Американски психар

Плъх

В средата на октомври ми доставят следните неща: радиоприемник "Pioneer VSX 9300 S", който има интегрирана система за очистване на звука "Dolby Prologie", дистанционно управление с инфрачервени лъчи и с възможност за 154 програмирани функции, 125 вата мощност на предните говорители и по 30 вата на задните; касетен дек "Akai GX 950 В", който е в комплект ръчно управление на диапазона на звуковите честоти, индикатор "Dolby" за равнището на записа, вграден калибриран тон-генератор и програма за редактиране, позволяваща маркиране на начален и краен звук, и изтриването на музикалния интервал между тях само с натискане на копчето. Една от трите глави на машината е за почистване на лентата при прослушване или запис, което намалява страничните влияния. Очистването на шумовете става със система "Dolby НХ-Pro". Всички команди на лицевия панел се задействат с лъчево устройство за дистанционно управление; мултикомпактдиск "Сони MDP 700", който работи и с аудио, и с видеодискове – от седем и половина сантиметрови цифрови аудиосингли, до трийсетсантиметрови видеодискове. Машината е с бавнооборотен, многоскоростен аудио-видео лазер, система от два двигателя, която осигурява равномерно въртене на диска и автоматично устройство за предпазване на диска от повреда. Автоматична музикална сензорна система позволява подбор измежду деветдесет и девет писти, а устройството за автоматично търсене може да провери до седемдесет и девет кадъра от всеки видеодиск. Устройството за дистанционно управление е с десет копчета и с възможност за запаметяване на команди. Машината е с два позлатени жака – вход и изход, – гарантиращи превъзходна връзка с усилвател или с видеоапарат; високочувствителен касетен дек DX-5000, производство на НЕК, комбиниращ цифрови специални ефекти с прекрасно хайфи с четириглаво VHS-видеоустройство, което има възможност за програмирано записване на осем предавания в рамките на двайсет и един дни от задаването на програмата. Видеото е с декодер и със 140 свързани кабелни телевизионни канала. Като добавка – устройство за дистанционно управление с петдесет функции и с възможност да орязва автоматично телевизионните реклами; осеммилиметрова видеокамера "Сони CCD V-200", с устройство за набиране на текст върху записа, копче за редакторски функции, което позволява разтеглен във времето запис, например заснемане на разлагащо се тяло на интервали през петнайсет секунди или на отровено куче, умиращо в гърчове. Вграденото аудиоустройство е стерео с възможност за запис и прослушване, подвижните лещи имат минимално осветление четири лукса и шест различни скорости на блендата; нов телевизионен монитор с шейсет и седем сантиметров екран, модел СХ-2788 на "Тошиба" с вграден декодер, видеофилтър, програмируемо търсене на канали, суперкабел за свързване с видео VHS, седем вата мощност на канал и допълнителни десет вата за по-ниски честоти, плюс холографна озвучителна система "Carver Sonic", коятопроизвежда уникален триизмерен звуков стереоефект; CD-плейър "Pioneer LD-ST" и мулти-CD-плейър "Сони MDP 700" с цифрови ефекти и универсално програмиращо устройство за дистанционно управление (единият за спалнята, другият за хола), с възможност за работа с всички възможни формати аудио- и видеолазерни дискове и с две гнезда. Плейърът "Pioneer" просвирва диска и от двете страни последователно с пауза от само няколко секунди, необходими за обръщането му, така че не е необходимо ръчно да се сменя или обръща дискът. Апаратът е с лъчево устройство за дистанционно управление и програмируема памет. Мулти-CD-плейърът "Yamaha CDV 1600" работи c дискове от всякакви формати, с електронна памет и лъчево дистанционно управление; двойка моноблокови усилватели "Threshold", които струват почти петнайсет хиляди долара. А в понеделник ми доставят за спалнята шкаф от светъл дъб, в който да сложа новите телевизори. Във вторник пристига софа, ръчно направена и тапицирана с памучна дамаски,с бронзови крака и орнаменти в италиански стил от осемнайсти век, с мраморни подлакътници и каса от боядисано дърво. В същия ден ми докарват и ново легло (тапицерия от бял памучен плат, бежова рамка с инкрустации от месинг) с табла над главата. В сряда ми доставят нова репродукция на Франк Стела за банята и ново кресло "Superdeluxe", тапицирано с черна кожа. Картината на Оника, която съм обявил за продажба, се заменя от нова – огромен портрет на графичен изравнител, изработен с хром и пастел.

С пичовете от магазина "Саунд Шоп" на Парк авеню, които ми доставиха нещата, разговарям за един телевизор с висока разделителна способност, който все още не са получили, когато иззвънява единият от новите червени безжични телефони на "AT & T". Давам им бакшиш и вземам слушалката. Обажда се адвокатът ми Роналд. Докато го слушам, изпращам хамалите. После му отговарям:

– Сметката е триста долара, Роналд. Пихме само кафе.

Следва дълга пауза, през която чувам странен плисък в банята. Приближавам предпазливо с телефона в ръка, докато разговарям с Роналд.

– Ами да... Чакай... Ама аз... Ама ние пихме само еспресо. Тогава надниквам в банята.

Изправен на тоалетната чиния, седи огромен мокър плъх, който вероятно е излязъл оттам. Седнал на ръба ни чинията, той се изтръсква от водата и безшумно скача на пода. Гризачът е огромен и с подхлъзвания по плочките на пода се измъква през другата врата на банята към кухнята, където, не знам защо, съм оставил на пода торба с остатъци от пица от "Льо Мадри" до кофата за боклук върху вчерашен "Ню Йорк Таймс". Привлечен от миризмата, плъхът захапва торбата и започва неистово да клати и върти главата си досущ като куче, опитвайки се да докопа парчето пица с козе сирене. И пищи от глад. Нагълтал съм се с доста хапчета халцион, та появата му не ме безпокои толкова, колкото, предполагам, би трябвало.

За да хвана плъха, купувам голям капан за мишки от магазин за сечива и инструменти на Амстердам. Решавам също да прекарам нощта в апартамента на семейството ни в хотел "Карлайл". У дома имам само една филийка сирене "Бри" в хладилника. Плъхът е доста голям, затова я оставям цялата внимателно в капана заедно с един сушен домат. Но когато се връщам на сутринта, виждам, че големината му го е спасила и капанът не го е убил. Лежи си вътре затиснат, пищи и удря с опашката си, която е гадна, мазна, прозрачно розова, дълга колкото молив и двойно по-дебела. При всеки неин удар по белия паркет се чува тъпо шляпване. С кофа за боклук, която търся цял проклет час, затискам раненото животно при измъкването му от капана. Вкарвам плъха в кофата, той е уплашен, пищи и съска срещу мен, оголва острите си жълти зъби. Пускам го в една кутия от шапка, купена от "Бергдорф Гудмън", но той почти пробива с нокти картона, за да се измъкне.

Тогава го изсипвам в мивката и я затискам отгоре с дебела дъска и с куп неизползвани готварски книги. Той дращи и търси изход, докато седя в кухнята и обмислям начини за измъчване на момичета с него (и както може да се очаква, в главата ми гъмжи от идеи), накрая си правя списък на вариантите без участието на плъха, които включват разрязване и изпразване на двете гърди и увиване на бодлива тел около главите им.