Безмълвният ангел

Четвъртък, 5 януари 1961

Адвокатката Джо ми даде името на правна фирма, специализирана в детски дела. „Партингтън, Пилкингтън, Пърблинд и Хъш на Бридж Стрийт“ — звучеше все едно са излезли направо от роман на Чарлс Дикенс. Но тя ме увери, че съществуват цели купища правни кантори с подобно дикенсово звучене, това било част от правната традиция и повечето от партньорите, споменати в името на фирмата, са покойници от хиляда години, ако изобщо някога са съществували. Моят любимец от редицата имена бе господин Пърблинд, но ще се видя с господин Хъш в понеделник в четири часа.

Все още не мога да изкопча нищо от службата за закрила на децата, които продължават да отказват да ми кажат къде е Фло. Тя е добре, тя е щастлива, тя е това и онова, но къде е и дали е в „Ясмар“, не признават. Следствието за Харолд и мадам Делвекио Шварц бе определено за следващата сряда, така че ще трябва да измисля перфектна причина защо искам да отсъствам от работа целия ден. Всички обитатели на Къщата сме призовани да присъстваме и да отговорим на въпросите, ако ни зададат такива. Норм ме осведоми, че момчетата в синьо не са открили никакви следи от Чикър и Мардж от апартамента на приземния етаж. Хипотезата им била, че се крият и бягат от закона, което значи, че може да не са от бранша, но със сигурност са забъркани в нещо. Работата е, че без отпечатъци никой не знаеше кои са те. Най-вероятно банкови обирджии. Лично аз мисля, че просто са изпаднали хора, които не вярват в закона.

Нещо странно се случи снощи малко след три часа. Всички си бяхме у дома и спяхме. Събудих се от шума на тежки стъпки, които думкаха по горния коридор, досущ като че мадам Делвекио Шварц правеше своята нощна проверка по малките часове. Никой друг нямаше подобна походка! Дори Къщата — стабилна, стара, терасирана постройка от викторианската епоха, се тресеше под стъпките й. Но мадам Делвекио Шварц е мъртва, видях я с очите си и знам, че в този момент бедното създание лежи в хладилника на моргата. И все пак тя вървеше на горния етаж! Сетне до ушите ми достигна тътенът на смеха й, но не хър-хър-хър, а ха-ха-ха! За пръв път в живота ми косата ми се изправи.

В следващата минута всички се изсипаха пред вратата ми. Клаус не бе на себе си, плачеше и стенеше, също и Боб. Джим се опитваше да бъде смела, а лицето на Тоби беше бледо. Също и моето, което не е особено леснопостижимо при хора с тъмна кожа.

Вкарах ги вътре и се опитах да ги успокоя, като ги настаних на столовете, а те се въртяха, трепереха и подскачаха при всеки шум. Аз също.

Само Папи не бе оглупяла от страх.

— Тя е тук с нас — каза, а очите й блестяха. — Знаех си, че никога няма да напусне Къщата.

— Глупости! — извика Тоби. Сложих чайника, направих чай и сипах по една голяма глътка бренди във всяка чаша. Клетвата никога повече да не се докосна до този боклук не издържа срещу мадам Делвекио Шварц.

Тогава Папи хвърли своята бомба. Нашето нощно преживяване я бе изпълнило с радост, каквато не бях виждала у нея от времето, когато бе с Езра. Цялата блестеше.

— Няма да ходя в Стоктън — оповести тя. Всички я загледахме.

— След като мадам Делвекио Шварц си отиде — продължи шепнешком Папи, — тя се появи при мен. Не в съня ми, а докато си четях. Каза ми, че не може да изостави Къщата. Така че отидох да се видя със сестрите във „Вини“ и помолих да се обучавам там, но да живея тук. Те бяха така мили, така разбиращи! Решиха, че на моята възраст и с моя опит в болниците ще бъде по-добре, ако не живея в сестринското общежитие, а навън. Започвам във „Вини“ със следващия курс стажанти в края на този месец.

Това беше първата малко по-добра новина след новогодишната нощ и всички отчаяно се нуждаехме от такава. Папи се държи странно, много тайнствено. И все пак, дори и след разказан, отказвам да повярвам, че съм чула истинската мадам Делвекио Шварц да тропа на горния етаж. По-склонна съм да мисля, че еманации от моето загубено ангелско котенце са се промъкнали в мозъците ни и ни заблуждават.

Къде си, Фло? Добре ли си? Те разбират ли те? Не, ти не си добре и те не те разбират. След като майка ти си отиде, ти ми принадлежиш и аз ще преобърна небето и земята, за да не позволя да те пратят в сиропиталище. Ако не те върна у дома, ти ще умреш. Твоята съдба е в моите ръце, защото майка ти я постави там. Което е най-голямата мистерия и загадка.