Американски психар

Обяд

Седим в "Дуплекс", новия ресторант на Тони Макмейнъс в Трибека, с Кристофър Армстронг, който също работи в "Пи енд Пи". С него сме учили заедно в "Екзитър", после той отиде да следва в Пенсилванския университет и в "Уортън", преди да се появи в Манхатън. По необясними причини не успяхме да си запазим маса в "Събджектс", затова Армстронг предложи да дойдем тук. Той е с раирана памучна риза "Кристиан Диор" и широка, пъстра копринена вратовръзка "Живанши". Коженото му куфарче и кожената папка от "Ботега Венета" лежат на третия стол около масата, която е на много хубаво място, най-отпред до прозореца. Аз съм с пръскан вълнен костюм "Шьонеман", широка памучна риза "Бил Блас", копринена вратовръзка "Савой" и памучна кърпичка от "Ашеър Брадърс". В ресторанта се носи лека музика от "Клетниците". Гаджето на Армстронг се казва Джоди Стафърд, преди тя ходеше с Тод Хамлин и този факт, заедно с окачените наоколо телевизионни монитори, показващи как работят готвачите в кухнята, ме изпълва с необясним ужас. Армстронг току-що се е върнал от островите и има много здрав, равен тен, какъвто между впрочем е и моят.

– Е, как беше на Бахамите? – подхващам разговор, след като поръчваме. – Още си пресен-пресен, нали?

– Какво да ти кажа, Тейлър – започва Армстронг, загледан в нещо зад мен и малко над главата ми (колоната, облицована с теракотени плочки, или откритата тръба, която прекосява надлъж тавана). – Летовниците, които търсят идеално място за почивка това лято, ще направят добре, ако идат по на юг, на Бахамските или на Карибските острови. Поне пет са причините да предпочетеш Карибите – прекрасно време, карнавали, хотелите не са претъпкани, цените са ниски и има уникални културни паметници. През лятото хората търсят по-прохладни места за почивка, но малко от тях знаят, че на Карибите през цялата година температурите са между двайсет и пет и трийсет градуса и че ветровете постоянно разхлаждат климата там. Обикновено по-горещо е на север в...

Тазсутрешното "Шоу на Пати Уинтърс" бе посветено на убийците на деца. Сред зрителите в студиото имаше родители, чиито деца са били отвлечени, измъчвани и убити, а на сцената се бяха събрали психиатри и педиaтри, които се опитваха да им помогнат – безуспешно за мое най-голямо удовлетворение – да преодолеят объркването и гнева си. Ала това, което истински ме впечатли, бяха трима осъдени на смърт убийци на деца, които чрез сателит бяха включени на живо на отделен монитор. Благодарение на някакви много усукани "вратички" в законодателството те се опитвали да получат помилване и най-вероятно щели да успеят. Но нещо постоянно отвличаше вниманието ми от огромния екран на телевизора "Сони", докато закусвах с киви, японска круша, минерална вода "Евиан", овесени кифли, соево мляко и гранулирана канела, та не можах да се насладя на покрусените майки, и чак когато предаването вече бе към края си, разбрах какво бе то – пукнатината над картината на Дейвид Оника. Бях казал на портиера да помоли домоуправителя да я оправи. Реших на излизане да му се оплача, че нищо не е свършено, ала ме посрещна съвсем нов портиер, горе-долу на моята възраст, но оплешивяващ, дебеличък и с добродушен вид. На плота пред него имаше три орехови сладкиша с желирана глазура и две чаши горещо какао, от които излизаше пара. Беше разтворил днешния брой на "Пост" на страницата с комиксите и изведнъж ми мина през ума, че изглеждам несравнимо по-добре, че съм много по-преуспял и богат, отколкото може да е някога това бедно копеле, и затова със съчувствие, но не неучтиво, го поздравих за "добро утро" с кимане на глава и отминах, без да правя оплакване.

