажа — въздъхна Пулър.

— Аз ще те информирам, шефе — обади се Ландри. — Става въпрос за няколко изчезнали деца, които сме обявили за издирване.

Без да чака реакцията на Бълок, Пулър преметна тежкия сак през рамо и погледна Карсън.

— Готова ли си?

— Да вървим.

— Просто си тръгвате, така ли? — попита Бълок.

— Дойдох тук да разбера истината за смъртта на леля ми. И възнамерявам да успея.

— А останалите неща, които се случват?

— Ако са свързани със задачата ми, ще се заема и с тях. — Той махна с ръка към леглото. — Най-добре е да ги разкараш от тук, защото в тази жега ще започнат да миришат.

Карсън го последва в коридора, а Бълок остана насред хотелската стая, вторачен в труповете.

Пулър натовари сака на задната седалка и седна зад волана. Карсън се настани до него.

— Заминавате ли? — подвикна Ландри, изскочила на паркинга.

— Засега. Ти уреди ли снемането на отпечатъците?

— В момента го правя.

— Докладвай, ако откриеш нещо за двамата мъртъвци. Със сигурност не са дошли на почивка.

— Добре.

Ландри стрелна с поглед Карсън, после отново се обърна към Пулър.

— Ще се видим ли по-късно?

Той облиза устни, усетил как лицето му почервенява.

— Възможно е. Ще ти се обадя.

Ландри на свой ред почервеня от хладния отговор, но не се отказа. Стрелна с поглед Карсън и попита:

— В „Гъл Коуст“ ли отседна?

Отначало Пулър реши, че въпросът е отправен към него, но бързо усети грешката си.

— Да — кимна Карсън. — Току-що се регистрирах.

— Предполагам, че си дошла на почивка.

— Точно така.

— В такъв случай пробвай място, което е много по-близо до плажа. От „Гъл“ трябва доста да се походи пеша, а ти не би искала да пропуснеш слънчевите бани, нали?

— Благодаря за съвета.

— Моля — сковано отвърна Ландри, после рязко се завъртя и започна да се отдалечава.

— Прекъсвам ли нещо? — подхвърли Карсън.

Пулър включи на заден и изкара тахото от паркинга.

— Не — отвърна той.

— Добре. Къде отиваме?

— Искаш ли на плажа?

— Това ли е най-важното? — изненада се тя.

— За мен не, защото работя. Но за теб е напълно нормално.

— Не си падам много по слънцето — каза тя. — Освен това съм тук заради теб, затова е по-добре да се залавяме за работа.

— Окей.

— И тъй, къде?

— Там, където започна всичко. В къщата на леля ми.