Безмълвният ангел

Неделя, 11 септември 1960

Днес следобед, докато изпращах Дънкан, а Фло се бе залепила за полата ми, Тоби слезе с тракане по стълбата. В мига, в който ни зърна, той спря и върху лицето му се изписа ясно колебание — досега винаги бе успявал да избегне директната среща с Дънкан. Но след кратко колебание сви рамене, все едно каза: „К’во ми пука“, и продължи да слиза. Винаги е трудно за един човек с нисък ръст да изглежда добре, докато подава ръка, за да се здрависа при запознанство с по-висок, но Тоби изпълни това задължение, опитвайки се да изглежда еднакво висок с Дънкан.

Когато почти бе излязъл през вратата, той се обърна с въпрос към мен:

— Какво става с Папи? Изглежда ужасно.

След което изчезна.

Работата е, че наистина не съм я виждала от доста време. Но утре сутринта смятам да стана рано и да се преборя с нея.