Американски психар

Четвъртък

На следващата вечер Крейг Макдърмот, Кортни и аз пътуваме с такси към "При Нел" и разговаряме водата "Евиан". Кортни, която е с палто "Армани" от норки, признава през смях, че използва "Евиан", за да си прави лед, което става повод за обсъждане на качествата на различните видове бутилирана вода, а по молба на Кортни всеки от нас се опитва да назове колкото може повече марки. Започва Кортни, като отчита всяка марка със свиване на пръст на ръката си.

– Значи имаме "Спаркал", "Перие", "Сан Пелегрино", "Поланд спринг", "Калистога"...

Тук спира и поглежда към Макдърмот за помощ. Той въздъхва и продължава:

– "Канейдиън спринг", "Канейдийн калм", "Монтклеър", която също е канадска, "Вител" от Франция, "Кродо" е италианска... – Той потрива брадичката си замислено, опитва се да се сети още някоя марка и изведнъж я съобщава някак изненадан. – "Елан".

Изглежда, че Крейг е готов да каже още една, но по необясними причини млъква.

– "Елан" ли? – пита Кортни.

– Да, швейцарска е – отвръща той.

– О, така ли? – Тя се обръща към мен. – Твой ред е, Патрик.

Загледан през прозореца, потънал в размисъл, ужасен от мълчанието, което ме е обзело, безстрастно, без да се замислям, изреждам:

– "Алпенвасер", "Даун Ъндър", "Шат", която е от Ливан, "Кубол" и "Коулд спрингс"...

– Тази я казах – прекъсва ме Кортни възмутена.

– Не – поправям я. – Ти каза "Поланд спрингс".

– Така ли беше? – мърмори си Кортни и дръпва Макдърмот за палтото. – Така ли беше бе, Крейг?

– Вероятно да – свива той рамене. – Струва ми се, че да.

– Освен това добре е да знаете, че минералната вода трябва да се купува само в стъклени бутилки, не в пластмасови – казвам строго и чакам някой да попита защо.

– Защо?

В гласа на Кортни се долавя леко любопитство.

– Зщото се окислява – обяснявам. – А тя е хубава, когато е чиста и не оставя дъх.

След дълго мълчание в "стил Кортни", загледан навън, Магдърмот потвърждава:

– Прав е.

– Честно казано, не правя никаква разлика между вода и вода – признава си Кортни.

Тя е седнала между Макдърмот и мен, под палтото от норка е с вълнен костюм "Живанши", чорапогащник "Калвин Клайн" и обувки "Уорън Сюзан Алън Едмъндс".

Преди това в същото такси, когато опипах палтото ѝ не за друго, а за да установя качеството му, тя усети това и тихо ме попита дали имам у себе си дъвка. Не ѝ отговорих нищо.

– Какво искаш да кажеш? – пита Макдърмот.

– Ами имам предвид каква наистина е разликата между изворна а и естествена вода например и изобщо има ли разлика?

– Кортни! Естествена е всяка вода от подземен източник – открехва я Крейг, зазяпан през прозореца. – Минералното ѝ съдържание не се променя, но може да бъде дезинфекцирана и филтрирана.

Макдърмот е със смокинг "Джани Версаче" и от него се носи дъх на "Сириус".

За миг излизам от съзнателната си летаргия и дообяснявам:

– А при изворната вода могат да се изваждат и прибавят минерали и обикновено тя се филтрира, не се преработва. – Млъквам за две-три секунди, после добавям:

– Седемдесет и пет на сто от бутилираната вода в Америка всъщност е изворна. Това знае ли го някой?

Въпроса отправям към шофьора на таксито.

След дълго мълчание Кортни задава друг въпрос, този път недовършен.

– А разликата между дестилираната и пречистената вода е...

