Американски психар

Момиче

В сряда вечер довеждам още едно момиче, с което се запознах в "Ем Кей" и което смятам да изтезавам и заснема с видеокамерата. Седи на дивана в хола на апартамента ми и остава безименно за мен. На стъклената масички е поставена полупразна бутилка шампанско "Кристал". Натискам бутони и местя плъзгачи, които задействат стереоуредбата "Вурлицер". По едно време тя пита:

– Каква е... тази миризма тук?

– На умрял... плъх – измънквам под носа си и разтварям прозорците и плъзгащата се стъклена врата, която води към терасата.

Средата на есента е и нощта хладенее, а тя е облечена леко, но изпива още една чаша "Кристал", която я стопля достатъчно, за да може да ме попита какво работя. Kaзвам ѝ, че съм завършил "Харвард", после съм започнал paбота на Уолстрийт, в "Пиърс енд Пиърс".

– Какво е това? – пита тя и не мога да определя шегува ли се, или наистина не знае.

С гръб към нея, докато оправям новата картина на Оника на стената, преглъщам тежко и отговарям:

– Ъъ, магазин... за обувки.

Шмръкнах малко кокаин, който намерих в аптечката в банята, след като се върнахме тук, и шампанското поукроти действието му, но не значително. В "Шоуго на Пати Уинтърс" сутринта показаха машина, чрез кои то хората могат да разговарят с мъртъвци. Момичето е с вълнено сако и пола, блуза от копринен жоржет, обеци от слонова кост "Стивън Дуек" и къса жакардова жилетка, всичко... откъде ли? Сякаш от "Шаривари".

В спалнята тя е съвсем гола и смуче члена ми. Както съм се изправил над нея, го изваждам от устата ѝ и започвам да я шибам с него през лицето, стиснал здраво косата ѝ с една ръка. Наричам я "мръсна, долна пачавра" и това я възбужда още повече. Започва да разтрива с пръсти клитора си и гъделичка с език топките ми.

– Така харесва ли ти? – пита ме.

– Ъхъ – отговарям и дишам тежко.

Гърдите ѝ са стегнати, пълни и твърди, зърната им са набъбнали. И докато тя едва не се задушава от члена ми, с който грубо я чукам в устата, навеждам се да ги стисна. После, когато я чукам, след като съм заврял в ануса ѝ изкуствения член и съм го вързал, дера с нокти циците ѝ и тя ме предупреждава да спра. Преди това вечерях с Жанет в нов северно-италиански ресторант, недалеч от Сентръл Парк, който се оказа доста скъп. Бях облечен в костюм от "Едуард Секстън" и с тъга си мислех за къщата на семейството ми в Нюпорт. След като изпратих Жанет до дома ѝ, се отбих в "Ем Кей", където бе организирано събиране на пари за нещо, свързано с Дан Куейл, когото дори не харесвам. Момичето, дето чукам, само дойде при мен на дивана, където чаках да се освободи маса за билярд.

– Божичко! – изпищява сега.

Възбуден съм и я удрям през лицето, после леко щипвам устата ѝ, целувам я силно и хапя устните ѝ. Обземат я страх, ужас и смут. Връвта се скъсва и изкуственият член се измъква от ануса ѝ, докато тя се опитва да ме отблъсне. Претърколвам се, уж че я оставям да се измъкне, но докато събира дрехите си и мърмори колко "ненормално копеле" съм бил, скачам върху нея като чакал, с пяна на устата. Тя плаче истерично, извинява се, моли ме да не я бия, хълцаща, прикрила вече срамежливо гърдите си. Но дори риданията ѝ не могат да ме трогнат. Почти не изпитвам съжаление, когато я напръсквам с киселина. Още по-малко, когато блъскам главата ѝ четири-пет пъти в стената, докато изгуби съзнание. На стената остава малко петно, по което се полепват косми от косата ѝ. Тя се свлича на пода, а аз отивам в банята и шмръквам още малко от второкачествения кокаин, който ми бяха пробутали в "При Нел" или в "О Бар" предната вечер. Звъни телефон, секретарят приема разговора. Наведен ниско над едно огледало, изобщо не обръщам внимание на съобщението, което ми оставят, не си правя дори труда да го прослушам.

По-късно тя е просната по гръб на пода, гола, ръцете и краката ѝ са вързани за железни пръти, прикрепени към дъски с метални тежести. Дланите ѝ са простреляни с пирони, а краката са максимално разтворени. Под задника ѝ е подложена възглавница, а путката ѝ е намазана със сирене "Бри", част от което е напъхано във вагиналната кухина. Тя идва в съзнание и ме забелязва. Застанал над нея, гол, си представям как жестокостта ми я изпълва с умопомрачаващ ужас. Разположил съм тялото точно пред новия телевизор "Тошиба". На видеото съм пуснал касета със запис на последното ми издевателство над момиче. На екрана съм облечен в костюм "Джоузеф Aбyд", с вратовръзка "Пол Стюарт", обувки "Джей Крю" и жилетка от италиански моделиер; коленичил съм на пода до трупа и ям от мозъка на момичето, настървено, гладно, почти се задавям, после поръсвам с някакъв сос парченцата розова тъкан.

