Американски психар

За автора

Американският писател Брет Ийстън Елис (р. 1964) е автор на пет романа – "По-малко от нула", "Правилата на привличането", "Американски психар", "Гламорама" и "Лунен парк", от които само последният още не е филмиран. Елис е считан за един от най-изтъкнатите представители на т.нар. "поколение X" – поколението на родените между шейсетте и осемдесетте години. Героите на романите му са обикновено преуспели егоистични и празни млади хора, които по своему страдат от участта си. Понякога наричат Елис нихилист, докато той самият се смята за моралист. Третият му роман, "Американски психар", предизвиква истински скандал още преди да е публикуван и първото издателство, на което го предлага, го отказва заради... "мизогинията" му! След излизането си през 1991 г. романът бързо придобива впечатляваща популярност и става култов бестселър, а през 2000 г. се появява и филмът на Мери Харон с Кристиан Бейл. "Американски психар" ни представя две години от живота на двайсет и шест годишния банкер Патрик Бейтмън – високообразован и напълно бездуховен млад човек, ненадминат специалист по модно облекло, редовен посетител на нюйоркските шикозни заведения, любител на изисканите питиета, наркотиците и порнофилмите, фин познавач на попмузиката, прототип на съвременния антигерой, самопровъзгласил се за сериен убиец и антропофаг. След поредната вечер, прекарана в иначе блестящо написани безсмислени ресторантски разговори, Бейтмън се забавлява, като изнасилва млади жени и убива когото свари, след което изяжда част от жертвите си сготвени или натюр. Романът често е схващан като сатира на юпи-културата и това би било възможно тълкуване, ако еротичните сцени и сцените на насилие не бяха повече от нормалното за подобен вид критическа литература и ако описанията им не се отличаваха с гротесков натурализъм, който препраща по-скоро към любимите на Бейтмън порнокасети и към филмите на Тарантино, отколкото към романите на Томас Харис. Впрочем никой от обкръжението на Бейтман не подозира за "страничната му дейност", а адвокатът му, пред когото той, така да се каже, се изповядва, отказва да му повярва. Читателят също се пита кое е истина и кое плод на отегченото въображение на свръхзадоволения американски финансист. Но както и да си отговори, ще му остане удоволствието от майсторското перо на Елис, от искрящите от хумор диалози и, разбира се, от напрегнатото очакване на развръзката.

notes