Не се интересувам от разговора, не се слушам и какво говоря аз самият, защото обмислям как да се отърва от трупа на Бетани, най-малкото трябва да реша дали да остане в апартамента ми още един ден. Ако реша да го разкарам тази нощ, лесно бих могъл да натъпча каквото е останало от нея в найлонова торба за отпадъци и да я хвърля пред стълбището; но с малко повече усилия мога и да я извлека навън и да я мушна при другите боклуци на бордюра. Защо пък да не я откарам в апартамента в "Хелс Кичън", да я залея с вар във ваната и да погледам как тялото се разлага, докато изпуша една пура и послушам музика на уокмена? Не искам обаче да смесвам мъжките тела с женските, пък и ми се ще да гледам "Жаден за кръв", видеофилма, който взех под наем днес следобед. Рекламата на обложката на касетата гласи: "Някои клоуни ви разсмиват, но Бобо ще ви умъртви и ще изяде тялото ви." Едно среднощно отиване до "Хелс Кичън", дори без да се отбивам за бърза закуска в "Белвю", ще ми отнеме много време и няма да мога да го гледам. Костите и повечето от вътрешностите на Бетани вероятно ще изхвърля в шахтата в дъното на коридора срещу моя апартамент. С Кортни и Макдърмот току-що си бяхме тръгнали от банкет на "Морган Стенли", който беше даден недалеч от Сийпорт в един нов клуб, наречен "Златна карта". Там сякаш се бе събрал целият свят и срещнах дори Уолтър Роудс, чистокръвен канадец, когото не бях виждал от "Екзитър". Също като Макдърмот и той ухаеше на "Сириус", а аз му рекох: "Слушай, копеле, опитвам се да стоя настрана от хората. Дори избягвам да разговарям с тях." Не особено уплашен, той измънка в отговор: "Да, да, ясно, ммм разбирам." Аз съм с двуреден смокинг с шест копчета и панталони с маншети, а папийонката ми е от грапава коприна – всичко от "Валентино". Луис Карутърс е в Атланта тази седмица. Шмръкнах малко кокаин с Хърбърт Гитис в "Златна карта", а преди Макдърмот да спре това такси, взех едно хапче халцион, за да поуталожа малко въздействието на дрогата, но все още не усещам това да става. Кортни май си пада по Макдърмот. Тъй като нейната кредитна карта "Чембанк" не можа да изтегли пари от автомата, пред който спряхме (тя много често я използва за шмъркане на кокаин, макар да не го признава, а няколко пъти прашинки кокаин бяха блокирали и моята кредитна карта), докато Макдърмот нямаше проблеми със своята, тя пренебрегна моята и използва неговата, което, доколкото познавам Кортни, означава, че иска да се чука с Макдърмот. Но това не е толкова важно. И двамата изглеждаме почти еднакво, въпреки че съм по-красив от Крейг. В "Шоуто на Пати Уинтърс" сутринта разговаряха за говорещите животни. Някакъв октопод се разхождаше из аквариум с микрофон, прикрепен на едно от пипалата му постоянно молеше – поне така твърдеше дресьорът му, убеден че мекотелите имат гласни струни – за "сиренце". Гледах втренчено известно време, накрая се разридах. Просяк, облечен като хаваец, рови в кофа за боклук на тъмния ъгъл на Осма и Десето.

– При дестилираната или пречистената вода – разказва Макдърмот – повечето от минералите са изхвърчали. Водата кипи и парата се кондензира отново в пречистена вода.

– Ето защо дестилираната вода е безвкусна и не става за миене – прозявам се.

– А минералната? – пита Кортни.

– Тя не е стандарти... – започваме едновременно с Макдърмот.

– Давай ти – прозявам се още веднъж и заразявам Кортни, която също се прозява.

– Не, ти кажи.

На него също му е писнало.

– Тя не е стандартизирана от Министерството на земеделието – обяснявам ѝ. – В нея няма химикали, няма соли, захари, нито пък кофеин.

– А газираната вода прави мехурчета благодарение на въглеродния двуокис, нали?

– Да.

И двамата с Макдърмот кимаме утвърдителни като гледаме напред.

– Е, това го знам – колебливо казва тя и по тона на гласа ѝ разбирам, че се усмихва.

– Но купувай само естествена газирана вода – предупреждавам я. – При нея въглеродният двуокис е във водата още при извирането ѝ.

– Содата в заведенията и зелцерът например са изкуствено карбонирани – обяснява Макдърмот.

– С изключение на зелцер "Уайт рок" – вметвам притеснен от непрестанния смешен стремеж на Макдърмот да се изтъкне. – Естествено, газираната вода "Рамльоса" също е много добра.

