Безмълвният ангел

Събота, 2 юни, 1961

Настъпи началото на зимата и вали толкова силно, че Тоби и аз трябваше да отложим нашия уикенд в Уентуърт Фолс. Фло и Марселина се разхождат цяла сутрин и изглеждат разочаровани. Предната врата отново е отворена и незаключена, но аз строго им забраних да излизат навън.

Всички се събрахме в моята всекидневна да пием кафе и да планираме какво да сготвим за обяд. Колко е приятно, помислих си, да чувствам как ме облива вълната на доброто съществуване. Благодаря ти, госпожо Делвекио Шварц, че ми даде възможността да бъда тази, която мисля, че съм. Ти си чудо човек, принцесо, чудо човек. О, питам се само кога ще преминеш наистина и окончателно в отвъдното?

Неочаквано Фло престана да търка крачетата си в килима, отиде и взе моливите си, избра от тях бързо като светкавица три и започна да драска по стената. Розово месо, сетне бледо, пепелявосиньо, накрая много тъмночервено.

И аз разбрах.

— Някаква непозната жена със синя коса, облечена в тъмночервена рокля идва по стълбите — произнесох.

Никой не помръдна. Никой не каза нито дума.

Почукване на вратата накара повечето от тях да подскочат. Тоби отиде да отвори. На прага стоеше непозната жена с изплакната в синьо коса и тъмночервена рокля.

— Извинете много — каза колебливо дамата, — търся мадам Делвекио Шварц.

Всички погледнаха към мен.

— Това е тя — рече Тоби, извивайки вежди към останалите, които се изправиха мълчаливо на крака.

— Аз съм госпожа Чарлс Помфрет-Смит — представи се непознатата — и… ами… чудя се дали?…

— Влезте, влезте — поканих я, докато другите се изнизаха навън. — Ужасен ден е навън, принцесо.

— Наистина — отвърна тя, сядайки срещу мен в розовото кадифено кресло, придърпано до ореховата масичка. — Обаче моят шофьор ми държеше чадъра.

— Навременната помощ е неоценима — казах, като потупах кристалното кълбо.

Госпожа Помфрет-Смит се огледа наоколо.

— От онова, което ми разказа Елма Пиърсън, не предполагах, че къщата ви е толкова хубава — възхити се тя.

— Нещата се менят, принцесо, нещата се менят. Ненадейната ампутация изисква нов декор, за да се върнат енергийните потоци към нормалното — отвърнах сладкодумно и напълно неразбираемо аз. — Значи мадам Пиърсън ви изпрати при мен?

— Не съвсем. Според нея мадам Делвекио Шварц е преминала в отвъдното, но аз съм толкова отчаяна, че все пак реших да опитам — рече тя, като свали от ръцете си тъмночервените ръкавици от ярешка кожа.

— Винаги съществува една мадам Делвекио Шварц. Аз съм, хм, така да се каже, второ издание. Това е моята дъщеря Фло.

— Как си, Фло? — попита мило жената.

Фло й се изплези, но не грубо, а по оня начин, по който малките деца се плезят, когато се въртят около краката на мама, опитвайки се да видят непознатия от всички ъгли.

— Какво ви тревожи, госпожо Помфрет-Смит? — попитах. Тя конвулсивно мачкаше ръкавиците си.

— Скъпа мадам Делвекио Шварц, мъжът ми! Имаше възможността да купи едни акции — става дума за производството на някакви смешни малки джаджи, които действат както разпределителните врати за овце, само че не са предназначени за овце, а за електричество, доколкото знам — отвърна твърде объркано тя.

— Какво е това разпределителни врати за овце? — попитах в пълно недоумение.

— Вие вероятно не знаете как разпределят овцете във фермите за клане, но аз знам. Баща ми е търговец на добитък. Вратата се люлее между двата двора за добитък и онзи, който е на нея, може да изпрати овцата в единия или в другия — обясни жената. — След като съпругът ми купи първия пакет акции, не овце, направи известни проучвания и вложи всичко, което има, за да закупи още. — Тя все повече и повече се вълнуваше, поради което реших, че има опасност шофьорът с чадъра да бъде загубен, заедно с лимузината, която караше, и имението в Пойнт Пайпър.

