Американски психар

Момичета

– Честно казано, шареният боб със сьомга и стрита мента беше наистина, ама наистина... – заявява Елизабет, която влиза в хола на апартамента ми, с едно-единствено грациозно движение изхвърля във въздуха кожено-сатенените си обувки "Мод Фризон" и се тръшва на дивана – ...върхът, но Патрик, момчето ми, беше доста скъпичко, а не видях нищо оригинално – злобничко добавя тя.

– Така ли ми се е сторило, или по масите наистина имаше златни рибки? – питам, докато търся в хладилника бутилка бяло совиньон и си разкопчавам тирантите "Брукс Брадърс". – Както и да е, мисля, че беше баровско.

Кристи е седнала на дългата и широка софа, далеч от Елизабет, която се протяга мързеливо.

– Баровско ли казваш? – провиква се тя. – Та там се храни Доналд Тръмп.

Откривам бутилката, оставям я на барплота и преди да потърся тирбушон, я поглеждам ядосано.

– Брей? Това саркастична забележка ли беше?

– Ха познай де – простенва тя толкова силно, че Кристи се сепва.

– Елизабет, къде работиш сега? – питам, докато отварям бутилката "Акация". – Не си ли в пласмента на "Поло"?

Елизабет изведнъж се оживява.

– Не ми трябва да работя, Бейтмън. Ти, господин Уолстрийт, най-добре знаеш какво е да не се налага да работиш.

Тя проверява червилото на устните си в огледалцето на минипудриера "Гучи". Както може да се очаква, то е изрядно.

Решавам да променя темата.

– Всъщност кой избра това място? – Наливам им вино, а на себе си "Джей енд Би" с лед и малко вода. – Ресторанта де.

– Карсън. Или пък Робърт. – Елизабет затваря пудриерата си и се втренчва в Кристи. – Наистина ми се струва, че те познавам отнякъде. Да не си учила в "Далтън"?

Кристи поклаща отрицателно глава. Часът е почти три сутринта. Начупвам таблетка екстази и наблюдавам как се разтваря в една от чашите с вино, която смятам да дам на Елизабет. В "Шоуто на Пати Уинтърс" сутринта обсъждаха как може да се помогне на хора с тегло над триста килограма. Запалвам лампата в кухнята, намирам още две таблетки от препарата в хладилника, загасям светлините.

Елизабет е двайсетгодишно маце. От време на време се снима за реклами на "Джордж Марчано". Произлиза от старо банкерско семейство в щата Вирджиния. Преди това вечеряхме с нейни приятели – Робърт Фарел, двайсет и седем годишен образ, чиято кариера като финансист е доста невзрачна, и Карсън Уитол, с която ходи Робърт. Робърт бе с вълнен костюм "Белвест", памучна риза "Шарве" с френски ръкавели, вратовръзка "Хюго Бос" от копринен креп с абстрактен десен и с тъмни очила "Рей-бан", които не свали през цялата вечеря. Карсън носеше костюм "Ив Сен Лоран Рив Гош" и диамантени обеци "Хари Уинстън". Вечеряхме в "Свободен оборот",новият ресторант на Атбърт Лайъмън в района Флатирън, после лимузината ни откара в "При Нел", където помолих да ме извинят и уверих разлютената Елизабет, че ще се върна скоро. Казах на шофьора да ме откара в квартала на проститутките, откъдето взех Кристи. Оставих я да ни чака на задната седалка в заключената лимузина пред бара, а аз влязох вътре и продължих да пия с Елизабет, Карсън и Робърт в едно от централните сепарета, празно поради липсата на знаменитости тази вечер, което е лош знак. Накрая към два и половина, когато пияната Карсън се оплакваше от голямата си месечна сметка за цветя, ние с Елизабет се чупихме. Тя бе толкова разстроена от някакви писания в новия брой на W, за които ѝ каза Карсън, че изобщо не се сети да попита какво прави в колата.

