Американски психар

Момичета

От около месец се появявам в службата от дъжд на вятър. Единственото, което ми се иска да правя, струва ми се, е да работя върху мускулите си, предимно да вдигам тежести, и да си запазвам маси в ресторанти, в които вече съм бил, а след това да отменям резервациите. Апартаментът ми вони на развалени плодове, но всъщност миризмата идва от месото, което изстъргах от главата на Кристи и поставих в стъклена купа "Марко" на полица до антрето. Самата глава, покрита с мозъчна каша, куха и с извадени очи, лежи в ъгъла на хола под пианото и смятам да я използвам за фенер на празника Вси светии. Заради вонята решавам да използвам апартамента на Пол Оуен за малката веселба, която съм планирал за довечера. Поисках жилището да бъде проверено за подслушвателни устройства и останах разочарован, защото не бе открито нито едно. Някой, с когото се свързах чрез адвоката си, ми съобщи, че Доналд Кимбол, частният детектив, разбрал отнякъде, че Оуен наистина бил в Лондон. Забелязали го два пъти във фоайето на хотел "Кларидж", по веднъж при шивач на Савил Роу и в новооткрит моден ресторант в Челси. Преди две вечери Кимбол отлетя за там, което означава, че вече никой не наблюдава апартамента, и ключовете, които откраднах от Оуен, все още вършат работа, та следобед отнесох там инструментите – бормашина, бутилка с киселина,пистолета за забиване на пирони, ножове и запалка"Бик". Наемам две компаньонки от престижна частна агенция, чиито услуги досега не съм ползвал. Плащам със златната кредитна карта "Американ Експрес" на Оуен, която, предполагам, не е под наблюдение, защото сега всички смятат, че той е в Лондон. Но платинената я държат под око. По ирония на съдбата (според мен) "Шоуто на Пати Уинтърс" сутринта бе за полезните съвети на принцеса Даяна към онези, които искат да бъдат красиви.

Полунощ е. Разговорът, който водя с двете момичета – много млади, русокоси мацета с големи цици, е кратък, тъй като едва успявам да удържам обърканата си природа.

– Та ти живееш в истински палат, господинчо – заключава едната от тях, на име Тори, впечатлена от смешно подреденото жилище на Оуен. – Това си е истински палат.

– Чак пък толкова – отвръщам, подразнен.

Докато забърквам питиетата от добре заредения бар-шкаф на Оуен, споменавам, че работя в "Пиърс енд Пиърс" на Уолстрийт. Това тях не ги интересува. Отново дочувам гласа на някоя от двете, която пита дали това не е магазин за обувки. Тифани пък разглежда списания отпреди три месеца, седнала на тапицирания с черна кожа диван под ивицата фалшива волска кожа. Изглежда, смутена, сякаш не разбира нещо. "Моли се, кучко, само се моли", мисля си и трябва да си призная, че е адски възбуждащо да подтикваш тези момичета да се унижават пред теб за дребни пари. Наливам им още по едно питие и споменавам между другото, че съм учил в "Харвард".

– Знаете ли какво е това? – питам след известна пауза. И направо съм шокиран, когато Тори отговаря:

– Запознах се служебно с един човек, който ми каза, че е учил там.

– Клиент ли беше? – любопитствам.

– А, не – стресва се тя. – да кажем, че беше познат по работа.

– Да не е бил сутеньор? – подпитвам пак и се случва най-ужасното.

– Е, нека си бъде познат по работа. – Тя спира, за да отпие от чашата си. – Каза ми, че е учил в "Харвард", обаче... аз не му повярвах. – Поглежда към Тифани, после към мен. Единодушното ни мълчание я насърчава да разказва и тя продължава с нелогично насечени изречения.

– Имаше той една маймунка. И понякога се налагаше да я гледам... в неговия апартамент. Пусках си телевизори и зяпах по цял ден, щото нямаше к'во да правя, докато онзи пич го нямаше вкъщи... и докато уж пазех маймунката. Но нещо ѝ имаше... на тая маймуна. Искаше да гледа само...

Тя млъква с озадачен израз на лицето, несигурна дали да каже всичко, дали аз и другата курва сме достойни да бъдем посветени в тази тайна. Подготвям се за нещо сензационно, шокиращо.

