Безмълвният ангел

Събота, 6 февруари 1960

Блъскай главата си в тухлената стена, Хариет Пурсел, докато мозъкът вътре в нея започне да работи. Мисли! Каква глупачка си само! Каква патка!

Тази сутрин Папи и аз отидохме да пазаруваме, въоръжени с чанти и портмонета с пари. В събота сутрин човек рядко може да се придвижи заради тълпите от хора по Дарлингхърст Роуд, но на Крос обикновено няма никой. Една удивително красива жена мина горделиво покрай нас с пудел, боядисан в прасковенорозово, водеше го на каишка с фалшиви диаманти, а тя бе облечена от главата до петите в същия цвят коприна и ярешка кожа. Косата й бе абсолютно еднаква с козината на пудела.

— Леле! — въздъхнах, като се обърнах след нея.

— Страхотен е, нали? — попита ме с усмивка Папи.

— Той ли?

— Известен е като лейди Ричард. Травестит.

— Искаш да кажеш, че циците му са от тампони памук? — рекох изумена.

— Не, той е толкова облечен, че е направо безполов, но повечето травестити са хетеросексуални. Те просто харесват женските дрехи.

И ето така започна разговорът ни. Макар че не виждах Папи в Къщата, през седмицата ние бяхме почти непрекъснато заедно, ето защо си мислех, че я познавам добре. Оказа се, че изобщо не я познавам.

Тя ми каза, че е крайно време да си намеря любовник, и аз бях напълно съгласна с нея. Но Норм, офицерът от отдела за борба с порока, се оказа слаб в целувките — щеше да ме удави в слюнка. Разделихме се след бирата в най-добри отношения, но и двамата знаехме, че от това няма да излезе нищо. И макар че не можех да го спомена пред Папи, за мен Тоби Еванс беше зает. Колко жалко! Бях много впечатлена и привлечена от него, струваше ми се, че той знае какво да прави в леглото. Което бе точно темата, която подхвана Папи, докато вървяхме — че моят първи път не може да бъде с някой нечувствителен, безпардонен, невеж или скучен глупак.

— Той трябва да бъде опитен, внимателен и нежен — беше нейното мнение.

Аз започнах да се смея.

— Е, ти сигурно си експерт! — изкикотих се. Оказа се, че наистина е.

— Хариет — започна тя, като изглеждаше малко объркана. — Не си ли се питала защо не ме виждаш през уикендите?

Казах, че съм се чудила, но съм предположила, че е потънала дълбоко в книгите си.

— О, Хариет, толкова си глупава! — възкликна Папи. — Прекарвам уикендите, като правя секс с мъже.

— С мъже? — попитах и си глътнах езика. Бях ликвидирана.

— Да, с мъже.

— В множествено число?

— В множествено число.

Какво можех да кажа? Все още се чудех, когато завихме по Виктория Стрийт.

— Защо?

— Защото търся нещо.

— Идеалният любовник ли?

Тя поклати яростно главата си от едната страна на другата, но сякаш предпочиташе много повече да разтърси мен.

— Не, не и не! Не е заради секса, а заради духа! Търся сродната си душа, предполагам.

Почти щях да изтърся, че сродната й душа нанася пластове боя върху платното в таванското помещение над нея, но прехапах навреме езика си и не го направих. Когато стигнахме до Къщата, на стълбите седеше един младеж. Папи му се усмихна леко за извинение, той се изправи на крака и тръгна с нея, а аз забързах пред тях към розовия си апартамент, където седнах, за да си поема дъх. Значи това беше имал предвид Норм, когато подхвърли, че Папи не взема пари и не влиза в сметката! Тогава не разбрах какво иска да каже с това изречение. Без съмнение тя беше спала и с него.