– Виждаш ли? – питам момичето пред телевизионния екран. – Виждаш ли това? Гледай, гледай...

Опитвам се да я поизтезавам с бормашината. Пъхвам бургията в устата ѝ, но тя е достатъчно силна, за да стисне зъби, и въпреки че бургията бързо изяжда зъбите ѝ, става ми безинтересно. Повдигам главата ѝ с уста, от която текат струйки кръв, и я карам да доизгледа видеозаписа докрай. И докато пред очите ѝ момичето от екрани кърви от всички възможни отверстия на тялото, надявам се да осъзнае, че това, така или иначе, ще я сполети. Че животът ѝ ще свърши тук, на пода в апартамента ми, със заковани ръце, със сирене и начупени стъкла в путката, с разбита и кървяща глава. Дори да беше направила друг избор – да бе отишла в "При Нел", "Индокитай", "Марс" или "О Бар" вместо в "Ем Кей", да бе отказала да се качи с мен в таксито, – всичко това пак щеше да се случи. Щях да я намеря. Такъв е животът на тази земя. Решавам да не се занимавам със снимки тази нощ.

Опитвам се да напъхам във влагалището ѝ пластмасова тръба от разглобената система за хранене в стъклената клетка на плъха. Разпъвам с пръсти срамните ѝ устни около ръба на тръбата, която въпреки че е намазана със зехтин, не влиза навътре. В това време от тонколоните на стереоуредбата се лее песента The worst that could happen на Франки Вали. Подсвирквам си небрежно мелодията, докато се опитвам да вкарам тръбата в путката на тази мръсница. Накрая поливам чатала ѝ с киселина и след малко изядената от нея плът отваря място и тръбата влиза безпрепятствено.

– Надявам се, че те боли – казвам ѝ.

Плъхът се блъска бясно в стените на стъклената клетки, докато го пренасям от кухнята в хола. Отказваше да яде онова, което остана от другия плъх, дето му го купих да си играе с него, а сега е мъртъв и се разлага в единия крий на клетката. (През последните пет дни нарочно не съм го хранил.) Оставям стъклената кутия на пода до момичето и навярно от миризмата на сиренето плъхът сякаш побеснява – бяга в кръг, скимти, опитва се да прехвърли тялото си през ръба, но е твърде омаломощен от глад. Не се налага да го насочвам и закачалката за дрехи, която бях приготвил за тази цел, остава неизползвана. Тя още е в съзнание, когато животното лесно се шмугва в тръбата и постепенно тялото му – разтърсвано от трескавото ядене напълно изчезва вътре. Отвън остава само опашката му. Измъквам тръбата от момичето и плъхът остава в капан. Много скоро се скрива и опашката му. Писъците на момичето са неописуеми.

Още отсега мога да кажа, че това ще е изключително ненужна и безсмислена смърт, но аз съм свикнал с ужаса. Дори когато е в най-чист вид, както сега, той не ме притеснява, нито ме разстройва. Не изпитвам скръб и за да покажа това на самия себе си, наблюдавам минута-две как плъхът шета из вътрешностите ѝ. Уверявам се, че тя все още е в съзнание – главата ѝ се тресе от болка, очите ѝ ще изскочат от ужас, вземам електрически трион и само след секунди разрязвам с него момичето на две. Ревящите му зъби минават през кожата, мускулите, ставите и костите толкова бързо, че тя остава жива достатъчно дълго време, за да види как отделям краката от тялото ѝ и ги вдигам пред очите си като трофеи, от които тече кръв. Очите ѝ остават отворени още минута, отчаяни и блуждаещи, после се затварят, а преди да умре, ръгвам в носа ѝ нож острието му излиза чак през кожата на челото, накрая отрязвам костта на брадичката. Останала е само половин уста и я чукам веднъж, втори, трети път. Без да ме интересува жива ли е или мъртва, най-после пускам в действие пръстите си и изчовърквам очите ѝ. Плъхът се показва навън с главата напред (чудно как се е обърнал вътре) и също е целият в кръв (освен това трионът е отрязал половината му опашка), давам му допълнително сирене, но когато го изяжда, решавам, че му е време да умре, и го убивам, като го стъпквам с крака. По-късно едното бедро на момичето се озовава във фурната, пече се. Кристалният пепелник "Стюбен" е пълен със снопчета косми от слабините ѝ, които запалвам. Изгарят много бързо.