Американски психар

Утрин

Осветен от майската зора, холът на апартамента ми изглежда така: над газовата камина от бял мрамор и гранит виси оригинална картина на Дейвид Оника. Платното е с размери два на метър и половина и представлява портрет на гола жена, издържан предимно в убити сиви и масленозелени тонове. Жената седи на шезлонг и гледа Ем Ти Ви на фона на марсиански пейзаж – бляскава морава пустиня, из която са пръснати мъртви, изкормени риби и парчета от строшени сребърни чинии, образуващи полукръга на изгряващо слънце над жълтата глава на жената, и всичко това – в черна алуминиева рамка. Насреща има дълъг бял диван и телевизор "Тошиба" с осемдесетсантиметров екран, с висока контраста и разделителна способност, с отделен шкаф за видеото, снабден със свръхмодерна електронна система НЕК за наслагване на образи; озвучаването става с вградени говорители и петватов лицев усилвател за всеки канал. В стъклената кутия под телевизора се мъдри видео "Тошиба" – суперкачествена машина от типа "Бета" с вградено устройство за смесване, включващо и възможност за надписи с осемстранична памет, широколентови глави за запис и за възпроизвеждане и настройка за автоматичен запис на осем предавания за три седмици напред. Във всеки един от ъглите на хола стои по една ветроупорна халогенна лампа. Тънки бели венециански щори покриват и осемте прозореца, опиращи в пода и в тавана. Пред дивана има масичка за кафе от "Търчън" със стъклен плот и дъбови крака. Въпреки че не пуша, върху нея са поставени кристални пепелници от "Фортуноф", около които са подредени стъклени фигурки на животни от "Стюбен". До музикалния шкаф "Вурлицер" е концертният роял "Болдуин" от черен абанос. Подът на целия апартамент е покрит с бял дъбов паркет, полиран с безцветен лак. В другия край на стаята до писалището и плетената кошница за вестници и списания от "Джио Понти" има цялостна стереоуредба "Сансуи" (компактдиск, дек, тунер и усилвател с високи два метра тонколони "Дънтек Совърейн 2001" в кутии от бразилско палисандрово дърво. Ниско легло от матраци върху дъбова каса заема средата на спалнята. До стената стои телевизор "Панасоник" с осемдесет и пет сантиметров плосък екран и стереозвук, а в стъклената витрина под него има видео "Тошиба". Не съм сигурен дали електронният будилник "Сони" е точен и затова се надигам и се взирам в мигащите цифри на лицевия панел на видеото, после взимам безжичния телефон "Еторе Сотсас" от стъклено-металното нощно шкафче до леглото и набирам номера на телефонна служба "Точно време". В единия ъгъл има стоманено-дървен стол с кремава кожена тапицерия, създаден по проект на Ерик Маркъс, а в другия – стол от специално огънат шперплат. Килим от "Мод Сиена" в бежово и бяло с черни точки покрива по-голямата част от пода. Едната стена е изцяло заета от четирикрилен, необикновено лъскав гардероб от махагон. В леглото съм с копринена пижама "Ралф Лоран", а като ставам, навличам отколешен червен халат от индийска вълна и отивам в банята. Докато пикая, правя опит да видя подпухналото си отражение в стъклената рамка на бейзболния плакат, закачен над тоалетната. След това навличам боксьорски шорти от "Ралф Лоран" с монограм и пуловер "Феър Айл" и нахлузвам копринени чехли "Енрико Идолин" на точици, връзвам си найлонова торбичка с лед на лицето и започвам сутрешните упражнения за разпускане. После заставам в банята пред хромоакрилния умивалник "Уошмобил", снабден с поставка за сапуна, халка за чаша и хоризонтални пръчки за кърпите – купих го от "Хейстингс Тайл", за да го ползвам, докато се шлифоват с пясък мраморните умивалници, които поръчах от Финлндия, – и се взирам в огледалото, откъдето наднича отражението на лицето ми, все още с найлоновата торбичка с лед на него. В метална неръждаема чаша отливам малко дезинфекциращ препарат "Плакс" и около половин минута плакна с него устата си. Изстисквам паста "Рембранд" върху четката с дръжка, имитация на костенуркова черупка, и започвам да търкам зъбите си (с твърде лош вкус от снощи, за да лъснат идеално, а може и да съм ги мил, преди да си легна) и да ги плакна с "Листерин". След това проверявам ръцете си и поизтърквам ноктите с пиличка. Свалям торбичката с лед от лицето си и го почиствам с лосион, преди да го намажа с билкова маска за лице, която държа десет минути, докато проверявам ноктите на краката си. Тогава използвам лъскачката за зъби "Пробрайт", а после и другата – "Интерплак", която върти четките с 4200 оборота в минута и сменя посоката на въртене четирийсет и шест пъти в секунда; по-дългата четка почиства между зъбите и масажира венците, а по-късата лъсва емайла на зъбите. Още веднъж изплаквам устата си – този път със "Сепакол". Измивам маската на лицето с ментов разтвор. Душът е с универсална, въртяща се във всички посоки цедка и с възможност да се нагласява на желаната височина. Изработен е от златночерен австралийски месинг и е покрит с бял емайл. Под душа първо използвам почистващ гел, който се разпенва от водата, после измивам тялото си с меденобадемов разтвор, а лицето – с парещ гел. Шампоанът "Видал Сасун" е особено добър за премахване на засъхналата пот, солите, мазнините и прахоляка, който сплесква косата върху темето и придава старчески вид. Сешоарът също е добър – силициевата технология позволява изсушаване, без струята въздух да притиска косата надолу, което предизвиква същия ефект. В празнични дни или преди среща предпочитам да ползвам "Зелен натурален съживяващ" шампоан, сешоара и "Нутриънт Комплекс". Това е препарат, съдържащ Д-пантенол – съставка на витамин Б-комплекс, полисорбат осемдесет с почистващо действие върху темето и билки. В събота и в неделя обикновено ходя в "Блумингдейл" или в "Бергдорф" и по съвета на Ивлин си взимам "Европейска хранителна добавка" и шампоан "Фолтен" за изтъняваща коса, съдържащ комплекс от въглехидрати, които проникват в короните на косъма, заздравяват го и му придават блясък. Ползвам и "Виваген" – нов продукт на "Редкен", който предотвратява отлагането на минерали и удължава жизнения цикъл на косата. Луис Карутърс пък ми препоръчва "Арамис Нутриплекс" – подхранваща смес, която стимулира и кръвообращението. Щом излизам изпод душа и се изтривам с хавлията, навличам пак боксьорските шорти "Ралф Лоран", но преди да нанеса пяната за бръснене "Мус-А" от "Пур Ом", около две минути държа върху лицето си нагорещен пешкир, за да омекнат и най-твърдите косъмчета от брадата. После задължително се намазвам с накисващ препарат (предпочитам "Клиник") и го оставям за около минута да попие. Може да се изплакне, и може да се остави и върху него да се нанесе кремът за бръснене (за предпочитане с четка, омекотяваща косъма), което както установих, улеснява бръсненето. Това не позволява на пяната да засъхне и намалява триенето между кожата и ножчето. Преди да започне бръсненето, самбръсначката трябва да се накисне в гореща вода, а след това – да се движи по посока на косъма с лек натиск върху кожата. Край ушите и около брадичката се оставя за най-накрая, защото там космите са по-твърди и им трябва повече време да омекнат. Самобръсначката се изплаква и изтръсква добре, за да няма по нея вода. Когато свърши бръсненето, лицето се наплисква обилно със студена вода, за да не остане по него пяна. За предпочитане е да се използва лосион за след бръснене с ниско съдържание на спирт.В никакъв случай одеколон, защото високият му спиртен градус изсушава кожата и я състарява. Добре е лицето да се почисти с памуче, напоено с препарат за унищожаване на бактериите без спирт. Най-накрая се нанася омекотител за кожа. Лицето се наплисква с вода, преди да се намаже с омекотяващ лосион, който задържа влагата.