Време е да подредиш приоритетите си, Хариет Пурсел. Всичко, в което вярваше, се срути. Папи не може да се окачестви като добро момиче, макар че бе най-доброто, което някога съм срещала. Но добрите момичета не раздаваха безплатно сексуални услуги на неопределено количество мъже. Това правеха само уличниците. Беше ли Папи уличница? Не, това не можех да приема. Аз съм единственият член от приятелския кръг Бронте — Бонди — Уовърлей, която не е имала нито една любовна връзка, но Мърл например не мисли за себе си като за уличница повече отколкото всъщност е. О, да знаете на какви емоционални водовъртежи съм била свидетел, когато тя се влюбеше в някого! Ентусиазъм, ярост, съмнения, разочарования. А онези дни, когато чакаше да й дойде мензисът! Той идваше и облекчението беше нещо, което чувствах точно толкова осезаемо, колкото и тя самата, поставяйки се на нейното място. Ако нещо ни държи в правия път, то е страхът от забременяване. Единствените хора, които правят абортите, използват куки за плетене, но другата възможност е разбита репутация и омърсено име. Онова, което обикновено се случваше, бе неочакваното изчезване на някое момиче за четири месеца или светкавична сватба и преждевременно родено, така нареченото „недоносено“ бебе. Но независимо дали момичето избереше да се скрие вкъщи за четири месеца и сетне да даде бебето си за осиновяване, или да се омъжи за момъка, приказките я преследваха до края на дните й.

„Тя беше принудена да се омъжи!“ или „Е, всички знаем какво стана, нали? Ходеше с посърнало като дъждовен сезон лице, момчето изобщо не се мяркаше, тя изглеждаше наедряла в кръста и неочаквано отиде на гости при баба си в Западна Австралия за няколко месеца. Кого си мисли, че ще преметне, а?“

Не вярвам, че някога ще прихвана тази болест, но тя е факт от живота на всяко момиче. И все пак, ето я — Папи, която обичам и която си играе с огъня във всяко едно отношение — от бременност и венерически болести до възможността да бъде пребита. Да използва секса, за да си търси сродната душа! Но как сексът може да открие душата в един мъж? Бедата е, че не знам отговора. Онова, което знам, е, че не мога да си помисля нищо лошо за Папи. О, бедният Тоби! Как ли се чувства? Тя дали е правила секс и с него? Или той е единственият, когото не харесва? Не знам защо, но мисля, че е точно така.

Не можах да се успокоя, така че реших да изляза да се поразходя, да се загубя сред тълпите от удивителни хора из Крос. Но когато излязох в предния коридор, се сблъсках с мадам Делвекио Шварц, която метеше. От метенето й нямаше някакъв ефект. Тя използваше метлата така бързо и яростно, че прахта само се вдигаше на облаци и падаше на пода зад нея. Беше ми на езика да я попитам дали се е сетила да разпръсне мокри чаени листенца, преди да започне да мете, но не бях толкова смела.

— Ей, чудо-момиче! — рече със сияеща усмивка моята необикновена хазайка. — Качи се горе да ударим по една глътчица бренди.

— Не съм ви виждала, откакто се пренесох — казах, като я последвах по стълбите.

— Никога не се пречкам на хората, когато са заети, принцесо — отвърна тя, пльосна се на стола си на балкона и наля с бълбукане бренди в две чаши от сирене „Крафт“. Фло се бе залепила за полата й, но сега се покатери в моя скут и се излегна там, като ме гледаше с огромните си трагични очи и се усмихваше.

Аз сръбнах от отвратителното питие, макар че не го харесвах.

— Никога не съм чула гласа на Фло — казах. — Тя говори ли?

— Непрекъснато, принцесо — отвърна мадам Делвекио Шварц. Държеше в ръката си колода карти с неимоверно големи размери, сетне прикова рентгеновите си очи в мен и остави картите.

— Какво те притеснява? — попита ме.

— Папи каза, че спи с много мъже.

— Да, така прави.

— Ти какво мислиш по този въпрос? Винаги съм смятала, че хазайките избягват да вземат момичета, които приемат мъже в стаята си, и знам, че постъпваш точно така, когато става дума за предния апартамент на приземния етаж.

