Безмълвният ангел

Четвъртък, 12 май 1960

Да, все още имам котка. Когато се събудих, Марселина се бе свила на пода до леглото ми. Вдигнах я и я изследвах много внимателно за бълхи, рани, краста, но тя се оказа толкова чиста, колкото бе стопанинът й. Само дето беше много мършава, вероятно защото той не е можел да си позволи да я храни обилно. Закусихме заедно бъркани яйца с препечен хляб — тя наистина не бе лакома. Обаче обича каймака на млякото. Благодарение на него сигурно ще сложи малко повече месце отгоре си. В Къщата не е проблем да държим прозорците си отворени. За да стигне човек до задния двор трябва да изкачи осемнайсетметровата скала. Макар че защо ще трябва да се напъва, когато предната врата винаги е отворена?

Моят беден старец се бе срещнал със Създателя си по същото време, по което аз си присвоих неговото ангелско котенце от къщата на Фландърс Стрийт.

Тъй като трябваше да заведа Марселина на ветеринар, за да я провери за глисти и може би да я стерилизира, запазих пазарската торба на Крис и й подарих друга — по-нова и по-хубава, която купих на път за работа.