Докато пътувахме обратно към "При Нел", Кристи си призна, че все още е уплашена от предишната ни среща и че силно се колебае дали да тръгне с мен тази вечер, но парите, които ѝ предложих, бяха твърде много, за да ги подмине, а пък ѝ обещах, че няма да е като миналия път. Няколко глътки водка в лимузината и парите, които ѝ дадох като аванс – малко повече от хиляда и шестстотин долара, изглежда, разсеяха страховете ѝ и я поуспокоиха. Мрачното ѝ настроение ме възбуди, а тя замърка като котенце, щом ѝ подадох парите (шест стотачки, стиснати със сребърна щипка "Хюланс"), но след като я набутах в колата, се оплака, че може да ѝ се наложи хирургична операция след онова, което съм ѝ направил миналия път, или пък адвокат, при което веднага ѝ написах чек за още хиляда долара, без изобщо да се притеснявам, защото знаех, че никога няма да бъде осребрен. Сега у дома оглеждам по-добре Елизабет и установявам, че е доста надарена в гърдите. Надявам се, когато хапчето екстази започне да действа, да ги убедя да правят секс пред мен.

Елизабет разпитва Кристи дали познава някакъв дървеняк на име Спайси и била ли е наскоро в "О Бар". Кристи само поклаща отрицателно глава. Подавам на Елизабет чашата с бяло вино с разтвореното вътре екстази. Тя се е втренчила в Кристи, сякаш е паднала от Марс, и след малко започва да се прозява.

– Няма значение, и без това "О Бар" вече е западнал. Там е ужас. Ходих преди време на рожден ден на Малкъм Форбс. Ау, моля ти се, не мога ти опиша що за простотия. Тя гаврътва виното на един дъх и се намръщва. Сядам на един от столовете "Сотсас", изработка от хром и дъбово дърво, и се пресягам да поизправя бутилката с вино в кофата с лед върху масичката за кафе. Елизабет веднага посяга към нея и си налива втора чаша. Преди да донеса бутилката в хола, разтворих в нея още две таблетки екстази. Кристи е потисната, предпазливо отпива от чашата си и се опитва да не гледа в пода. Все още изглежда уплашена и намирайки мълчанието за непоносимо, пита Елизабет къде се е запознала с мен.

– О, не – пак започва да стене Елизабет, сякаш си спомня нещо неприятно. – За пръв път видях Патрик на конните състезания "Кентъки Дерби" през осемдесет и шеста, не, осемдесет и седма година и... – Тя се обръща към мен. – Тогава ходеше с онова маце Алисън, как беше... Стули?

– Пули, скъпа – поправям я. – Алисън Пули.

– Да, така се казваше – спомня си тя и добавя с неприкрит сарказъм: – Жестоко парче.

– Какво искаш да кажеш? – питам я засегнат. – Наистина си го биваше момичето.

Елизабет се обръща към Кристи и изтърсва:

– Ако имаш кредитна карта "Американ Експрес", начаса ти прави минет.

Чудя се как ще реагирам, ако сега Кристи погледне Елизабет и смутено каже: "Ние не работим с кредитни карти." За да не стане това, изръмжавам, но приятелски:

– Е, чак пък толкоз, глупости говориш.

– Слушай– обръща се Елизабет към Кристи и хваща ръката ѝ като педераст клюкар, – това момиче работеше в козметичен салон и... – И без да променя тона, я пита: Ами ти какво работиш?

Настъпва продължително мълчание, Кристи се изчервява и изглежда още по-уплашена, налага се да се намеся.

– Тя... ми е братовчедка.

На Елизабет ѝ трябва време, за да проумее това, накрая измънква:

– Ъхъ.

След цяла минута неловко мълчание добавям:

– Тя... е от Франция.

Елизабет ме поглежда недоверчиво, сякаш съм абсолютен перко, но все пак решава да не разнищва повече тази тема и вместо това пита:

– Къде е телефонът? Трябва да се обадя на Харли.

Отивам до кухнята и ѝ донасям безжичния телефон, като по пътя издърпвам антената му. Тя набира номера и докато чака да ѝ се обадят, зяпа Кристи.

– Къде почиваш през лятото? – пита я. – Сигурно в Саутхамптън, а?

Кристи ме поглежда, после се обръща пак към Елизабет и тихо отговаря:

– Не.

– О, не – проплаква Елизабет. – Включил е телефонния секретар.

– Елизабет – посочвам "Ролекс"-а си, – три часът през нощта е.