— Не е правилно да накараш наистина добри жени да мислят, че са порочни само защото харесват чукането — отвърна тя, като отпи голяма глътка. — Чукането е нещо нормално, както всички физиологични нужди — пишкането и акането. Колкото до Папи, какво толкова има да се мисли? Сексът е нейният начин да пътува. — Още един рентгенов поглед. — Но не е твоят, нали?

Почувствах се неудобно и се загърчих на стола.

— Не съвсем — казах и отново въздъхнах. Питието на Уили като че ли придоби малко по-приятен вкус.

— Ти и Папи сте двата противоположни полюса на женския живот — продължи мадам Делвекио Шварц. — За Папи няма ли докосване, няма любов. Тя е дама пика, Везни, а това не е силна комбинация. Всичко се дължи главно на нейния Марс. Много слабо проявен. Такъв е и нейният Юпитер. Луна в Близнаци, балансирана към Сатурн.

Мисля, че съм го запомнила точно.

— А аз каква съм? — попитах.

— Не мога да кажа, докато не ми признаеш кога си родена, принцесо.

— На 11 ноември 1938 година — казах.

— Ха тъй! Знаех си! Скорпион! Много силно! И къде си родена?

— В болницата „Вини“.

— На една крачка от Крос! По кое време?

Разрових се в паметта си.

— Една минута след единайсет сутринта.

— Единайсет, единайсет, единайсет. О, страхотно! Чудо-момиче! — Тя тероризираше и измъчваше стола си, като се наведе назад и затвори очи. — Хм… я да видим… изгряваш във Водолей — добре, добре! — В следващата минута беше клекнала на ръце и колене пред малък бюфет, за да извади една книга, толкова оръфана, че се бе разпаднала на части, няколко листа хартия и евтин пластмасов транспортир. Единият от листата, празен, бе хвърлен към мен заедно с молив.

— Пиши каквото ти кажа — рече тя и погледна към Фло. — Ангелско котенце, донеси някои от цветните си моливи. — Фло се плъзна от скута ми и отиде във всекидневната, откъдето се върна с пълна шепа сини, зелени, червени и кафяви моливи.

— Виждам всичко нарисувано в главата ми — трябва да го мога след всички изминали години — мърмореше мадам Делвекио Шварц, консултирайки се с оръфаната си книжка и правейки тайнствени знаци върху листа, на който вече имаше нарисувано нещо като торта, разделена на дванадесет еднакви парчета. — Тъй, тъй, наистина интересно. Пиши, Хариет, пиши! Три противоположности, всички възможни — Слънце в Уран, Марс в Сатурн, асцендент в Плутон. Но не се вижда квадрат, не е ли интересно?

Тъй като не знаех какво е интересното, просто записах онова, което тя каза.

— Юпитер е в първия дом на Водолей, твоят изгряващ знак — много могъщ! Ти ще имаш щастлив живот, Хариет Пурсел. Слънцето е в десети дом, означава, че ще правиш кариера през целия си живот.

Това направо ме накара да подскоча! Как се озъбих.

— Не, няма! — извиках. — Проклета да съм, ако продължа да правя рентгенови снимки, докато дойде време да се пенсионирам! Няма да нося оловна престилка четиридесет години и да си правя кръвни проби всеки месец! Няма да стане!

— Има кариера и кариера — усмихна се самодоволно тя. — Венера също е в десети дом, а Луната ти е в Рак. Сатурн е в трети дом, което значи, че винаги ще се грижиш за тези, които не могат да се грижат сами за себе си. — Тя въздъхна. — О, има толкова много неща, че ще ги разгадая по-късно, но нищо не струва повече от евтина наздравица в сравнение с твоя идеален куинкункс между Луната и Меркурий!

— Какво е куинкункс18? — Въпросът ми прозвуча абсолютно неприлично.