– Искаше да гледа само... – тя въздъхва и някак бързо забърборва: – "Шоуто на Опра Уинфри". Нищо друго не признаваше. Онзи пич го беше записал на куп касети само заради маймуната – тя ме поглежда умолително, сякаш си е загубила ума тук, в жилището на Оуен, и аз трябва да ѝ го потърся – и беше изрязал рекламите. Абе опитвам се веднъж да сменя канала... да спра касетата... за да си гледам някой сериал или нещо друго... но – тя допива чашата си, обръщайки нагоре очи, явно притеснена от тъпия си разказ, но продължава смело – пустата му маймуна започна да пищи и не млъкна, докато на екрана не се появи Опра. – Преглъща, прочиства гърлото си, изглежда готова да се разплаче, ала не го прави. – И знаете ли, щом се опитвах да превключа на друг канал, гадната маймуна се нахвърляше да ме драска...

Тя млъква, явно свършила разказа си, обгръща се с ръце, трепереща, напразно прави опит да се сгрее.

Мълчание. Арктическо, ледено, пълно мълчание. И осветлението над главите ни е студено. Изправен, поглеждам Тори, после и другото момиче – Тифани, на която май ѝ се придрайфа.

Накрая измънквам нещо, като едва намирам подходящите думи и се запъвам:

– Ъъ, не ми пука... дали сте водили... ммм, приличен живот... или не.

Започва сексът – здрава работа. След като обръсвам путката на Тори, тя ляга на леглото на Пол, разтваря крака и започвам да я обработвам с пръсти и с език, като от време на време обръщам внимание и на ануса ѝ. Тифани лапва члена ми; езикът ѝ, горещ и влажен, танцува бясно по главичката и ме възбужда до краен предел, наричам я "мръсна курветина", "пачавра". Докато чукам едната с презерватив, а другата смуче ташаците ми, гледам ситопечатната картина над леглото и си мисля за локви, за гейзери кръв. От време на време в стаята става много тихо , чува се само жвакащият звук от члена ми, плъзгащ се навътре-навън, навътре-навън във влагалището на едно от момичетата. С Тифани на смени лижем обезкосмената путка и ануса на Тори. Двете едновременно се изпразват с викове и стенания, сплетени в поза шейсет и девет. Щом се овлажняват добре между краката, изваждам големия изкуствен член и им го давам да си поиграят с него. Тори разтваря крака и започва да разтрива клитора си, докато Тифани я чука с огромния, мазен член. Тори подканва Тифани да ускори темпото, докато накрая, останала без дъх, се изпразва повторно.

Отново ги поставям в поза шейсет и девет, за да продължат да се лижат и смучат, но това вече не ме възбужда. Мисля само за кръв, за това как ще изглежда кръвта им, и въпреки че Тори много добре знае как се работи с език, отблъсвам я от путката на Тифани и започвам да лижи и хапя мекото, розово, влажно месо между краката. Тори разтваря ануса си и сяда върху лицето на Тифани, като сама разтрива клитора си. Тифани гладно се нахвърля на путката ѝ, блестяща от капчиците влага по нея, а Тори хваща с две ръце големите ѝ твърди цици и ги стиска здраво. Захапвам по-силно Тифани, впивам зъби в путката ѝ и тя започва да се дърпа.

– Отпусни се – опитвам да я успокоя.

Тя скимти, опитва се да се измъкне, накрая изпиши ва силно, когато зъбите ми разкъсват плътта ѝ. Тори си мисли, че Тифани се изпразва, и притиска путката си още повече върху устата ѝ, заглушавайки писъците. Но когато вдигам глава към Тори с окървавено лице, с месо и косми, стърчащи от устата ми, а от разкъсаната путка на Тифани струи кръв върху леглото, забелязвам как ужасът внезапно я сковава. Ослепявам ги и двете с киселина и ги фрасвам по веднъж с дръжката на пистолета за забиване на пирони – достатъчно, за да изгубят съзнание.

Тори се свестява, вързана по гръб, провесена през ръба на леглото, с окървавено лице, тъй като преди това изрязах устните ѝ с ножица за пирони. Тифани е овързана с шест чифта тиранти на Пол в другия край на леглото и стене от страх, напълно вцепенена от ужаса на реалността. Искам тя да наблюдава какво ще се случи на Тори и начинът, по който е вързана, прави това неизбежно. Както обикновено, за да разбера по-добре тези момичета, заснемам смъртта им с видеокамера. За Тори и Тифани използвам суперминиатюрната "Минокс LX" с девет и половини милиметрова лента, тринайсетмилиметров обектив, автоматична настройка на блендата и вграден филтър за неутрализиране на негатива. Поставена е на триножник. На портативния СD -плейър на лавицата над леглото съм пуснал компактдиск на "Травелинг Уилбърис", за да заглушава крясъците.

