Безмълвният ангел

Сряда, 2 март 1960

Най-хубавото нещо при използването на обикновена тетрадка за дневник е, че няма празни листове, които да те упрекват, защото не си ги попълнил навреме. Всичко, което трябва да правя, е да напиша датата и да започна моето описание веднага след предходното, дори ако то е било преди цели две седмици. Вече съм на втората си дебела тетрадка. Макар на вратата ми да има ключалка, самата врата е толкова паянтова, че дори аз мога да я вдигна от пантите и да си вляза, ако съм си забравила ключа. Всеки може да направи същото. Поради тази причина крия изписаните тетрадки в дъното на бюфета, където пазя и голямо парче сирене „Тилситър“. Теорията ми е, че никой, дори Харолд, няма да събере толкова смелост, че да пъхне главата си в този бюфет, за да търси нещо. Вонята е непоносима! Успявам да я огранича вътре в бюфета чрез уплътняване с пластицин23, а на вратата виси предупреждение: „Внимание, сирене!“, написано под радиоактивния символ и череп с кости. Това има две цели. Първата — отлепването на пластицина е трудно, така че не мога да ям тилситър по-често от веднъж седмично, защото когато почна да го ям, нямам спирачки. Второ — изписаните тетрадки са на безопасно и сигурно място. Поставих един косъм в пластицина, номер, който видях в един филм. Тетрадката, която в момента е в употреба, нося със себе си навсякъде, било то в болницата или в магазина. Човек трябва да е много внимателен с нещо, което съдържа тайни.

Днес на работа се случи нещо странно. В спешното имаше голяма навалица — двадесетместен самолет се бе разбил на пистата „Маскот“, така че половината пътници бяха пратени в „Сейнт Джордж“, а другата половина при нас, както живите, така и мъртвите. Мразя изгарянията. Всички имаха такива. Шестима пътници и двамата пилоти от спешното отидоха направо в моргата, но когато си тръгнах, двама от пасажерите все още бяха живи. О, миризмата е непоносима! Като препечено, изгоряло месо на скара и няма отърваване от нея, което означава, че останалите пациенти в спешното стават неспокойни и се страхуват, санитарките също се страхуват, нещо, което рядко им се случва, а сестрите не могат да бъдат на няколко места едновременно.

Крис беше отишла на консултация, на която я повика сестра Агата, така че младшата лаборантка бе потънала в тъмната стаичка, докато аз кърпех торби с пясък — как тъй не бяхме заети, кой знае! И тогава влезе господин Дънкан Форсайт! Седях на единственото бюро в чакалнята за пациенти и работех с иглата, така че в първия миг не вдигнах очи. Когато го направих, зяпнах от изненада. Да знаете как ми се усмихваше! Той наистина е много хубав мъж.

Успях да изобразя учтиво изражение на лицето и се изправих с ръце зад гърба, като наказан нисш ангел в присъствието на Бога. Глътнах корема, изправих брадичката, краката мирно. След няколко години работа в болница това ти става навик.

Търсеше телефон — телефонът в спешното звънял като полудял заради катастрофата, обясни той. Посочих нашите телефони и останах права, все още мирно, докато той нареди на централата да съобщи на неговите подчинени да го чакат в „Чичестър“ на четвъртия етаж. След това остави слушалката и аз очаквах да си тръгне, но той не го направи. Вместо това седна на ръба на бюрото, залюля крака си и ме загледа. После ме попита за името и след като му го казах, го повтори.

— Хариет Пурсел. Има хубаво, старомодно звучене.

— Да, сър — отвърнах, вцепенена като телеграфен стълб. Зелените очи са тайнствени. В любовните романи те винаги са с цвета на смарагди, но според моята скромна преценка неговите бяха по-скоро блатисто зелени, променливи. Моите очи са черни, човек не може да различи зеницата от ириса, което, смея да кажа, е причината толкова много да харесвам неговите — те са различни от моите, но не противоположни. Той продължи да седи и да ме гледа, спокойно усмихнат, толкова дълго, че ме накара да чувствам как кожата на лицето ми пламва. Сетне се смъкна от бюрото и тръгна към вратата по оня прекрасен, удивителен начин, който имат хирурзите. Сякаш някакви външни сили ги карат да се придвижват от едно място на друго.

— Довиждане, Хариет — рече и излезе.

Пфу! Сигурно беше най-малко метър осемдесет и пет висок, защото трябваше да го гледам от долу на горе. О, какъв прекрасен мъж! Но мадам Делвекио Шварц няма да успее да ме подлъже с предсказанията на своите жалки карти!

Същата вечер получих своя първи урок по готвене. Когато почуках на вратата му малко след осем, Клаус бе приготвил всички продукти. Чух звука на цигулката му и разбрах, че няма нищо против, ако отида малко по-рано. Той свиреше като виртуоз някаква класическа пиеса, пълна с копнеж. Аз не си падам много по класиката, но съдейки по онова, което Клаус свиреше, съм готова да купя всяка дългосвиреща плоча, които той ми предложи. Били Воган24 ряпа да яде.

Сготвихме бьоф строганов със spaetzle25 (помолих Клаус да го произнесе по букви, защото думата я няма в моя оксфордски речник) и мисля, че умрях и отидох направо на небето. Показа ми как да нарежа полузамразеното телешко филе много тънко, как да наситня гъбите и лука, изнесе ми лекция за това как да поддържам ножовете остри. Шпетцлето имаше същите съставки като галушките на баба ми, само че той прекара тестото през цедилка във вряща солена вода и го наряза внимателно, за да получи нещо, което приличаше на къси дебели макарони.

— Запържваме леко и за кратко време месото, слагаме го в тенджерата, пържим лука до златисто и го добавяме в тенджерата, пържим гъбите, докато омекнат, и ги сипваме и тях. Нагряваме тигана, докато мазнината стане кафеникава, наливаме малко коняк.

Когато добави коняка (Клаус се присмя презрително на тризвездното бренди), той започна да съска и цвърчи, стана на мехурчета и се изпари.

— Сложи малко прясна сметана в тигана, преди да започнеш да прибавяш киселата, Хариет. Ако не го направиш, сосът ти ще се пресече, защото е близо до точката на кипене. Аз предпочитам храната топла-топла, така че използвам прясна сметана, за да попреча на киселата да се пресече. Разбъркай киселата сметана, използвай френска тел за яйца, за да я разбиеш, докато я нагряваш — това ще премахне всички бучки. Сетне наливаш соса в тенджерата, разбъркваш всичко и voila! — бьоф строганов.

Приготвянето на цялото ястие отне по-малко от половин час и никога преди това не бях кусвала нещо по-вкусно.

— Никога не слагай пресни домати или доматено пюре в него — посъветва ме Клаус, сякаш щях да хукна и веднага да извърша това безбожно престъпление. — Начинът, по който аз готвя бьоф строганов, е правилният, единственият начин. — Помисли за миг, сетне каза: — С изключение на коняка, но за него има извинение. Запазва вкусовете и доказва, че онова, което си използвала в соса, не маскира основните продукти. Когато имаме телешко филе, гъби и лук, кой се нуждае от фалшиви вкусове?

Край на урока. Следващата седмица ще правим пиле паприкаш — със сладки унгарски чушки! Имахме малък спор кой ще купува продуктите — той настояваше, а аз не му позволявах. Накрая постигнахме съгласие да си делим разходите наполовина.

Следващата събота ще отида да си купя ножове, брус за наточване и френска тел за разбиване на яйца. Нямам търпение да разкажа на мама как се прави гладък сос без бучки в него. Бърка се с тел за разбиване на яйца!