– Айде бе, наистина ли? – усещам се, че казвам на глас, без изобщо да ме интересува какво ми разправя Армстронг.

– Както в Съединените щати, и там през лятото организират фестивали, концерти, улични шествия, спортни турнири. И понеже повечето хора ходят на други места, курортите не са претъпкани, обслужването е по-добро, няма опашки за скутерите или пред ресторанта. Та ти казвам де, мисля, че повечето хора отиват там, за да усетят местната култура, да опитат кухнята, да научат повече за историята...

На път път към Уолстрийт бях попаднал в задръстване и трябваше да сляза от служебната кола и да потърся спирката на метрото надолу по Пето авеню, когато се натъкнах на някакво шествие, подобно на онези през ноември, в нощта на Вси светии, но явно не беше такова, защото бях почти сто процента сигурен, че месецът е май. Спрях на ъгъла на Шестнайсета улица, за да огледам по-отблизо, и се оказа, че е гей парад, от ония, наречените "Парад на хомосексуалната гордост", от което направо ми се пригади. Хомосексуалистите крачеха гордо по Пето авеню с розови триъгълници на шлиферите, някои се държаха за ръце, други нестройно пееха Somewhere. Застанах пред входа на "Пол Смит" и ги загледах с болезнено любопитство – не бях в състояние да премеля мисълта, че човешко същество, мъж, може да е горд от факта, че се сношава с друг мъж. На всичко отгоре разни мускулести батковци с мустаци като на моржове започнаха да ми намигат и да ми подвикват между стиховете на песента: There's a place for us, somewhere a place for us^[16], затова хукнах към Шесто авеню, решил, че днес ще закъснея за работа, и се върнах с такси до апартамента си, където се преоблякох в нов костюм ("Черути 1881"), направих си педикюр и измъчих до смърт едно кученце, което бях купил преди няколко дни от магазин за домашни любимци на Лексингтън. Армстронг съвсем се отвлече в приказки.

– Естествено, водните спортове са най-голямата атракция. Обаче голф клубовете и тенис кортовете са в отлично състояние и в много курорти през лятото са по-достъпни. Доста кортове са осветени, та на тях може да се играе и нощем...

"Абе... Армстронг... що не си го завреш... отзад", мисля си и зяпам през прозореца автомобилното задръстване и кръстосващите скитници по улица Чърч. Сервират ни предястията: френска пита със сушени на слънце домати за Армстронг и люти чушлета с лучено-портокалов сос за мен. Надявам се Армстронг да не се натиска да плати сметката, за да му покажа на това тъпо копеле, че наистина притежавам платинена кредитна карта "Американ Експрес". Докато го слушам, ми става криво; ей така, без особена причина, някаква буца е заседнала в гърлото ми, но преглъщам и отпивам от бирата си, тъжното чувство преминава и през една пауза, докато е зает да дъвче, го питам:

– А храната? Как е?

Изричам думите съвсем машинално, защото си мисля за всичко друго, но не и за това.

– Браво, добър въпрос. В това отношение Карибите са станали още по-привлекателни, тъй като местната кухня се комбинира много добре с европейската култура. Много от ресторантите са собственост или се управляват от американци, британци, французи, италианци, та дори и от холандци...

Слава богу, спира за малко, за да отхапе от френската пита с домати, която прилича на напоена с кръв гъба за баня – питата прилича на голяма кървава гъба, – и преглъща с глътка бира. Мой ред е.

– А какви забележителности могат да се видят? – питам без особен интерес, съсредоточен в печените чушлета, залети с жълтеникавия лучено-портокалов сос в осмоъгълната чиния. По ръба на чинията са подредени листа от кориандър, поръсени със семки от чушлетата.

– Забележителностите са предимно образци на европейската култура, която е изградила много от островите като местни крепости през осемнайсети век. Могат да се видят различните места, където е хвърлял котва Колумб, и с наближаване на тристагодишнината от първото му пътешествие в хиляда петстотин и деветдесета година жителите на островите проявяват все по-голям интерес към своето историческо и културно наследство, станало неразривна част от живота им...