– Започвам да дера Тори жива, правя разрези с готварски нож и откъсвам парчета месо от краката и стомаха ѝ докато тя напразно пищи, умолявайки ме да я пощадя, и според мен добре разбира, че наказанието ѝ ще бъде относително леко в сравнение с онова, което съм намислил за другата. Поръсвам отново лицето ѝ с киселина и се опитвам да отрежа пръстите ѝ с ножицата за пирони. После изливам киселина върху стомаха и гениталиите ѝ, но и това не я приближава бързо към смъртта, та започвам да я ръгам с ножа в гърлото, докато той среща някаква твърда кост и се счупва. Накрая пред вцепенените очи на Тифани отрязвам напълно главата – потоци кръв рукват към стените, пръски стигат чак до тавана – и я вдигам във въздуха като награда. Хващам члена си, морав от превъзбуда, свалям главата на Тори пред него, пъхвам го в окървавената ѝ уста и започвам да я чукам, докато се изпразня мощно в нея. След това ерекцията ми не спада, членът ми толкова твърд, че мога да се разхождам из изпоцапаната с кръв стая с главата на него, топла и безтегловна, без да я придържам c ръка. Известно време това ме забавлява, но трябва да си почина, затова изхлузвам главата на Тори от члена си и я слагам в гардероба на Пол от дъбово и тиково дърво. Гол, цял оплескан с кръв, сядам на един стол, отварям си бира "Корона" и включвам телевизора на Оуен.

По-късно, тоест сега, казвам на Тифани:

– Ще те пусна, шшшт...

Погалвам нежно лицето ѝ, мазно от сълзи и от киселината, и ми става криво, че тя за миг поглежда с надежда, преди да забележи запалената кибритена клечка в ръката ми. Кибрита задигнах от бара на "При Палио", където пихме с Робърт Фаръл и Робърт Прехтър миналия петък. Доближавам я до очите ѝ, които тя инстинктивно затваря, опърлям миглите и веждите ѝ. Накрая вземам запалка "Бик", разтварям насила очите ѝ с пръстите си и ги горя с пламъка, докато очните ябълки се пръснат. Тя все още е в съзнание, обръщам я по лице, разтварям хълбоците ѝ и с пистолета за пирони набивам изкуствения член надълбоко в ануса ѝ. Обръщам я по гръб, страхът е сломил всичките ѝ сили. Изрязвам цялата плът около устата ѝ и с най- дебелата бургия на бормашината започвам да разширявам тази дупка, а тялото ѝ се тресе в опит да противодейства. Когато решавам, че дупката е достатъчно широка, зейнала като червено-черен тунел от скашкан език и избити зъби, напъхвам ръката си дълбоко в гърлото, чак до китката – през цялото време главата ѝ подскача бясно, но не може да хапе, защото бормашината е изстъргала зъбите ѝ до корените във венците, – напипвам жилите, придърпвам ги с пръст, докато ги хвана здраво, и рязко ги дръпвам напън през отворената уста. Гърлото ѝ потъва навътре, скрива се, кожата се сцепва, но пуска много малко кръв. Повече то от вътрешностите, включително гръклянът, увисват навън през устата и цялото ѝ тяло се гърчи като паднала по гръб хлебарка, разкъсвано от спазми. Разтопените очи се стичат по лицето и се смесват със сълзите и киселината. Без да губя време, изключвам осветлението и в тъмнината, още преди да е издъхнала, разкъсвам стомаха ѝ с голи ръце. Не мога да кажа какво правя с тях, но чувам жвакащи звуци, а дланите ми са топли и напоени с нещо.

И като последица от това – никакъв страх, никакъв смут. Няма защо да се помайвам още тук, имам доста неща да свърша днес: да връщам видеокасети, да тренирам в спортния клуб, обещах на Жанет да я заведа на новия британски мюзикъл на Бродуей, трябва да запазя някъде маса за вечеря. Каквото е останало от двете тела е в ранния стадий на смъртта. Част от тялото на Тифани – мисля, че е нейното, макар да ми е трудно да ги различа – е потънала навътре и ребрата, повечето счупени на две, са изскочили през стомаха ѝ, горните са пробили гърдите ѝ. Една глава е закована с пирони за стената, пръсти се въргалят навсякъде, няколко са подредени в полукръг около компактдиска. Едното от телата, това на пода, е изхвърлило изпражнения, а по него личат следи от зъбите ми там, където съм го хапал яростно. Топвам ръката си в кръвта на единия от разпраните стомаси и с пръст изписвам на стената: ПАК СЪМ ТУК, а отдолу надрасквам зловеща рисунка...