Американски психар

Спортен клуб

Спортният клуб "Ексклузив", в който членувам, е частен и се намира само на четири преки от апартамента ми в Горен Уест Сайд. За двете години, откакто съм негов член, са го ремонтирали и префасонирали три пъти, но въпреки че имат най-новите машини – гладиатори "Науишус", "Юнивърсъл" и "Кайзер", все още пазят старите обикновени тежести, които също обичам да вдигам.

Клубът разполага с десет тенис корта, четири зали за аеробика, два плувни басейна, машини за тренировка по гребане и ски бягане, за контролиране на кръвоносната ситема и кръвното налягане, лични спортни програми, зала за масаж, сауна, солариум и кафене с бар. Всичко е по проект на Джей Джей Фогел, който проектира и "При Пети", новия клуб на Норман Прагър. Годишната такса е пет хиляди долара.

Сутринта беше хладно, но когато излизам от службата, ми се струва, че е по-топло. Облечен съм в двуреден раиран костюм "Ралф Лоран" с шест копчета отпред, памучна риза на тънко райе "Сий Айлънд" с френски копчета на ръкавелите. С облекчение свалям дрехите си в съблекалнята с климатична инсталация, навличам черни спортни шорти с бял колан и ивици отстрани и потник, марка "Уилкис". Материята им е смесица от памук и синтетика, толкова са тънки, че мога да ги нося сгънати при другите неща в куфарчето. След като се преобличам, закачам уокмена на колана на шортите, слагам слушалките на ушите и си пускам една касета с компилации на Стивън Бишъп и Кристъфър Крос, която ми записа Тод Хънтър. Преди да вляза в гимнастическия салон, се оглеждам в огледалото, но това, което виждам, не ми харесва. Затова отварям куфарчето и вадя гребен и пяна за коса, за да пригладя прическата си, намазвам лицето си с малко дехидратиращ крем, а едно петънце под долната устна покривам с малка лепенка "Клиник". Доволен от външния си вид, надувам музиката в слушалките и излизам от съблекалнята.

Черил, трътлесто маце, което е влюбено в мен, седи зад бюрото си за записване на посетителите и чете клюкарската страница на "Ню Йорк пост". Лицето ѝ светва, когато ме вижда да приближавам по коридора. Поздравява ме, но аз я подминавам, като ѝ хвърлям само един бегъл поглед, защото както никога досега няма навалица пред машината "Стеърмастър" за безкрайно изкачване на стълби, за която обикновено се чака двайсет минути. На нея се развиват най-голямата група мускули от кръста до коленете и се изразходват повече калории за минута, отколкото при аеробиката. Може би в това отношение я превъзхожда само машината за ски бягане.

Може би трябваше да започна със стречинг, но тогава щеше да се наложи да се редя на опашка. Някакъв педераст вече чака след мен и сигурно оглежда гърба, задника и мускулите на краката ми. Днес няма готини гаджета в залата. Само пръчове от Уест Сайд, които ми приличат на безработни актьори и сервитьори от нощни заведения. На машината за помпане на бицепси забелязвам и Мълдуин Батнър от "Сакс", с когото заедно учихме в "Екзитър". Облякъл е спортни шорти, чиито крачоли стигат до коленете му, и потник от изкуствена материя, а на краката си има маратонки "Рийбок". Потя се двайсет минути на "Стеърмастър"-а, после го отстъпвам на якия русоляв педал, който още чака реда си, и се отдавам на упражнения за разтягане. През това време отново се сещам за "Шоуто на Пати Уинтърс" от тази сутрин. Темата на предаването бяха огромните цици и показаха някаква мърла, която си мислела, че гърдите ѝ са много големи, та си направила операция за намаляването им. Веднага се обадих по телефона на Макдърмот, който също гледаше, и до края на репортажа обсъждахме колко тъпа е тази патка. Петнайсетина минути правя стречинг упражнения, после се отправям към машините "Наутилус".

Някога имах личен треньор, Луис Карутърс ми го бе препоръчал. Но след като през есента ми налетя веднъж, реших да си разработя сам програма, която включва и аеробика, и тренировки. При вдигането на тежести редувам обикновените щанги и гири с машините с хидравлична, пневматична или електромеханична съпротивителна сила. Повечето от машините са много полезни, тъй като педали, свързани с компютър, и ти дават възможност да променяш съпротивителната тяга, без да се налага да ставаш от уреда. Освен това не се получава пренатоварване на мускулите, а да се нараниш е почти невъзможно. Все пак си харесвам щангите, които предлагат универсалност и свобода на действие, макар че на машините има по-разнообразни възможности за вдигане.

На машините за развиване на мускулите на краката правя комплекс от пет упражнения, всяко от което извършвам по десет пъти. Толкова правя и за мускулите на гърба. За стомашните мускули правя шест по петнайсет пъти, а за бицепсите – седем по десет пъти. Преди да се прехвърля на щангите, двайсет минути въртя педалите на велоергометъра, като през това време преглеждам новия брой на списание "Мъни". На щангите изпълнявам по петнайсет пъти три упражнения за краката – за разпъване, за мускулите и преси. После – три упражнения по двайсет пъти за мишците, три по двайсет вдигания на щангата в наведено положение за мускулите на гърба и по двайсет изхвърляния и изтласквания. За мускулите на гърдите правя три по двайсет преси, легнал върху пейка. За раменните мускули изпълнявам три спускания и повдигания на щангата зад главата и изтласквания в седнало положение. Накрая за трицепсите изпълнявам три по двайсет набирания и лицеви опори на пейка. След няколко упражнения за разтягане взимам бърз душ и отивам във видеотеката, където връщам две касети, взети под наем в понеделник – "Тя в мъжкия изправителен интернат" и "Двойно тяло", но всъщност пренаемам касетата с филма "Двойно тяло", защото искам тази вечер да го гледам още веднъж, въпреки че едва ли ще има време да онанирам при сцената с умъртвяването на една жена с бормашина, тъй като в седем и половина имам среща с Кортни в "Кафе Люксембург".