Безмълвният ангел

Сряда, 24 август 1960

О, скъпо дневниче. Цял месец мина от последните ми записки. Но какво можех да пиша, когато животът се завъртя еднообразно и нямаше нищо, което да го наруши? Предполагам, че съм станала истинска жителка на Крос (как се наричат те — кросчани може би?) я онова, което обикновено ме изваждаше от строя, вече няма тази способност. Дънкан и аз сме като отдавна женена двойка, макар че и двамата не сме изгубили ентусиазма си в леглото. Известно време той се опитваше да ме убеди да увеличи посещенията си, като прибави вторник и четвъртък вечер, но аз бях непреклонна. Дори толкова късогледи идиотки като Кати Ф. имат очи. Отсъствията му и през седмицата щяха да бъдат доста повече от онова, с което бе свикнала, и щяха да я накарат да се чуди на неочакваната страст на Дънкан към голфа на игрището при езерата, които са доста по-близо до Куинс, отколкото до Варунга. Неговото обяснение за избора му да играе там бе, че искал да играе някъде, където не е известен.

Може би съм просто малко изморена от потайността и играта на криеница, но моят инстинкт за самозащита подсказва, че докато Кати Ф. живее в блажено неведение, няма да се налага да правя избор относно лъскавата къща и ролята на госпожа докторшата. Това положение дразни Дънкан, макар че той не иска да я нарани, като й признае. Тя е майка на синовете му, в края на краищата, а и чичото от борда на болницата мисли, че слънцето изгрява и залязва с нея. Какво беше казал Дънкан? Не създавай опасно мъртво вълнение в голямото езеро на болницата. Е, добре, аз не искам мъртво вълнение в моето собствено езеро в Кингс Крос, много благодаря.

Днес обаче бяхме свидетели на истинско цунами в езерото на рентгенологията в спешното. Крис и Деметриос ще се женят и тя е изпаднала в телешки възторг. Всички в спешното видяха венчалната халка, много красиво и необикновено гроздче от диаманти, рубини и смарагди, което принадлежало на майката на бъдещия жених. Такъв е нашият болничен снобизъм — за скромния портиер от гръцки произход, който хвана старшата рентгенова лаборантка, сега се говори като за „светкавично прогресирал“. Определение, подпомогнато от възхвалите на Крис за курса, в който Деметриос учеше за механик, и за гаража, който бе платил в брой. Гаражът бил много проницателно избран, защото се намирал на магистралата Принс в Съдърланд и наоколо нямало никаква конкуренция. Той непременно щеше да успее. Горката старша сестра благородно преглътна горчивия залък, което бе много мъдро от нейна страна. Тя вече говори, че ще се пренесе в сестринското общежитие, стига да намери подходящ човек, с който да сподели апартамента. А също така е приела да бъде шаферка на булката. Крис помоли и мен да стана шаферка, но аз тактично отказах, като обещах, че ще присъствам на сватбата. Сетне подразних старшата, като й се изфуках, че съм истински шампион по баскетбол и възнамерявам да преодолея конкуренцията и да грабна букета на булката. Доктор Майкъл Добкинс остана в „Куинс“. След като Деметриос излезе на сцената, Крис забрави за кръвната им вражда, а старшата реши, че си струва болницата да го задържи, защото е компетентен и чевръст.

Добре, добре. Всичко се подреди много добре. Дори ако умреше утре, Крис нямаше да умре в неведение. Деметриос се перчеше наоколо като петел, а нейното изражение казваше: „Знам какво е хубаво чукане.“ Бях права, едно хубаво чукане, както й бях препоръчала, създаде за нея един цял свят от добрини.

Сватбата е определена за следващия месец и ще бъде гръцка православна церемония. Крис е заета да взема уроци от свещеника и подозирам, че ще стане повече католичка и от папата. Приелите друга вяра обикновено са истински трън в задника. Много са досадни.