Безмълвният ангел

Сряда, 20 януари 1960

Бях толкова заета, че нямах време да седна и да опиша всичко това, но нещата изглеждат наред. Успях да убедя татко и братята си да не идват да инспектират новото жилище (аз отидох да го разгледам миналата неделя, но те все още не са готови за това) и работих като дявол, за да подготвя нещата си за преместването през следващата събота. Мама е невероятна. Тя ми приготви цели купчини от сервизи, чаши, чинии, тенджери, тигани, чаршафи и бельо, а татко ми даде сто лири с навъсеното обяснение, че не иска да пипам спестяванията си за Англия, за да си купувам онова, което така или иначе ми принадлежи по право в сандъка ми с чеиз. Гевин ми подари сандъче с инструменти и ролетка, а Питър ми даде старата си уредба, обяснявайки, че се нуждае от по-добра. Баба ми връчи шише одеколон „47-11“ и комплект покривчици, които бе изплела за чеиза ми.

Между спалнята и всекидневната в новия ми апартамент има нещо като арка — няма врата, — така че ще използвам част от стоте лири, които татко ми даде, за да купя стъклени мъниста и да си направя сама завеса от мъниста. Онези, които могат да се купят в магазините, са с пластмасови зърна, изглеждат ужасно и тракат грозно и отчайващо. Искам нещо, което наистина да звъни. Нещо розово.

Възнамерявам да си имам розов апартамент, защото това е цветът, който никой в Бронте не би ми разрешил. А аз харесвам розовото. То е топло, женствено и ме ободрява. Освен това аз самата изглеждам добре на розов фон, което не може да се каже за жълтото, синьото, зеленото или червеното. Прекалено съм мургава, кожата ми е с доста тъмен тен.

Моят апартамент е в открития коридор, който минава покрай стаята на Папи и води към пералнята и задния двор. Стаите са големи и имат много високи тавани, но мебелировката се състои само от най-необходимото. В кухнята има мивка, стара газова печка и хладилник, и е невъзможно да ги направя да изглеждат по-добре, така че позвъних на Джинджи — главния портиер в „Райд“, и го помолих да ми намери някой болничен параван — няма проблеми, каза той и после започна да хленчи колко тъпо било, откакто съм напуснала. Какви глупости говореше! Заради една рентгенова лаборантка? Окръжната военна болница „Райд“ не е чак толкова малка! Джинджи винаги е бил склонен към преувеличения.

Вчера старшата сестра на болницата дойде на посещение в рентгеновата лаборатория. Какъв тартор е само — бедна ви е фантазията! Ако завеждащият клиника е бог, то старшата сестра има еднакъв ранг със света Дева Мария и аз мисля, че девствеността е задължително условие за заемането на тази длъжност, така че това сравнение не е съвсем невалидно. Никой мъж никога не би имал смелост да вдъхне живот на някоя старша сестра, това би било все едно гълъб да връхлети върху прозорец. Те винаги са като бойни кораби с развети платна, но трябва да кажа, че старшата сестра на „Куинс“ е един много стегнат и издокаран плавателен съд. Тя е само на около тридесет и пет, висока, с хубава фигура, златисточервена коса, аквамаринови очи, красиво лице. Не може да се види много от косата й поради египетската шапка с воал, но цветът определено не е резултат от тубата с боя. Очите й биха могли да замразят и тропическа лагуна. Леденостудени. Арктически. Айсбергови. Бррр!

Всъщност почувствах голямо съжаление към нея. Тя е кралицата на „Куинс“, така че не може да бъде едновременно и жена. Ако искате да рисувате върху стената или да закачите плакат, за да развеселите пациентите, старшата сестра решава какъв цвят да бъде боята и дали постерът ще остане. Тя носи чифт бели памучни ръкавици и въпреки че не може да го прави в рентгена (тук е на гости на сестра Агата, която не пада по-долу от нея), във всички други места, където работят сестри, минава с пръст по дъските, по прозорците и каквато друга повърхност се сетите и Бог да е на помощ на сестрата, от чиито помещения е останало и най-малкото петънце или намек за сиво върху бялата ръкавица. Тя води домакинството, така както командва целия сестрински персонал, има еднакъв ранг с главния интендант и е член на борда на болницата, за който открих, че е оглавяван от сър Уилям Еджертън-Смит, който пък се оказа чичо на моя красавец господин Дънкан Форсайт. Стана ми ясно как е станал завеждащ на ортопедията на неговата възраст. Да имаш вуйчо владика, винаги се оказва голяма помощ. Колко жалко. Като гледах господин Форсайт, си мислех, че е от онези мъже, които не се унижават да се напъват, да пълзят и да се мазнят, за да се изкачат нагоре по стълбицата. Защо винаги става така, че идолите се оказват с глинени крака?

Както и да е, бях представена на старшата сестра, която стисна за няколко милисекунди ръката ми с показна учтивост и поради изискването на ранга си. Когато срещнех сестра Агата, тя гледаше право през мен, докато старшата задържа очите си отгоре ми като мадам Делвекио Шварц. Изглежда беше дошла да дискутира закупуването на едно от новите въртящи се устройства за рентгенови изследвания, но обиколката на цялото място беше задължителна.

Тазвечерното ми желание: Да престана да мисля за Форсайт Влечугото.