— Онова, което планетите ще направят за мен — каза тя, потърквайки ръцете си със задоволство. — Ти се виждаше във всяко нещо в диаграмата, преди да се очертае куинкунксът, но начинът, по който са се движели звездите, откакто си се родила, казва, че това е куинкункс. — Рентгеновият поглед ме прониза отново, после тя стана на крака, влезе вътре и отвори хладилника. Върна се с една чиния, в която имаше парчета от нещо, което приличаше на хоризонтално разрязана змия. — Вземи си, принцесо. Пушена змиорка. Много е хранителна за мозъка. Приятелят на Клаус Лернър Чусовиц ги хваща и опушва собственоръчно.

Пушената змиорка беше наистина много вкусна, така че се натъпках здравата с нея.

— Знаеш много за астрологията — казах, докато дъвчех.

— И трябва да е така! Аз съм гледачка — поясни тя.

Неочаквано си спомних синекосата дама от аристократичния Северен Шор, няколкото други, които бях срещнала в предния коридор, и много неща си дойдоха на мястото.

— Тези богато изглеждащи жени са твои клиентки, така ли? — попитах.

— Имаш набито око, момиче! — Тя ме прониза отново с ледените си очи. — Вярваш ли в бъдещето?

Замислих се, преди да отговоря.

— Понякога. Може би. Трудно е да вярваш в неизменните причини и в справедливостта, които стоят зад целите на Бога, когато работиш в болница.

— Не става дума за Господ, а за бъдещето.

Отговорих, че не съм сигурна.

— Е, аз работя за бъдещето — заяви мадам Делвекио Шварц. — Правя хороскопи, хвърлям карти, предсказвам с Кристалното кълбо (произнесе го с главна буква), контактувам с мъртвите.

— Как?

— Нямам представа, принцесо! — отвърна весело тя. — Дори не знаех, че мога да го правя, докато не навърших трийсет.

Фло се покачи на коленете на майка си, за да посуче малко мляко, но бе свалена долу. Внимателно, но твърдо.

— Не сега, ангелско котенце, Хариет и аз имаме разговор. — Тя отиде до малкия бюфет и извади един много тежък предмет, увит в мръсна розова коприна, който сложи на масата. Сетне ми подаде тестето карти. Аз ги обърнах, очаквайки да видя обикновените купи, кари, пики и спатии, но там имаше картинки. Най-последната изобразяваше гола жена, заобиколена от венец. Всички бяха ярко оцветени.

— Това е Светът — рече мадам Делвекио Шварц.

Под нея имаше карта, изобразяваща ръка, държаща потир, от който се изливаше тънка струя течност. Един гълъб с малък кръгъл предмет в човката си висеше над потира, върху който бе написано нещо, което приличаше на буквата W.

— Това е асото купа — поясни тя.

Оставих много внимателно тестето.

— Какви са тези карти?

— Таро, принцесо. Мога да правя всякакви неща с тях. Мога да прочета бъдещето ти, ако искаш. Задай ми някой въпрос за него, а аз ще ти отговоря. Мога да си седя тук съвсем сама и да си ред я циганските картинки, за да разбера какво става в Къщата, с хората, на които държа. Картите имат уста. Те говорят.

— По-скоро ти ги чуваш, а не аз — отвърнах, потръпвайки. Тя продължи все едно не бях се обадила.

— Това е кълбото — рече, като отви мръсната коприна от предмета, който бе извадила от бюфета. Сетне протегна ръка през масата, за да хване моята, и я сложи върху хладната повърхност на това красиво нещо. Фло, която стоеше и наблюдаваше, неочаквано въздъхна и бързо се скри зад майка си, после погледна зад гърба й право в мен с огромните си, широко отворени очи.

— Това стъкло ли е? — попитах, омагьосана от образа в кълбото, който съдържаше всичко — балкона, притежателката му, дървото, но всичко обърнато с главата надолу.

— Не, това е истински кристал. Старо е, на хиляда години, можеш да видиш всичко, ако го имаш. Не го използвам често, то е като пристъп на сух ужас.

— Какво е това сух ужас? — Колко въпроси можех да задам?

