Безмълвният ангел

Събота, 16 януари 1960

Е, направих го тази вечер на масата в присъствието на Дейвид. Стек с пържени картофки е любимото ястие на всички, макар че мама доста се поти, докато го приготви, тъй като пържи котлетите в огромна тенджера и в същото време държи под око дълбокия тиган с картофите. Гевин и Питър изядоха по три, дори Дейвид си взе две парчета. Пудингът беше с крем карамел, на голяма почит сред всички, така че цялата маса бе в страхотно настроение, когато мама и татко сложиха чайника в средата. Беше време за сблъсък.

— Знаете ли какво? — попитах.

Никой не си направи труда да ми отговори.

— Наех си апартамент в Кингс Крос и се изнасям.

Отново никой не ми отговори, но всички звуци секнаха. Потракването на лъжиците в купите, хъркането на баба, тютюнджийската кашлица на татко — всичко спря. После татко измъкна от джоба си пакет „Ардатс“, предложи на Гевин и Питър, сетне запали от една и съща клечка цигарите на тримата — ухаааа! Това беше много лошо предзнаменование!

— Кингс Крос, значи — рече най-накрая той, като ме погледна много стоманено. — Моето момиче, ти си глупачка. Поне се надявам, че си такава. Само глупаци, бохеми и проститутки живеят в Кингс Крос.

— Не съм глупачка, татко — отвърнах храбро, — нито съм проститутка или бохем. — Макар че в онези дни наричаха бохеми битниците. — Намерих си съвсем почтен апартамент в съвсем почтена къща, която просто случайно се намира в Кингс Крос — в по-добрия край на Кръста, близо до Чалис Авеню. Всъщност Потс Пойнт.

— Кралската австралийска Флота притежава Потс Пойнт — отбеляза татко.

Мама изглеждаше така, сякаш всеки миг щеше да се разплаче.

— Защо, Хариет?

— Защото съм на двадесет и една и ми трябва лична свобода. Нещо лично мое, мамо. Сега работя, печеля добри пари, а апартаментите в Кингс Крос са достатъчно евтини, за да мога да живея и въпреки това да спестявам, за да отида догодина в Англия. Ако се преместя на друго място, ще трябва да деля жилището си с две или три други момичета, а не виждам с какво това ще бъде по-добре, отколкото ако си остана вкъщи.

Дейвид не каза нито дума. Просто седеше от дясната страна на татко и ме гледаше така, сякаш ми бе пораснала още една глава.

— Е, хайде, умнико — изръмжа към него Гевин. — Какво ще кажеш за това?

— Не съм съгласен — отговори с лед в гласа Дейвид, — но бих предпочел да говоря с Хариет насаме.

— Аз мисля, че всичко е наред — намеси се Питър, като се наведе, за да ме плесне по ръката. — Ти се нуждаеш от повече свобода, Хари.

Налагаше се татко да реши. Той въздъхна.

— Добре. Всъщност няма много, което мога да направя, за да те спра, нали? Поне е по-близо, отколкото добрата стара майчица Англия. Ако имаш някакви неприятности, винаги мога да те измъкна от Кингс Крос.

Гевин избухна в смях, наклони се през масата, като вратовръзката му влезе в маслото, и ме целуна по бузата.

— Браво на теб, Хари! — извика той. — Приключи първия ининг, а все още си на криис-линията15. Дръж бухалката готова, за да се справиш с коварните странични топки.

— Кога реши всичко това? — попита мама, примигвайки често-често.

— Когато мадам Делвекио Шварц ми предложи апартамента.

Произнесено в нашата къща, името прозвуча много странно. Татко се намръщи.

— Мадам коя? — попита баба, която седеше и изглеждаше доста самодоволна във всяко отношение.

— Делвекио Шварц. Тя е хазайката. — Спомних си един факт, който не бях споменала. — Папи живее там, ето така се запознах с мадам Делвекио Шварц.

— Знаех си, че това китайско момиче ще има лошо влияние върху теб — рече мама. — Откакто си я срещнала, дори не се виждаш с Мърл.

