Безмълвният ангел

Понеделник, 25 април 1960(Денят на АНЗАК29)

Минаха почти две седмици, а моята тетрадка не е излизала от чантата. Трябваше да работим и днес въпреки официалния празник, но нямахме много работа, и аз си тръгнах навреме.

Когато влязох в Къщата, до обонянието ми стигнаха аромати на подправки — мускатово орехче, джинджифил, кардамон, сминдух, кимион. Какви екзотични думи! Така че седнах на масата, поплаках си известно време мълчаливо, поглъщайки ароматите с обонянието си, и извадих тетрадката.

Петъкът, след като Папи ми изнесе лекцията относно тайната на щастливия брак и аз казах на Крис, че й трябва едно хубаво чукане, беше Разпети петък, но в Кингс Крос този ден не е много по-различен от всички останали петъци. Работа както обикновено. Тоби, Папи и аз отидохме в „Аполион“, едно кафене, което се помещава в мазе. То е прекалено интелектуално за моя вкус — изглежда всички тук играеха шах, — но Папи го обича, а Тоби смяташе, че приятелят му Мартин може би ще се появи. Розалин Нортън слезе по стълбите със своя приятел — поета Гевин Грийнлес. За пръв път виждах на живо Кучката от Крос. Не можеше да се направи нищо повече, за да бъде уплашен човек — това е моето заключение. Беше си сложила сатанински грим — извити черни вежди, алено червило, черна коса, черни очи и бял грим като на вкочанен мъртвец, — но не почувствах никакви сатанински еманации, каквито например мадам Делвекио Шварц може да внуши.

Сетне се появи Мартин, хванал за ръка един изумителен мъж. Дори най-запалените шахматисти престанаха да играят и го загледаха, а също и Розалин Нортън и Гевин Грийнлес. Бях прикована и почти щях да припадна, когато новодошлите се насочиха към нашата маса.

— Имате ли нещо против да седнем при вас? — изфъфли Мартин.

Да имаме нещо против? Не можах да преместя стола си достатъчно бързо, за да им направя място. Макар че Мартин е един безсрамен и гласовит член на хомосексуалния контингент на Крос, той не фъфли, защото е хомосексуален, а защото няма зъби. Един от онези чудаци, които отказват да почукат на вратата на зъболекаря.

— Това — произнесе, като направи галантен жест с ръка по посока на усмихващия се Адонис — е Нал. Той бе непонятно и удивително труден за прелъстяване. Абсолютно съм изтощен от опитите.

— Здравейте! Как сте? — каза неподатливият на прелъстяване с оксфордски акцент, като се настани срещу мен. — Цялото ми име е Нал Прарахандра, аз съм доктор по медицина и съм в Сидни за една седмица, за да участвам в конгреса на Световната здравна организация.

Беше невъобразимо прекрасен! Никога не съм мислила, че мъжете са прекрасни, но не съществува друга по-подходяща дума, за да го опиша. Миглите му бяха дълги и гъсти като на Фло, веждите над идеално оформените орбити на очите бяха изписани като с въглен, а очите под тях — черни, блестящи, омайващи. Кожата му също можеше да се сравни с цвета на Фло. Носът му бе с висока гърбица и леко орлов, устата — плътна, но не прекалено. И освен това беше висок, широкоплещест, с малко дупе, тесен ханш и стройни бедра.

Истински Адонис. Седях и го гледах по начина, по който селският идиот зяпа кралицата.

Тогава той посегна през масата, взе ръката ми, обърна я и погледна дланта ми.

— Вие сте девствена — каза, но не много високо. Трябваше да го разчета по устните му.

— Да — отвърнах също толкова тихо аз.

Мартин говореше на ухото на Тоби, но Тоби не откъсваше очи от мен и изглеждаше сърдит. Тогава Папи сложи ръката си върху неговата и той я погледна. Гневът му угасна, на устните му цъфна усмивка. Бедният, горкичкият Тоби!

— На подходящо място ли живеете? — прошепна отново Нал.

— Да — отвърнах.

Ръката ми все още бе в неговата, когато се изправи.

— Да вървим тогава.

И ние излязохме, просто така. Дори не бях изкушена да го натупам, но подозирам, че Тоби беше. Предполагам, че Тоби се притесняваше, защото си тръгнах с непознат.

— Как се казваш? — попита ме той, когато излязохме и се гмурнахме в светлините и грохота на Крос.

Казах му. Ръката ми все още бе обгърната от неговата.

— Как, за Бога, си попаднал на Мартин? — попитах, докато пресичахме Уилям Стрийт.

— Днес е първият ми ден в Сидни и всички ми казаха, че трябва да посетя на всяка цена Кингс Крос. Когато Мартин ме заговори, съзерцавах един интересен прозорец и тъй като реших, че е забавен, се съгласих да го придружа. Знаех, че ще ме заведе при някой, когото ще харесам, и излязох прав — рече, като ми се усмихна. Усмивката му не бе толкова прекрасна, колкото усмивката на господин Форсайт, защото, според мен, такава съвършена красота не е създадена да се усмихва.

— Защо, за Бога, избра мен?

