Американски психар

Козметичен салон

В четири и половина излизам от службата и отивам в "Ексклузив", където около час вдигам тежести. После вземам такси, за да стигна до козметичния салон "Джио" в хотел "Пиер" на отсрещната страна на парка. Имам нужда от маска на лицето, маникюр и ако остане време, от педикюр. Лягам на високата маса в една от самостоятелните стаи и чакам специалистката козметичка Хелги да ме обработи. Ризата ми "Брукс Брадърс" и костюмът "Гарик Андерсън" висят на закачалка в гардероба, на пода съм оставил мокасините "А. Тестони", а в тях, свити на топка, съм пъхнал чорапи от "Барни" за трийсет долара. Единствената дреха на тялото ми са боксьорските шорти от "Ком де Гарсон", купени за шейсет долара. Престилката, която би трябвало да нося, виси на закачалка до душа, защото ми се иска Хелга да забележи колко по-стегнати са станали мускулите на гърдите и на корема ми в сравнение с последното ми посещение, въпреки че тя е доста по-възрастна от мен – на трийсет или трийсет и пет – и няма шанс някога да я изчукам. Отпивам от диетичната пепсикола с лед в чашата, която ми донесе Марио, прислужникът.

От стъкления рафт с вестници вземам днешния брой на "Пост" и бегло преглеждам клюкарските колони, но се зачитам в статия за забелязаните неотдавна същества – полуптици, полугризачи, нещо като гълъби с миши глави и опашки, открити в Харлем и вече придвижващи се постепенно към центъра на града. Материалът е илюстриран с не особено ясна снимка на едно от тях, но специалистите са убедени, че твърдението е пълна измама, уверява ни вестникът. Както винаги, това не ме успокоява кой знае колко и ме изпълва с неописуем ужас, като си помисля само колко време и енергия е изхабил някой, за да измисли тази щуротия – фотомонтажа де (който при това не е направен добре и прилича на хамбургер "Биг Мак"), да го изпрати до вестника, там пък редакторите да решат дали да го публикуват (обсъждания, уточнения, изкушение в последния момент да бъде свалена дописката), някой да интервюира експерти, докато накрая пернат статията на трета страница в днешния брой и по ресторантите из града следобед се говори само за това. Изтощен, сгъвам вестника и се излягам на масата.

В стаята влиза непознато момиче и през полузатворените си очи виждам, че е млада италианка, и то съвсем не грозна. Усмихва ми се, сяда на стол до краката ми и се захваща с педикюра. Изключва осветлението на тавана и оставя само трите лампи, насочени към краката, ръцете и лицето ми. Останалата част от стаята потъва в тъмнина и не мога да видя как е в тялото, забелязвам само, че носи кожени сивочерни боти "Мод Фризон" с копчета на глезените. Тази сутрин "Шоуто на Пати Уинтърс" се занимаваше с НЛО, които убиват. Ето че и Хелга пристига.

– Ааа, господин Бейтмън. Как сте?

– Много добре, Хелга – отвръщам и раздвижвам мускулите на стомаха и гърдите си.

Затворил съм очи, така че да изглежда като нещо неволно което не мога да спра. Но Хелга внимателно ме завива с престилката и се прави, че не забелязва потрепващите мускули под загорялата ми кожа.

– Вие скоро идвахте – отбелязва тя.

– Да, само преди два дни – уточнявам малко смутено.

– Знам, но... – Тя млъква, докато мие ръцете си на мивката. –Няма значение.

– Хелга?

– Да, господин Бейтмън.

– Като влизах тук, забелязах чифт мъжки обувки от " Бергдорф Гудмън", оставени за лъскане пред вратата на съседната стая. Чии са, знаеш ли?

– На господин Ерлангер.

– Господин Ерлангер от "Леман"?

– Не. Господин Ерлангер от "Саломон Брадърс".

– Казвал ли съм ти, че понякога страшно ми се иска и да си сложа на лицето голяма жълта ухилена маска, да си пусна Don't worry, be happy на Боби Макферин, да хвана едно момиче и едно куче – коли, сетер, всъщност няма значение каква порода, да ги прикача към тази системи за кръвопреливане и да им разменя кръвта, разбираш ли кръвта на кучето преливам в момичето и обратно, не съм ли ти го казвал това?

Докато бърборя, момичето, което се занимава с краката ми, си тананика под носа една от песните в "Клетниците", а Хелга почиства с навлажнен памучен тампон носа ми и се навежда да огледа по-отблизо порите на кожата ми. Избухвам в кретенски смях, поемам дълбоко дъх и слагам длан върху гърдите си. Очаквам да усетя бързи, нетърпеливи удари на сърцето, но там няма нищо, ни удар,ни нищо.

– Шшшт, господин Бейтмън – нарежда ми Хелга, която измива лицето ми с гъба, напоена с гореща вода. Отначало ме пари, но после усещам как кожата ми изстива. – Отпуснете се.

– Добре де, отпускам се.

– Имате прекрасна кожа, господин Бейтмън – отбелязва Хелга с напевния си глас. – Мога ли да попитам на колко сте години?

– На двайсет и шест.

– Ааа, затова е толкова чиста. И гладка – смее се тя. – Сега кротувайте.

Отпускам се, очите ми сякаш потъват навътре в орбитите си, мислено си тананикам Don't worry, baby, всички лоши мисли потъват нанякъде и започвам да си мисля само за хубави неща: за масата, която съм запазил за вечеря със Сесилия Уагнър, гаджето на Маркъс Халбърстам, за пюрето от репички в "Юниън Скуеър кафе", за спускането със ски по склона на планината Батърмилк миналата Коледа в Аспен, за новия компактдиск на "Хюи Люис енд дъ Нюз", за ризи от "Айк Бехар", "Джоузеф Абу", "Ралф Морни", за красиви, намазани с масло женички, които се движат под ярките прожектори на видеокамери, за купища аругула и кориандър, мисля си за тена на кожата ми, за юни как изглеждат мускулите на гърба ми, когато светлината в банята у дома падне върху тях под ъгъл, за ръцете на Хелга, които масажират гладката кожа на лицето ми, разстилат кремове, лосиони и тонизиращи препарати върху нея, а тя нашепва: "О, господин Бейтмън, лицето ви е толкова чисто, толкова гладко...", за това, че не съм чистач на кенефи и не живея в автобусен гараж, не ходя на хокейни мачове и не ям ребра на скара, и още за това как изглежда сградата на "Ей Ти енд Ти" в полунощ, именно в полунощ. Влиза Джини и се захваща с маникюра ми.

Най-напред изрязва и заглажда с пила ноктите, после ги минава със ситна шкурка, за да свали останалите малки ръбчета.

– Следващия път, Джини, можеш да ми ги оставиш малко по-дълги – предупреждавам я.

Без да промълви и дума, тя топва пръстите ми в топъл крем, подсушава ги и намазва кожичките околовръст с препарат за омекване. След това ги изрязва внимателно и почиства под ноктите с пръчица с памучен връх. През това време топлинен вибратор масажира дланите и ръцете ми до лактите. Накрая ноктите се излъскват с велурена ножичка и с лосион, който им придава блясък.