Забравените

76

Пулър надникна иззад дървото и огледа околността с прибора за нощно виждане. Беше избрал наблюдателния си пункт със същото внимание, с което подбираше позициите си по време на бой. Това означаваше максимална площ за наблюдение при минимално излагане на опасност.

Карсън отпи глътка минерална вода от бутилката, която държеше в ръце. Беше топла и блудкава, пропита с отвратителната миризма на сяра.

Минаваше два след полунощ. Бяха тук вече три часа.

Той седна до нея.

— Забеляза ли нещо? — тихо попита тя.

Той поклати глава, но продължи да оглежда околността.

— Колко още ще чакаме?

— Колкото е нужно, генерале — обърна се да я погледне той. — Тези неща не стават по програма.

— Значи цяла нощ?

— Съмне ли се, тръгваме. Те няма да предприемат нищо през деня, дори и на това изолирано място.

— Какво правят според теб?

Пулър сви рамене и се облегна на дървото, но тялото му остана напрегнато, готово за действие.

— Пренасят дрога. Оръжие. Мексиканските наркокартели измъкнаха бизнеса от ръцете на колумбийците. Но заливът продължава да гъмжи от трафиканти.

— В такъв случай може да стане напечено, а ние не разполагаме с достатъчно огнева мощ.

— В момента провеждаме разузнаване и нищо повече. Без участие в конфликти. Каквото открием, ще го предадем на съответните власти.

— Няма как да избегнем конфликта, ако бъдем засечени.

— Такива са рисковете на бойното поле.

— Най-вече на американска територия. За съжаление, лекторите във Военната академия не споменават нито дума за това.

— А може би трябва.

— Прав си. Ще повдигна въпроса където трябва. Разбира се, ако оцелея след твоите авантюри.

Замълчаха.

— За какво си мислиш? — попита след известно време Карсън.

Пулър не я погледна. Наистина мислеше за нещо, което му бе хрумнало, когато погледна часовника си там, пред скривалището на Гриф Мейсън. Колкото повече неща откриваше, толкова по-силни ставаха подозренията му. Това не го натъжи, а по-скоро го ядоса. Но Пулър знаеше, че ще успее да овладее този гняв. Още при първата възможност.

— За куп неща — отговори на въпроса й той.

Карсън понечи да каже нещо, но той сложи ръка на устата й и изсъска:

— Лягай долу!

Няколко секунди по-късно тя долови това, което изострените сетива на Пулър вече бяха регистрирали.

Камионът пълзеше по черния път зад дърветата. Така измина стотина метра по посока на брега, после отби и спря на малката площадка, която вече познаваха. Двигателят замлъкна. Неколцина мъже скочиха от каросерията. Пулър вдигна показалец да й покаже, че отсега нататък трябва да комуникират единствено с жестове и мимики. Тя кимна.

Проснал се по корем на пясъка, Пулър даде максимално увеличение на прибора за нощно виждане и го насочи към камиона, който се намираше на стотина метра от наблюдателния им пост.

Отначало си помисли, че камионът ще бъде посрещнат от друго превозно средство, но бързо разбра, че в това няма никакъв смисъл. Тайната среща между два камиона на това изолирано място би била напълно лишена от логика. Трансферът със сигурност можеше да стане много по-лесно и по-спокойно в някой от крайпътните складове.

Единствената причина за появата на превозното средство тук, в близост до брега, беше евентуална доставка по море.

Само минута по-късно получи доказателство за правотата на това разсъждение.

Пърпоренето не беше силно, но водата е отличен проводник на звука. Трийсет секунди по-късно Пулър беше в състояние да долови очертанията на плавателния съд и веднага разбра, че става въпрос за гумена лодка с извънбордов двигател. Тип амфибия, използвана някога и от рейнджърите.

Лодката се насочи към брега и той забеляза, че е пълна с хора. Прекалено много за толкова малък плавателен съд.

Карсън докосна ръката му и махна в обратна посока, към сушата. Мъжете от камиона енергично прекосяваха пясъчната ивица по посока на прибоя.

В момента би дал мило и драго за една инфрачервена камера, с която да заснеме предстоящите събития.

Започнаха да свалят хората от лодката. Когато стъпиха на суша, Пулър видя, че всички са с вързани ръце и лепенки на устата.

Освен това бяха облечени в различни по цвят тениски.

Вдигна прибора на челото си и установи, че са сини, зелени и червени.

Усети леко стискане на лакътя и се обърна да проследи погледа на Карсън, която гледаше през рамото му. Очите й се спряха върху лицето му, но той поклати глава и отново насочи вниманието си към събитията на брега.

Подкараха пленниците към камиона, където чакаха двама въоръжени мъже.

Междувременно лодката изчезна, но веднага се появи друга. Сценарият се повтори и с втората група пленници.

А също с третата и четвъртата.

После всичко утихна. Хората бяха набутани в покритата каросерия на камиона, а тримата посрещачи се качиха в кабината.

— Какво ще правим сега? — прошепна Карсън.

В главата му се въртеше абсолютно същият въпрос.

Какво ще правим сега?

— Трябва да се обадим в полицията — добави Карсън. — Веднага.

— Не — поклати глава Пулър.

— Ти луд ли си? — учудено го изгледа тя. — Тези хора бяха пленници, Пулър!

— Видях.

— Значи трябва да повикаме ченгетата!

— Още не.

— А кога според теб ще е подходящо?

Пулър погледна след отдалечаващия се камион и се надигна.

— Да вървим — рече той.