– Абе това копеле продава дрога – обяснява ми тя нервно. – По това време търсенето е най-голямо.

– Не казвай, че си тук – предупреждавам я.

– Че защо пък да му казвам? – Разстроена, тя гаврътва на екс още една чаша вино и пак прави отвратена гримаса. – Ужасен вкус има това вино. – Поглежда етикет озадачено свива рамене. – Харли? Аз съм. Нуждая се от твоите услуги. Тълкувай го както искаш. Тук съм у – тя ме поглежда въпросително.

– Маркъс Халбърстам – прошепвам.

– Кой? – навежда се тя към мен с палава усмивка.

– Map-къс Хал-бър-стам.

– Абе, идиот такъв, кажи ми номера. – Тя ме отпраща с ръка и продължава: – Няма значение, аз съм у Марк Хамърстайн и ще те потърся по-късничко, а ако утре не те видя в "Бар Канал", ще насъскам фризьора си срещу теб. Бон воаяж! Как се затваря това чудо? – пита тя, въпреки че съвсем умело прибира антената и натиска копчето за изключване, след което хвърля апарата на стола "Шрагер", който миналата седмица преместих до стереоуредбата.

– Я виж, как добре се справи – усмихвам ѝ се.

Двайсет минути по-късно Елизабет се гърчи на дивани а аз я увещавам да правят секс с Кристи пред мен. Оформила се уж като случайно предложение, идеята вече напълно е обсебила съзнанието ми и аз съм крайно настойчив. Кристи гледа безстрастно някакво петно върху белия дъбов паркет, което съм пропуснал да забележа, чашата ѝ е почти недокосната.

– Но аз не съм лесбийка – за кой ли път вече протестира Елизабет, ухилена до уши. – Не си падам по момичета.

– Това твърдо "не" ли е? – питам и се взирам ту в нейната чаша, ту в почти изпитата бутилка вино.

– Защо мислиш, че бих се навила на такова нещо?

Под влиянието на екстазито тя се опитва да флиртува и от въпроса ѝ става ясно, че определено проявява интерес към идеята. Със стъпалото на крака си ме гали по бедрото. От известно време съм се преместил на дивана между двете и масажирам прасеца ѝ.

– Е, нали ходеше за нещо при Сара Лоурънс? – припомням ѝ. – Човек никога не знае.

– Ходя при пичовете на Сара Лоурънс, ако искаш да знаеш – кикоти се тя и продължава да ме гали с крак, натискайки все песилно.

Усещам, че бедрото ми се загрява.

– Съжалявам – признавам си, – нямам вземане-даване с пичове, които ходят с чорапогащници по улиците.

– Патрик, ти си учил в "Патрик", уф, пардон, в "Харвард" де, съвсем се отцепих. Няма значение, слушай, а, чакай... – Тя спира, измънква нещо неразбираемо за странното усещане, което изпитва, затваря и отваря очи, накрая ме пита: – Да ти се намира малко кокаин?

Поглеждам чашата ѝ и виждам, че хапчето екстази е променило малко цвета на виното. Тя проследява погледа ми и отпива от него, сякаш е някакъв еликсир, който може да поукроти надигащата се възбуда. После унесено отпуска глава назад върху една от възглавниците на дивана.

– Или халцион. Бих взела и един халцион, да.

– На мен пък ми се ще да видя... как вие двете... ще се оправите – подхвърлям невинно. – Какво лошо има в това? Няма опасност от заразни болести.

– Патрик – разсмива се Елизабет, – хлопа ти дъската.

– Хайде де – увещавам я. – Не ти ли харесва Кристи?

– Нека не изпростяваме – казва тя, но хапчето вече я яде отвътре и виждам, че е възбудена, въпреки че не го желае. – Не съм в настроение за перверзни разговори.

– Не си права – укорявам я. – Мисля, че ще ти хареса.

– Винаги ли прави така? – обръща се тя към Кристи.

И аз поглеждам към нея.

Кристи безучастно свива рамене и разглежда някъкъв компактдиск, после го оставя на рафта до стереоуредбата.

– Да не искаш да кажеш, че никога не си го правила с жена?

Докато задавам въпроса, плъзвам ръка по черния ѝ чорап нагоре и опипвам крака под него.

