Безмълвният ангел

Вторник, 5 юли 1960

Пренебрегвам моя дневник. Тази тетрадка е номер три, но откакто Дънкан се появи в живота ми, не я запълвам толкова бързо, колкото предишните две. Никога не съм разбирала каква голяма част от времето може да окупира един мъж, дори ако е само част от живота ти. Той е измислил как да се вижда с мен. В съботите аз съм „игра на голф“, която се проточва достатъчно дълго, за да продължи с „по едно питие с момчетата“ в клуба след осемнадесетата дупка.

В неделите идва сутринта и остава, докато Фло слезе при мен — да, тя малко отнема от времето му, но аз отказах да поставя неговите нужди пред тези на Фло. Понякога съм „заседание“, друг път „спешна операция“ или „непредвидена среща“.

Не мога да повярвам, че жена му не е надушила измамата, но той ме увери, че тя е в пълна неизвестност и е убедена, че нищо необикновено не се случва. Нейната собствена програма, както изглежда, е доста трескава и натоварена. Госпожа докторшата е фанатичка на тема бридж, а Дънкан мрази игрите, не иска да си губи времето с тях. Смея да кажа, че когато половинката ти привидно зачита твоите интереси, подозренията лесно могат да бъдат приспани. Но тя като че ли не е особено умна, неговата Кати. Или може би просто е най-обикновена ужасна егоистка? Има прекалено много съвпадения, като отделните спални (така че да не я буди, когато го викат посред нощ) и факта, че го е пренасочила към онова, което нарича „момчешката баня“. Той мрази „нейната“ баня, която е залепена за спалнята й — целите стени били в огледала. Очевидно тя е една от най-добре облечените жени в Сидни и понеже наближава четиридесетте, внимава за всеки „пачи крак“, появил се около очите, и за всеки сантиметър в повече около талията. Привързана е към тениса почти колкото към бриджа, защото той поддържа фигурата й тънка. И ако снимката й се появи по страниците на вестниците, била на седмото небе. Ето защо той не може да бъде с мен в събота вечер — тя има нужда от него, за да я придружава на едно или друго светско събитие, за предпочитане такова, на което присъстват фотографи и журналисти, които захранват светските страници на медиите.

Какъв празен живот. Но това си го мислех аз. За нея сигурно бе животът, за който си е мечтала и сънувала още от ученическите си години. Предполагам. Купища пари, двама хубави синове, които тя нарочно изкарваше по-малки, отколкото са, божествена къща с два акра земя, върху които има плувен басейн и никакви съседи наоколо. Има си градинар, прислужник, който да търка подовете, да мете, пере и глади, жена, която идва да готви за вечерите, когато очаква Дънкан вкъщи, кола „Хилман Минкс“ и неограничени сметки в най-скъпите магазини и двата модни салона в Сидни. Откъде знам всичко това ли? Не от Дънкан, а от Крис и старшата на спешното, които се възхищават на Кати Форсайт от сърце и душа. Тя разполага с всичко, за което една жена може да мечтае. Според тях.

Колкото до мен, предполагам, може да се каже, че съм щастлива да получавам остатъците от Кати Форсайт. Огризките, които тя не желае. Частта от Дънкан, която тя определено най-малко иска, е онази част, която аз оценявам най-високо. Ние си говорим много, той и аз, за всичко, от неговия интерес към саркомата до частната му секретарка в кабинета на Макуайър Стрийт — мис Августина. Тя е над петдесет (още една стара мома) и третира Дънкан като своя единствен любим син. Пример за ефективност, такт, ентусиазъм, каквото се сетиш. Дори е изобретила специален вид система за регистрация, което ме накара да се подсмихна на себе си, когато той ми разказа за нея. Какъв хитър начин да осигуриш собствената си незаменимост! Бедният човек не можел да намери нищо без нейната помощ.

Минаха пет седмици, откакто Дънкан почука на вратата ми с поканата за вечеря в Челси, и той се промени. Към по-добро, смея да се полаская сама. Смехът му стана по-искрен и тъмните, блатистозелени очи вече не са тъжни. Всъщност външният му вид се подобри дотолкова, че старшата от спешното отбеляза мимоходом, как винаги е знаела, че господин Форсайт е хубав мъж, но никога не била забелязала колко красив е всъщност. Той разцъфтя, просто защото някой го оценяваше като мъж. За разлика от печените женкари и донжуановци Дънкан не осъзнаваше своята привлекателност за жените, затова си мислеше, че да ме спечели, е истинско чудо.

Както и да е. Докато Кати Форсайт не научеше за мен, се надявах всичко да си остане както си е. Само дневникът ми страда, но това е съвсем незначителна цена за любовта и компанията на един много желан от мен и страшно готин мъж.