— Какво ще кажете за чаша хубав чай? — предложих, за да я успокоя.

— О, скъпа, бих искала с удоволствие, но нямам време! — изплака тя. — Трябва да се върна веднага, защото той има предложение за акциите и трябва да даде отговор до два днес следобед. Аз мисля, че иска да ги запази, но всички негови колеги и приятели са на мнение, че ще загуби всичко, ето защо го съветват и настояват да приеме предложението и да продава. — Тя започна да слага ръкавиците на ръцете си и да ги опъва по начин, който щеше да накара лейди Ричард да се разплаче.

— Каква ужасна дилема — казах съчувствено.

— Да! — Опъваше ли, опъваше.

— Онова, което ме учудва, госпожо Помфрет-Смит — подех намръщено, — е защо такъв виден бизнесмен като съпруга ви търси отговора от гадателка. Имам предвид, че вие не сте идвали тук преди.

— Той не знае, че съм тук! — извика тя, като напълно развали прекрасните ръкавици. — Просто остави на мен да взема решението!

— На вас? — бях искрено изненадана.

— Да, на мен! Не знае какво да прави, а когато не знае, оставя решението на мен.

Лампичката най-сетне ми светна.

— Така че, ако вземете грешно решение, да има кого да обвинява.

— Точно така! — отговори нещастно тя.

— Е, ние не можем да приемем подобна несправедливост, принцесо. Нали, Фло?

Фло внимателно избра четири цветни молива от своето хранилище и отиде до стената. Това, осъзнах аз, беше доста хитър трик — вниманието на госпожа Помфрет-Смит трябваше да остане приковано към мен, което означаваше, че трябва да изпадна в някакъв вид медиумно поведение. Транс — със сигурност, мърморене и стенене — определено, но как можех да възпроизведа ектоплазмена45 течност? Чрез дъвка и сапун? Ще трябва да направиш проучване, Хариет!

Днес дамата трябваше да се задоволи само с онова, за което се сетих. Облегнах се назад в моя розов стол, въздъхнах и се сгънах надве, като издавах леки писукания. И наблюдавах Фло през полузатворените си клепачи. Тя взе първо тъмночервения молив и започна да драска с него. Това бе госпожа Помфрет-Смит. Сетне направи няколко правоъгълници с вълнообразни ъгли в бутилковозелено. Пари. Много яркожълти кръгчета. Златни монети. И накрая една пирамида от малки точки в светла охра. Една купчинка пясък. Сега, когато вече знам, е лесно. Думите на Фло са цветовете и формите. Когато уменията й да рисува се подобрят, ще бъде съвсем ясно. Но истинското чудо е, че Фло може да вижда верните отговори на всички въпроси, които „моите дами“ задават. Може да види мъката в душата, може да проникне в сърцето на всеки. Може да съзре предстоящо убийство. Моето малко ангелско котенце, моят нов Божи експеримент. Добре, с мен тя е в безопасност. Това беше проумяла мадам Делвекио Шварц. Сега си мисля, че е знаела, че много скоро ще бъде безнадеждно болна и няма да е в състояние да се справи с онова, в което ще се превърне Фло. Затова предаде трудната задача на по-младата и по-добре образованата Хариет Пурсел. Днес осъзнавах защо първата мадам Делвекио Шварц прие своята съдба така безропотно. Ние бяхме тук заради нашето ангелско котенце. Само то наистина имаше значение.

Когато Фло остави моливите, аз простенах и уж се върнах бавно от моя транс. Госпожа Помфрет-Смит ме гледаше сякаш ми бе поникнала още една глава. Точно както ме гледаше Дейвид, точно както ме гледаше и Дънкан.

— Принцесо — произнесох аз, — кажете на съпруга си да задържи своите малки смешни джаджи за цял живот. Онова, което очаква светът, е начин да сортира електрическите овце и електрическите кози. Тези смешни приспособления са истински динамит. — Погалих кълбото. — Силиций! Удивително вещество.