Вирнах брадичката си.

— Мърл не се вижда с мен, мамо. Тя има ново гадже и не сваля очи от него. Отново ще ми обърне внимание, когато я изостави.

— Подходящ ли е апартаментът? — попита татко.

— Две стаи. Ще деля банята с Папи.

— Не е хигиенично да делиш банята с някой друг — намеси се Дейвид.

Аз се обърнах като оса към него.

— А тук не деля ли банята с много повече хора?

Това му затвори устата.

Мама реши да се примири мъжествено със суровата действителност.

— Добре, но смея да ти напомня, че ще се нуждаеш от сервиз за чай, ножове и кухненски съдове. От чаршафи. Можеш да вземеш спалното си бельо оттук.

Отговорът просто се изплъзна от устата ми, без да се замисля.

— Не, няма нужда. Ще имам цяло двойно легло на мое разположение! Не е ли фантастично?

— Двойно легло? — попита, пребледнявайки, Дейвид.

— Точно така, двойно легло.

— Само момиче спи в единично легло, Хариет.

— Това може да е така, Дейвид — отговорих му остро аз, — но точно това само момиче, което седи пред теб, смята да спи в двойно легло.

Мама стана на крака.

— Момчета, чиниите няма да се измият сами — извика тя. — Бабо, време е за „Сънсет Стрийт №77“.

— Кукуригу петленце, дай ми назаем гребенче! — зачурулика баба, подскачайки като момиченце. — Хариет се изнася и аз ще си имам собствена стая! Мисля, че ще си имам и двойно легло, хи-хи!

Татко и братята ми почистиха масата два пъти по-бързо от друг път и ме оставиха насаме с Дейвид.

— Какво те накара да направиш това? — попита със стиснати устни той.

— Липсата на лична свобода.

— Ти имаш нещо по-добро от лична свобода, Хариет. Имаш дом и семейство.

Аз ударих с юмрук по масата.

— Защо си толкова късоглед, Дейвид? Споделям една стая с баба и гърнето й и нямам къде да сложа вещите си, без да се налага да ги преместя в мига, в който съм приключила да ги ползвам. Каквото и място да имам тук, то едновременно е заето от другите. Така че сега смятам да блаженствам и да се наслаждавам на свое собствено пространство.

— В Кингс Крос.

— Да, в проклетия, мръсен Кингс Крос! Където наемите са достъпни.

— В къща под наем, управлявана от чужденка. Новозаселила се австралийка.

Това вече ме уби и аз се изсмях в лицето му.

— Мадам Делвекио Шварц чужденка? Тя е чиста австралийка с такъв австралийски акцент, който можеш да разсечеш с нож!

— Това е дори още по-голямо обвинение — продължи той. — Австралийка с име, което е наполовина италианско и наполовина еврейско. Най-малкото е била омъжена за мъж с такова име.

— Ах ти, гаден сноб такъв! — извиках разярено аз. — Ти, лицемерен плъх! Какво им е по-елегантното или прекрасното на старите австралийци? Че ние всички произлизаме от мръсни каторжници с окървавени ръце! Новите поне са дошли тук като свободни колонисти.

— Със СС-номера, татуирани под мишниците, или с туберкулоза, или вонящи на чесън! — излая на свой ред и той. — Колкото до „свободните колонисти“ си права — те всички са дошли тук с билет от десет лири.

Това беше. Чашата преля. Аз скочих и започнах да го налагам от двете страни на главата точно над ушите. Бам, бам, бам!

— Писна ми от теб, Дейвид! Махай се от очите ми! Махай се оттук! — крещях и виках аз.

Той си тръгна с поглед, който казваше, че според него сигурно съм в един от „онези дни“, затова ще се върне, като ми мине.

Така че всичко приключи. Харесвам моето семейство — те са готини пичове. Но Дейвид наистина е онова, което Папи казва — задръстен католически пубер със запек. Слава Богу, че съм от англиканската църква.