Безмълвният ангел

Сряда, 17 май 1961

Ние сме объркани, измамени, смутени. Фло си е вкъщи почти от цял месец и не драска. Навсякъде в моите помещения, както и в общите коридори има прясно измазани до половината стени, купих още моливи към колекцията й и по сто пъти на ден й казвам, че може да рисува и драска колкото й душа иска. Тя кимва, усмихва се, прескача моливите и отива да гледа как работят Фриц и Ото, като им подава пирони, болтове, отвертки, лопатки, мистрии. И винаги правилното нещо, необходимо за работата им. Те са направо очаровани от нея.

Все още се катери по краката ми, сяда в скута ми и си тананика нещо. Мръснокафявите престилчици останаха в миналото, но аз не я карам да обува обувки и дрехите, които купих за нея, са съвсем прости. За Фло цветът е за моливите, макар че повече не ги използва. Напоследък тя идва с мен по магазините, нещо, което никога не е правила с майка си, така че понякога се чудя дали въобще ще открия как действат Фло и Къщата. Моят собствен барометър е самата Фло. Ако тя харесва или се радва на нещо, ние го правим. Тя със сигурност обича уикендите в Уентуърт Фолс, подрежда своето малко куфарче в петък вечер и проверява дали торбата от зебло за Марселина е проветрена. Бедният Тоби! Не една, а цели три жени на главата му!

Превърнах стаята на Харолд в моя спалня, а сложих Фло да спи в старата спалня на майка й. Онази ниша, където бе леглото й преди, сега е шкаф за спалното бельо и справочната литература на мадам Делвекио Шварц. Чудя се дали не се пренесох прекалено далеч от Фло, но за щастие Марселина се погрижи да компенсира това, като се настани в леглото й. Тя спи, моето ангелско котенце, така сладко и безшумно, никога не се върти, не изглежда да има лоши сънища.

Нощните разходки и смехове прекъснаха в момента, в който намерих завещанието, но все още съм далеч от сигурността, че мадам Делвекио Шварц е преминала напълно и окончателно в отвъдното. Когато отидох в стаята на Харолд първата нощ, косата и кожата ми настръхнаха, а когато затворих вратата, чух тиха въздишка. Не беше нейната, беше на Харолд. Като сбогом завинаги.

Сетне нейният глас каза: „Добре се справи. Браво, принцесо. Чудо момиче!“

Нещо прехвръкна и плесна с крила. Едно от папагалчетата на Клаус. Погледнах го, то ме погледна, сетне кацна на ръката ми и заподскача върху пръста ми, танцувайки весело нагоре-надолу.

— О, слава на небесата! — извика Клаус, когато му върнах птицата. — Моята малка Моузи излетя през прозореца в мига, в който го отворих. Мислех, че съм я загубил завинаги.

— Не се тревожи — успокоих го. — Няма да се отървеш от своята малка Моузи толкова лесно. Нали, Моузи?

Въпреки всичко Фло не драска и това ни разбива отвсякъде. Джим и Боб, Клаус и Папи прекарват часове с нея и моливите, като я придумват и молят. Дори Тоби бе победен от манията за драскане. Той излезе и купи няколко блокчета за рисуване и й показа как да драска по хартията, но тя само ме погледна тъжно и пусна розовия молив, който той й предложи.