– Ама аз не съм лесбийка – упорства тя. – И ако искаш да знаеш, никога не съм го правила с жена.

– Сериозно? – повдигам учудено вежди. – Е, нищо, винаги има първи път...

– Караш ме да се чувствам странно – стене Елизабет и чертите на лицето ѝ се размазват от страст.

– Не е вярно! – възроптавам, смаян.

Елизабет и Кристи са на леглото ми в спалнята, чисто голи, всички лампи в стаята са запалени, а аз седя на стола "Луис Монтони" и ги наблюдавам съвсем отблизо, като от време на време ги напътствам за позите. В момента Елизабет е легнала по гръб с широко разтворени крака, между които тиквам главата на Кристи и ѝ казвам да я лиже – не да смуче, а да я лиже като жадно куче – и в същото време да разтрива с пръсти клитора ѝ. После тя вкарва два пръста в разтвореното влажно влагалище и прехвърля езика си на клитора, а след малко ги изважда, плувнали във вагинален сок, и ги пъхва в устата на Елизабет, която ги изсмуква. Поставям Кристи върху Елизабет и я карам да смуче и хапе едрите ѝ налети цици, които Елизабет сама стиска с ръце, после им казвам да се целунат силно и Елизабет лакомо, като животно, поема в устата си езика, който допреди малко лижеше малката ѝ розова путка, и съвсем необуздано те започват да се обработват взаимно, притискат се една в друга, Елизабет стене високо, увила крака около кръста на Кристи, която така е разтворила своите, че от мястото си виждам много добре влажната ѝ путка и розовото кръгче на ануса над нея.

Кристи се изправя в седнало положение, обръща се и подава влагалището си към задъханата уста на Елизабет и съвсем като на филм, с животинска страст двете започват да се лижат и да се чукат с пръсти. Със зачервено лице и изпънати до краен предел вени Елизабет като луда мята главата си между краката на Кристи и след малко разтваря хълбоците ѝ малко по нагоре и започва да гъделичка език ануса ѝ, като ръмжи от удоволствие.

– Точно така – отсъждам с безизразен глас. – Пъхни го в задния двор на тая пачавра.

Докато те карат на пълни обороти, намазвам с вазелин голям, бял изкуствен член, прикачен към колан. Ставам и отделям Кристи от Елизабет, която остава да се гърчи безумно на леглото. Стягам колана около кръста на Кристи, обръщам Елизабет на четири крака и Кристи започва да я чука отзад с изкуствения член, а аз разтривам путката на Кристи, после си играя с клитора ѝ и стигам до ануса, така накиснат и отпуснат от слюнките на Елизабет, че показалецът ми прониква неусетно в него, сфинктерът се отпуска за миг, после се свива около него. Казвам на Кристи да извади изкуствения член от Елизабет, която слагам да легне по гръб, а Кристи започва да я чука в позата на мисионера. Елизабет разтрива с пръсти клитора си и бясно целува Кристи в устата, докато в един момент неволно отхвърля глава назад, стяга краката си около кръста на Кристи, лицето ѝ се изпъва, тя отваря уста с размазано от соковете на Кристи червило и започва да крещи:

– Майчице, празня се, празня се, еби ме, празня се, еби ме, оооо...

Още в началото ги инструктирах да не щадят гласните си струни, когато стигат до оргазъм.

Идва ред на Кристи и Елизабет нетърпеливо закопчава колана на кръста си и започва да я чука с изкуствения член, а аз разтварям хълбоците на Елизабет и гъделичкам ануса ѝ с език. Но много скоро тя ме отблъсва и започва сама да се чука в него с пръсти в неудържим ритъм. После пак Кристи запасва изкуствения и чука Елизабет в ануса. Елизабет разтрива усилено клитора си и блъска бясно задника си в изкуствения член. Настъпва вторият ѝ оргазъм. Измъквам изкуствения от ануса ѝ и я карам да го смуче, преди да го запаша отново и да започне да чука Кристи, която съм сложил да легне по гръб. В това време лижа циците на Кристи и всмуквам силно зърната им, докато станат червени, твърди, и продължавам да ги разтривам с пръст, за да останат така. Кристи е с велурени ботуши "Хенри Бендъл", стигащи до средата на бедрата ѝ, които я накарах да обуе още преди да започнат.