След това се нанася омекотяващ гел, също производство на "Пур Ом", който много добре успокоява кожата. Ако лицето е сухо и по него останат бели люспи (което придава състарен вид), трябва да се използва почистващ лосион, който измива люспите и прави кожата по-нежна, пък и потъмнява цвета ѝ. За подмладяване на кожата използвам балсам "Бом Дезиьо" и още един "защитен" лосион. След като изтрия косата си с хавлиена кърпа, сипвам отгоре и малко лосион за почистване на кожата под нея. Леко я подсушавам със сешоара, за да я пооформя, и сипвам още малко от лосиона, като я разресвам с четка "Кент" с естествен косъм и накрая я приглаждам назад с едър гребен. Намъквам отново пуловера "Феър Айл" и чехлите на точици, отивам в хола и пускам новия компактдиск на "Токинг Хедс", но апаратът започва да прескача, та се налага да извадя диска и да поставя друг – за почистване на лазерните лещи. Те са много чувствителни и лесно се замърсяват от прах, дим или влага. Замърсените лещи не могат да разчитат правилно цифровата информация на диска и машината започва да заглъхва, прескача пасажи, променя оборотите и изкривява звука. Почистващият диск има четка, която автоматично се настройва към лещите, след което дискът се завърта, премахвайки и най-дребните частици. Когато отново пускам записа на "Токинг Хедс", компактдискът работи нормално. Прибирам си вестника "Ю Ес Ей Тудей", който лежи пред входната врата на пода в коридора, и го взимам с мен в кухнята, където глътвам две хапчета адвил, съдържащи комплекс от витамини и калий, с цяло шише минерална вода "Евиан", защото прислужницата – възрастна китайка, е забравила да включи съдомиялната машина вчера, преди да си тръгне, и трябва да си сипвам сока от лимон и грейпфрут в една от чашите за вино "Сен Реми", които купих от "Бакара". Поглеждам към неоновия часовник над хладилника, за да се уверя, че имам достатъчно време да закуся, без да бързам. Застанал прав до плота – остров насред кухнята, изяждам едно киви и нарязана на филийки японска круша (струват по четири долара в "Гристид"), пакетирани в алуминиеви кутийки, западногерманско производство. Взимам една кифла, торбичка билков чай без танин и кутия с овесени ядки от един от шкафовете с големи стъклени витрини отпред, които покриват почти цяла стена в кухнята; рафтовете вътре са от неръждаема стомана, отвън рамката е боядисана в тъмносиво-син металически цвят. Изяждам половин кифла, затоплена в микровълновата фурна и намазана с масло.