— Нервна възбуда от джин, лудост от уиски — делириум тременс. При кристалното кълбо човек никога не знае какво ще излезе с писък и ще притисне лицето си от вътрешната страна навън, към външния свят. Не, аз използвам най-много картите. А за моите скъпи дами използвам Фло.

В момента, в който произнесе името на Фло, вече знаех защо ми казва всичко това. Мадам Делвекио Шварц бе решила, че трябва да бъда посветена в този таен живот по неизвестна за мен причина. Така че зададох единствения възможен въпрос.

— Фло?

— Точно тъй. Фло. Тя е моят медиум. Тя просто знае отговорите на въпросите, които дамите задават. Аз не съм родена с такава дарба. Започнах този род дейност, когато бях… О, Хариет, бях безнадеждно безпарична! Започнах да предсказвам бъдещето на шега, това е самата истина. След това открих, че имам талант. А Фло си е такава по рождение. Понякога плаши дори самата мен. Изкарва ми ангелите.

Да, тя изкарваше и моите ангели също, макар че не се плашех, нито отвращавах от нея. Можех да повярвам на всичко това. Фло не приличаше на същество от този свят, ето защо никак не се изненадах да открия, че има достъп до другия. Може би това беше нейната природа. Или може би беше истерична. Истерията се появява във всяка възраст. Но знаейки това, просто я заобичах още повече. Това обясняваше сянката на тъга в очите й. Какво ли виждаше и чувстваше, горкото мъниче? Същността на нещата? Природата? При това съвсем естествено.

След като изпих пълна чаша бренди, слязох по стълбите, може да се каже, доста несръчно, но не се тръшнах в леглото, за да спя. Исках да се заема с размишление върху всичко, преди да съм го забравила. Така че сега седя с химикалка в ръка и се чудя защо не съм вбесена, защо нямах смелостта да кажа на мадам Делвекио Шварц някои по-остри думи заради това, че експлоатира малката си дъщеричка. Аз наистина имам доста остър език. Но всичко бе толкова различно от онова, което зная и разбирам, пък и за краткото време, което преживях тук, пораснах много. Или поне така се чувствам. Бях променена и някак си нова. Харесваше ми това чудовищно име Делвекио Шварц, а детето й направо обичах. Онова, което остана неизказано на върха на острия ми език, Хорацио, е осъзнаването, че на небето и земята действително има повече неща, отколкото мозъкът и философията на една жителка на Бронте са сънували. И не мога повече да се върна към Бронте. Никога няма да се върна.

Значи Фло е медиум. Майка й намекна, че самата тя общува с мъртвите посредством кълбото, но в действителност не ми описа медиумните способности на Фло. Каза само, че детето знае отговорите на въпросите, които дамите задават. Аз извиках от спомените си вида на дамите и трябва да призная, че те не изглеждаха като жени, които преследват фантоми. Всички бяха различни, но нито една нямаше ореола на непреодолима скръб. Знам, че каквото и да ги бе довело да търсят помощ от мадам Делвекио Шварц (не съм сигурна как и по какъв начин), е свързано с този свят, а не с отвъдния. Макар че Фло не е от този свят.

Вероятно в началото, когато е било само начин да спечели парите, от които отчаяно се е нуждаела, мадам Делвекио Шварц е ценяла приходите си. Предполагам, че те са й купили Къщата. Но днес? В тези празни, ужасни, безрадостни помещения? Мадам Делвекио Шварц не даваше пет пари за удобства и комфорт, нито пък Фло. Мястото, което обитаваха, не бе измежду луксозните, тук нямаше красиви мебели и удобни кушетки. Мога дори да разбера защо Фло все още сучеше от гърдите на майка си. Това бе връзката й с нея, връзката, от която детето имаше нужда. О, Фло! Ангелско котенце! Твоята майка е целият ти свят, неговото начало и край. Тя е твоята котва и твоето пристанище. И аз съм честита, че ти ме прие в сърцето си, ангелско котенце. Чувствам се благословена.