— Абсолютно ли сте сигурна, мадам Делвекио Шварц? — попита ме със съмнение тя.

Не аз, Фло е сигурна, казах на себе. Разпределителните врати за овце бяха транзисторите — наистина едно съвсем ново изобретение, но аз все пък съм технически подготвена. Има няколко медицински апаратури, направени с тях, дори един или два компютъра. Хитрец е този господин Помфрет-Смит! Беше ясно, че е прозрял някакво предимство в тях, така че може би дните на електронните лампи и термичните емисии са преброени.

Сетне ми дойде друга мисъл в главата: а дали приятелите и колегите на господин Помфрет-Смит не се опитваха да го измамят и да изкупят акциите от него? С други думи, да го преметнат?

В мига, в който си го помислих, Фло взе един граховозелен молив и нарисува нещо с формата на човек, преследван от стрели в отровножълто. Да, точно така беше. А Фло току-що бе прочела моите мисли и бе отговорила на моя неизречен въпрос. Най-после! Тя ме допусна до мозъка си и ние станахме едно цяло. Аз съм реабилитирана.

Госпожа Помфрет-Смит все още ме гледаше въпросително, въпросът й продължаваше да виси във въздуха.

— Абсолютно съм сигурна, определено и положително — казах с вътрешно убеждение. — И още нещо. Можете да му дадете един съвет от — използвайте моето име! — от мадам Делвекио Шварц. Един умен мъж не бива да вярва на всичко, което неговите приятели и колеги казват.

— Ще му кажа! Непременно! — Не беше идиотка, нито глупачка тази госпожа Помфрет-Смит. Веднага разбра намека ми. Бледочервената чанта от ярешка кожа се отвори.

— Колко струва?

Направих щедър жест.

— Първия път нищо, принцесо, но оттук нататък ще ви вземам колкото вие дадете.

Да й взема пари днес? По никакъв начин! Със сигурност не! В понеделник имам намерение да откупя две папки с ценни книжа, една за мен и една за Фло, и ще заложим на малките смешни джаджи на господин Помфрет-Смит.

Моята първа клиентка ме гледаше с благоговение и огромно уважение. Сетне очите й се прехвърлиха към Фло, изразявайки само нежното възхищение, което жените проявяват към едно красиво дете.

— Ще ви бъда много благодарна — казах, като се изправих на крака, — ако съобщите на госпожа Пиърсън, че единствената мадам Делвекио Шварц е открила своя бизнес в новото си превъплъщение. Магнитното мю46 отново е по-малко от единица и векторните уравнения са решени. Нещата в Къщата отново са се върнали към нормалното.

Фло и аз я изпратихме по стълбите до верандата, където изчакахме умния шофьор да дойде. Чадърът му бе отворен.

— Ангелско котенце — казах, докато махахме за довиждане на ролс-ройса през дъжда, — хайде да запазим твоите отново възвърнали се способности да рисуваш в тайна. Съвсем скоро клиентите ще започнат да се изсипват отново, хър-хър-хър, а ние не искаме те да узнаят как го правим, нали? Мадам Делвекио Шварц трябва да остане уникална, тя е твоята защита от света, който все още не е готов за теб.

И в този миг сякаш видях какво стана в нейния мозък — първо се появиха замъглените очертания на мебелите в приюта и болницата, връхлетя я шок от болка, сякаш се хвърли върху нещо, което експлодира, разсипаха се милиард стъклени късчета от счупен прозорец, появиха се загрижени, но неприятелски и неразбиращи лица надвесени над нея. Но всичко това беше нищо пред любовта, която тя изпитваше към своите две майки, двете госпожи Делвекио Шварц. Разбрах го.

Тя ми се усмихна и кимна енергично. Да, наша тайна.

— Чудя се — попитах я, като сложих ръка на вратата — дали първото издание някога ще си отиде? Дали ще премине завинаги в отвъдното? Какво е твоето заключение, ангелско котенце?

Фло взе три молива — жълт, син и зелен от джобчето на престилката си и нарисува едно какаду и един папагал върху чисто бялата стена между 17-в и Къщата. О, Боже! Мадам Делвекио Шварц никога нямаше да си отиде!