Побягнала от спалнята, гола, вече изпоцапана с кръв, Елизабет залита, препъва се и пищи неистово. Оргазмът ми бе продължителен и изтощаващ, и краката ми треперят. Аз също съм гол и крещя след нея:

– Курва гадна, парцал, боклук.

Кръвта се стича по краката ѝ и тя се подхлъзва, опитва се да се изправи, но аз замахвам срещу нея с вече укървавения касапски нож, който държа в дясната си ръка и острието му раздира врата ѝ отзад и прерязва нещо, някакви вени. Тя прави отчаян опит да побегне към вратата. Удрям втори път и кръв плисва чак в хола и опръсква матираните стъкла и полираната дъбова облицовка в кухнята. Тя понечва да се изскубне напред, но вече съм прерязал врата ѝ и бликналата кръв ни ослепява и двамата. Хвърлям се върху нея, за да я довърша, тя се извръща към мен с лице, изкривено от болка и ужас, ръгвам я в стомаха, краката ѝ се подкосяват и тя се свлича на пода. Подхлъзвам се и падам до нея. Намушквам я пет-шест пъти и фонтани кръв пръсват във всички посоки. Надвесвам се над нея, за да вдъхна от аромата на парфюма ѝ. Мускулите ѝ се вдървяват, стават твърди и тя изпада в предсмъртни гърчове. Кръв напира в гърлото ѝ и тя се тръшка, сякаш е вързана, но не е и трябва да я притискам към пода. Тъмночервена кръв изпълва устата ѝ и прилива отстрани, стича се по бузите, върху брадичката. Спазмите, които разтърсват тялото ѝ, наподобяват епилептичен припадък и аз натискам главата ѝ надолу, като търкам члена си – твърд и омазан с кръв, в давещото се лице, докато застине неподвижна.

В спалнята Кристи лежи на леглото, вързана за краката му, ръцете ѝ са опънати нагоре, а в устата ѝ съм напъхал откъснати страници от "Венити Феър". Автомобилни кабели, включени към акумулаторна батерия, са защипани за двете ѝ гърди и бавно ги превръщат във въглен. Преди това пусках запалени кибритени клечки върху стомаха ѝ, а Елизабет, изпаднала в делириум от свръхдозата екстази, ми помагаше, докато не се прехвърлих на нея. Задъвках зърното на гърдата ѝ и изведнъж подивях, отхапах го и го глътнах. За пръв път забелязвам колко нежно е тялото на Кристи, по-точно – беше. Започвам да мачкам гърдите ѝ с щипци, съскам в лицето ѝ. Тя успява да изплюе хартията и се опитва да ме ухапе по ръката. Когато смъртта приближава, започвам да се смея. Преди да умре, тя се разридава, после очите ѝ се обръщат като в ужасен кошмар.

На сутринта установявам, че по неизвестна причина премазаните ръце на Кристи са се подули като футболни топки и пръстите не могат да се различат от дланта. Вонята от обгорения ѝ труп е убийствена и отварям прозорците, за да проветря стаята. Венецианските щори са изпръскани с мазнини от пръсналите се от електричеството гърди на Кристи. Очите ѝ са широко отворени и безжизнено изцъклени. Устата ѝ е без устни – черна дупка. Черна дупка има и там, където би трябвало да е и влагалището ѝ (макар да не помня да съм действал в тази област), под овъглените ребра се виждат белите ѝ дробове. Онова, което е останало от тялото на Елизабет, е скупчено в ъгъла на хола. Липсват дясната ръка и части от десния крак. Дланта на лявата ѝ ръка, прерязана в китката, лежи свита на умивалника в кухнята в малка локвичка кръв. Главата ѝ стои изправена на кухненската маса и окървавеното лице – дори с избодени очи и поставените пред тях тъмни очила "Ален Микли" – изглежда намръщено. Съзерцавам я до преумора, а въпреки че не съм спал тази нощ и съм напълно изтощен, имам делови обед в един часа в "Одеон" с Джем Дейвис и Алана Бъртън. Срещата е много важна за мен и трябва да помисля дали да я отложа, или не.