— Защо, за Бога, да не избера теб, Хариет? Ти все още не си напълно събудена, но имаш голям потенциал. И си много красива. Ще бъда щастлив да те науча малко на любов, а ти ще ми подариш една седмица в Сидни, изпълнена с незабравимо удоволствие. Ние няма да се опознаем достатъчно, че да изпитаме истинска любов, така че, когато се разделим, ще го направим като истински добри приятели.

Не мисля, че притежавам характера на Папи, затова няма да описвам всички кървави подробности. Ще кажа само, че той прави за пръв път любов с мен във ваната на пералнята. Слава Богу, че имах време да я боядисам с яркочервен емайллак за велосипеди! Ще добавя още, че беше прекрасен, чудесен, нежен, загрижен, внимателен, изобщо всички неща, за които всеки ми казваше, че трябва да притежава моят първи любовник. Той харесваше гърдите ми, а аз харесвах вниманието, което им отделяше. Но мисля, че най-много ми харесваше неговата чувственост. Наистина ме накара да почувствам, че изпитва удоволствие, а любенето му бе като отключващ механизъм за мен и моите усещания. Тъй като не бях напълно невежа относно всички аспекти на секса, особено след четирите месеца, прекарани в Къщата, смея да твърдя, че бях в състояние да преценя него и любовния акт в много по-голяма степен, отколкото девствениците в старите времена. Предполагам, че за тях първият път е бил истински шок!

Тази нощ Нал се пренесе при мен и остана в апартамента ми цяла седмица с благословията на мадам Делвекио Шварц. Тя сигурно бе единствената хазайка в Сидни, която бе толкова широко скроена, признавам това. Когато Фло слезе при мен в неделя следобед, Нал беше удивен от немотата й. Уверих го, че според майка й детето говори с нея, но той се усъмни.

— Те може би общуват на различно ниво — каза, след като видя мадам Делвекио Шварц, която дойде, за да прибере Фло след двата часа неделни забавления с Харолд. — Майката е изключителна жена. Много силна, много властна, много стара душа. Мислите са като птици, които могат да прелитат през твърди предмети. Мисля, че Фло и майка й си говорят без думи.

Говорели си без думи? Ами че нали Нал, който е психиатър, и аз също правехме това. Въпреки чуждоземния начин, по който гледа на нещата, аз го харесвам страшно много и мисля, че и той ме харесва заради много повече неща от секса. Ние си говорехме и с думи часове наред.

Той ме научи да готвя две индийски блюда — корма и зеленчуково къри, като ми обясни, че истинското къри не се прави с нашето къри на прах, защото всяко блюдо изисква различен набор от подправки и билки. В неделя сутринта отидохме до пазара Пади Маркет и купихме индийско орехче, джинджифил, кардамон, кимион, сминдух, чесън. Не мисля, че индийската храна може да се сравни с бьоф строганов или телешкото пиката на Клаус, но предполагам, че е необходимо известно малко време, за да успее човек да настрои вкуса и вкусовите си рецептори към подобни чуждестранни аромати.

Единственият въпрос, по който нямахме съгласие, беше Папи. Не е ли странно? Прецени я като типична представителка на средната каста. Изглежда индийците са толкова предубедени и обременени от предразсъдъци, колкото и старите австралийци. Той, разбира се, бе от висшата каста, баща му е някакъв махараджа. Каза ми, че булката му вече била избрана, но все още била прекалено малка, за да се омъжи. Вече знаех отговора на въпроса, който не смеех да задам — че, след като се ожени, ще продължи да търси жени като мен всеки път, когато отиде в чужбина. Е, неговият път си беше негов път. А не наш, общ. Без съмнение, жена му нямаше да мисли нищо лошо за него, така че какво право имах аз?

Всяка вечер Нал ме чакаше в спешното, за да се приберем заедно у дома. Седеше на един от ужасните, покрити с пластмаса дивани, и четеше „Мирър“, докато изляза и заключа вратата. След това вземаше чантата ми и ние си тръгвахме, оставяйки зад гърба си истински вихър от възхитени въздишки и клюки. Старшата сестра на спешното работеше първа смяна като Крис, но аз съм сигурна, че сестра Хърбърт, която бе нощна смяна, й докладваше всички новини за мен и екзотичния ми любовник. Крис ми отправяше някакви странни погледи, но онова малко мое избухване подобри нашите взаимоотношения. Впрочем тя започна да излиза с Деметриос. Те вероятно ще имат много хубави деца, нейната флегматична английска кръв щеше да се смеси с неговата гореща южняшка. Със сигурност щеше да има кой да топли краката й. Старшата от спешното се отнася презрително към тях и обсипва Крис с отровни забележки. Това е разбираемо. Ако Крис се омъжи, ще се наложи да си търси друга стара мома за съквартирантка, нали така?

Миналата събота призори Нал отлетя за Ню Делхи. Някак си не можах да приема мисълта да прекарам уикенда сама в Къщата, затова си отидох в Бронте и се излежавах на кушетката до днес сутринта. Мама ме наблюдаваше подозрително, но не каза нито дума. Аз също.

Кориандър. Забравих кориандъра. Дъхът му се промъква иззад паравана ми. Но Нал беше прав. Ние не се опознахме достатъчно дълбоко, че да ни обхване огънят на голямата любов и страст, но наистина останахме добри приятели. Моят първи крал на пентаграмите и аз.