"Ама че си смотан... гъз, Армстронг" – мисля си.

– Ъхъ – измънквам на глас и кимам с глава.

Пъстри вратовръзки, карирани костюми, час по аеробика, да върна видеокасетите, да си купя подправки от " Забар", просяци, трюфели от бял шоколад... Убийственият аромат на "Дракар Ноар", с който се е напарфюмирал Кристофър, се носи над масата, стига чак до мен, смесва се с мириса на чесъна и на печените чушлета.

– Ъхъ – повтарям.

– А пък за любителите на активната почивка има планини за изкачване, спелеоложки експедиции, състезания I с яхти, конна езда и рафтинг. На много от островите има казина...

За миг ми хрумва дали Армстронг ще продължи да бърбори, ако извадя ножа си, срежа вените на китката си и посоча бликащата кръв към лицето му, или още по-лошо – към костюма му. Чудя се защо не стана, без да се извинявам, и не си хвана такси, за да ида в друг ресторант, някъде в Сохо или още по-нататък, да пийна уиски, да пусна една вода в тоалетната, може би да звънна на Ивлин и чак тогава да се върна в "Дуплекс", където – това ми казва всяка молекула на тялото ми – Армстронг ще продължава да си говори не само за своята почивка, ами и за ваканцията на целия свят на тия пусти Бахами. Някъде по средата на този ред от мисли келнерът вдига чиниите с изядените и наполовина предястия, донася ни още по една бира, печено пиле с малинов оцет и гуакамоле, телешки черен дроб, хайвер от херинга и праз лук, и макар че не помня кой какво е поръчал, вземам пилето – в гуакамолето са наблегнали на доматения сос, – защото бездруго двете блюда изглеждат съвсем еднакво.

– Гостите на Карибите не са длъжни да носят паспорти, достатъчно е да докажеш с нещо американското си гражданство, и което е най-хубавото, Тейлър – изобщо няма езикова бариера. Навсякъде се говори английски, дори на тези острови, на които местният език е френски или испански. Повечето от островите са бивши британски колонии...

– Животът ми е ад – споменавам ей така, между другото, като разсеяно разбутвам стръкове праз в триъгълната порцеланова чиния. – И все повече стават хората, които ми се ще... ммм... ще ми се да убия.

Наблягам на последната дума, като гледам Армстронг право в очите.

– Обслужването се е подобрило, тъй като и "Американ Еърлайнс", и "Ийстърн Еърлайнс" са построили свои центрове в Сан Хуан, където правят връзка с островите, до които нямат преки полети. Като прибавиш и наличието там на "Пан Ам", "Еър Джамайка", "Бахама Еър" и "Кайман Еъруейс", ясно е, че повечето от островите са леснодостъпни. Има и допълнителни чартърни линии между тях...

Някакъв тип, който ми се стори, че е Чарлс Флечър, приближава до масата ни, потупва ме по рамото и казва:

– Здрасти, Симпсън. Ще се видим във "Флейтите".

Без да спира, продължава към изхода, където го пресреща адски привлекателна жена – големи цици, руса, тясна рокля, не е секретарката му, не е съпругата му, – и двамата си тръгват заедно от "Дуплекс" с черна лимузина. Армстронг продължава да яде, като отрязва с ножа правилни парчета от черния дроб и не спира да плещи глупости, от които ме наляга все по-голяма мъка.

– Онези, които не могат да се откъснат от работата за цяла седмица, ще открият в Карибите идеалното място за почивка през уикенда. "Ийстърн Еърлайнс" имат дори клуб на почиващите в събота и неделя", който предлага удобни полети до и от Карибите и посещения на много места на значително по-ниски цени за членовете си, което не е чак толкова важно, но все пак хората...