След това излапвам една купа овесени ядки със соево мляко и пшенични зрънца, поливам я с още една бутилка "Евиан" и с малко билков чай. До машината за печене на хляб "Панасоник" и кафемашината "Солтън" стои кафеварката за еспресо (странно защо все още топла), която купих от "Хамахер Шлемер" (термоизолиращата чаша към нея от неръждаема стомана заедно с чинийката и лъжичката са оставени до мивката изцапани), и микровълновата фурна "Шарп", модел "Ер-1810 А Карусел II" с въртяща се поставка, която включвам, за да си сгрея останалата половин кифла. До тостера "Солтън Соната", кухненския комбайн "Кюизинарт Литъл Про", сокоизстисквачката, "Акме" и дестилационния апарат "Сърдечно твой" за домашно производство на алкохол лъщи огромният чайник от неръждаем метал, литър и половина, който изсвирва мелодията на "Чай за двама", щом водата в него кипне. С него си правя още една неголяма чаша чай. Погледът ми се задържа малко по-дълго върху електрическия нож"Блек енд Декър", който лежи върху шкафа до мивката, включен в контакт на стената; освен че реже, с него може и да се бели, а има и няколко допълнения – назъбен нож, нож за белене и подвижна дръжка. Костюмът, който обличам днес, е от "Алън Флъсър". Моделът е осъвременен вариант на стила от трийсетте, за предпочитане с удължени рамене и цепка отзад на сакото. Реверите трябва да са широки около десет сантиметра, с върхове, които стигат почти до раменете. Използвани обикновено при двуредните сака, реверите с удължен връх се смятат за по-елегантни от срязаните. Ниско разположените джобове са с капаци, над които има процеп, поръбен от двете страни с тънка и тясна ивичка плат. Четири копчета долу отпред оформят квадрат, а по-нагоре, където се събират реверите, има още две. Панталоните са с басти, скроени така, че да продължават линията на широкото сако. Удължената талия е малко по-висока отпред. По средата откъм гърба има специални гайки за тиранти. Вратовръзката е копринена, на точици, от "Валентино Кутюр". Обувките, тип мокасини от крокодилска кожа, са от "А. Тестони". Докато се обличам, по телевизията върви "Шоуто на Пати Уинтърс". Този път гости в студиото са жени, страдащи от раздвоение на личността. Камерата показва безлична възрастна жена, доста пълничка, а зад кадър Пати я пита:

– Добре де, това шизофрения ли е или какво? Кажете ни.

– Не, не, в никакъв случай. Хората с раздвоение на личността не са шизофреници – отговаря жената и поклаща отрицателно глава. – Ние например не сме опасни.

– Ясно. Добре тогава – започва Пати, застанала сред зрителите в студиото с микрофон в ръка, – коя бяхте миналия месец?

– Миналия месец сякаш най-много бях Поли.

Режисьорът включва в близък план угриженото лице на някаква домакиня от публиката, но преди тя да се види на монитора, камерата се връща отново на жената с раздвоение на личността.

– Така, така – нарежда Пати, – а сега коя сте?

– Ами... – уморено мънка онази, сякаш ѝ е писнало да ѝ задават този въпрос, на който е отговаряла хиляди пъти по един и същи начин и никой не ѝ е повярвал. – Този месец съм... агнешки котлет. Да, предимно... агнешки котлет.

Следва дълга пауза. Камерата дава отблизо зяпнала от учудване лелка от зрителите да клати глава, докато друга ѝ шепне нещо в ухото.

Обувките ми, тип мокасини от крокодилска кожа, са от "А. Тестони".

Докато ровя из дрешника в коридора за шлифера си, намирам шал "Бърбери" и подходящо палто с избродиран на него кит (каквито носят децата), изцапан отпред с нещо като засъхнал шоколадов сироп, което прави реверите по-тъмни. Слизам с асансьора и с леко поклащане на китката навивам ръчния си часовник "Ролекс". Казвам "добро утро" па портиера, излизам навън и спирам такси, с което потеглям към Уолстрийт.