Таксито трябва да завие по Четиринайсета улици, но пред нас има още четири-пет лимузини, чакащи за десен завой, и оставаме да чакаме следващия зелен сигнал. Тегля една майна на шофьора, но той едва ли е чул през плексигласовата преграда, защото е надул радиото на някакво парче от шейсетте, навярно на "Сюприймс". Опитвам се да отворя преградата, ала тя е застопорена от неговата страна и не помръдва. Кортни продължава с въпросите си.

– Каква вода трябва да се пие след физически упражнения?

– Каквато и да е – въздъхвам, – само да е добре изстудена.

– Защото?

– Защото се абсорбира по-бързо, отколкото ако е на стайна температура. – Поглеждам разсеяно часовника си.

– Може да е най-обикновена вода. Може да е "Евиаи. Не от пластмасова бутилка обаче.

– Моят треньор твърди, че и "Гаторейд" става – обажда се Макдърмот.

– Но не смяташ ли, че водата е най-добрият заместник на изхвърлените течности, защото попада в кръвоносната система по-бързо от всяка друга течност... – тук не мога да се сдържа и добавям: – ...приятелче?

Пак поглеждам часовника си. Ако пия само едно "Джей енд Би" с лед в "При Нел", ще се прибера навреме у дома, за да изгледам целия филм "Жаден за кръв" докъм два часа. Отново настъпва мълчание в колата, която бавно се приближава към тълпата пред входа. Една след друга там спират лимузини, от тях слизат хора и колите потеглят напред. Всички гледаме втренчено тази церемония в небето над града, което е натежало от тъмни облаци. Автомобилите си подсвиркват един на друг, без това да реши проблемите им. От кокаина, който шмърках с Гитис, гърлото ми е раздразнено и преглъщам по-често, за да го увлажнявам. Плакати за разпродажба в "Крабтрий енд Ивлин" са налепени в редица по прозорците на обезлюдени жилищни сгради отсреща. Как се пише "баровец", а, Бейтмън? Я ми го кажи по букви. Б-а-р-о-в-е-ц. Ба-ро-вец. Баровец. Лед, видения, извънземни...

– Не харесвам "Евиан" – установява някак натъжено Магдърмот. – Много ми сладни.

Толкова нещастен изглежда, когато си признава това, че ми иде да се съглася с него.

Поглеждам го в тъмнината на таксито, подозирайки, че може би ще легне тази нощ с Кортни, и внезапно се изпълвам със съжаление към него.

– Да, Макдърмот – казвам бавно. – "Евиан" наистина е доста сладка.

Спомням си колко много кръв беше изтекла от Бетани на пода – можех да виждам отражението си в нея, докато си уреждах по телефона час за подстригване в "При Джио". Кортни ме изважда от унеса с признанието:

– Първия път ме беше страх да опитам от "Пелегрино".

Поглежда ме напрегнато (какво ли очаква – да се съглася ли, що ли?), после се обръща към Макдърмот, който ѝ отвръща с фалшива усмивка.

– Но щом я опитах, се оказа, че е... чудесна.

– Колко си смела – промърморвам през дълга прозявка, докато таксито пълзи метър по метър към "При Нел", после повишавам глас. – Слушайте, някой от вас знае ли дали има устройство, което може да симулира сигнал "свободно" и да се прикача към телефонната слушалка?

По-късно у дома се надвесвам над тялото на Бетани и замислен, с питие в ръка, оглеждам в какво състояние е. Клепачите на очите са полуотворени, зъбите от долната ѝ челюст са оголени, защото устната ѝ е откъсната, по-точно – отхапана. Бях отрязал лявата ѝ ръка, което всъщност окончателно я довърши, и сега я вдигам, като я държа за косата, щръкнала от страната на дланта (която не се сещам къде съм заврял – във фризера ли, в килера ли?), хващам я здраво като пръчка, по нея все още има месо и мускули, въпреки че повечето от тях са откъснати, и я приближавам до лицето ѝ. Само с пет-шест леки удара разтварям челюстите докрай и с още две побутвания лицето ѝ се навира само в себе си.