Безмълвният ангел

Сряда, 5 април 1961

Събудих се в шест, чувствах се много странно. Ако авторът, замислил цялата описана по-горе мистерия, бе галопирал и се бе смял в три и десет миналата нощ, то аз не бях го чула. Първата ми неприятна задача бе да телефонирам в офиса на сестра Агата и да кажа, че днес няма да отида на работа. Не, няма причина, съжалявам, сестро Бейкър. Лична работа. И затворих телефона.

Сетне се помотах насам-натам в приятна мъгла, дадох на Марселина допълнително каймак, изпих няколко чаши кафе, изядох бърканите яйца с препечен хляб и облякох новото си светлорозово есенно костюмче, купено със спестяванията ми. Непрекъснато разгръщах завещанието и се уверявах, че в него наистина пише тези чудесни неща. Така беше. Да, точно така.

Бях на прага на „Партингтън, Пилкингтън, Пърблинд и Хъш“, преди госпожица Худжар да пристигне и да отвори кантората. Когато ми обяви презрително, че господин Хъш е прекалено зает и едва ли ще има време да ме види днес, аз й отвърнах, че въпреки всичко ще го почакам. За половин минута, за четвърт минута ако трябва, хич не ми пука, но трябва да го видя! Така казах. Седнах в приемната, продължих да надничам в завещанието, тананиках си някаква мелодия, разгръщах шумно списанията, изобщо се държах така глупаво, че когато господин Хъш премина през вратата в десет часа, госпожица Худжар бе готова да ме удуши.

— Госпожица Пурсел отказва да си тръгне, господин Хъш! — оплака се тя.

— Тогава най-добре ще е да влезе — рече, въздъхвайки той, примирявайки се с мършавата вратна пържола вместо сочната от филето. — Не мога да ви отделя много време, трябва да бъда в съда.

В отговор аз му подадох завещанието.

— Виж ти, това не е възможно! Как може! — възкликна, след като го прегледа набързо той. — Откъде се появи това нещо?

— Намерих го снощи, сър, скрито под основата на един от любимите орнаменти на мадам Делвекио Шварц.

— Дали Хариет Пурсел е истинското й име? — попита адвокатът оглеждайки ме така, сякаш ме подозираше във фалшификация. Сетне отдели на завещанието минута внимание. — Изглежда истинско — разумен почерк, същият като върху банковите книжки, датата е отпреди една година. Познавате ли свидетелите?

Казах, че не ги познавам, но ще разпитам за тях.

— Има ли значение? — попитах напрегнато. — Може ли някой да го оспори?

— Скъпа моя Хариет, смея да твърдя, че всеки ще приветства мистериозното появяване на този документ с въздишка на облекчение. Това е единственото съществуващо доказателство за тази дама и в него тя признава, че Фло е единственото й дете, и безпрекословно определя настойничеството над нея на вас. Пред закона нейните разпореждания са валидни.

— Но службата за закрила на децата няма да промени мнението си за мен, нали, господин Хъш?

— Най-вероятно не — отвърна невъзмутимо той. — Обаче завещанието сваля грижата за Фло от техните плещи. Те вече не са отговорни за съдбата й и вероятно ще бъдат много, много щастливи. Мога да добавя, че завещанието ви осигурява финансова независимост. Вие ще бъдете в състояние да живеете комфортно благодарение на приходите от недвижимо имущество, така че няма да бъде необходимо да работите. Ще бъдете осигурена.

Сетне се прокашля, за да прочисти гърлото си по доста подозрителен начин. Погледнах го внимателно.

— Тъй като няма посочено име за изпълнител на завещанието, вие трябва да решите кой да се заеме с това задължение. Може да се възползвате от услугите на обществения попечител или, ако предпочитате, аз мога да се заема с официалното му утвърждаване. Трябва да ви предупредя, че общественият попечител се движи със скоростта на костенурка, но хонорарите им са еднакви с тези на частните филми.

Аз бях на ред!

— Предпочитам вие да се заемете с всичко, господин Хъш.

— Добре, добре! — Мършавата вратна пържола в миг се превърна в сочно бонфиле. — Вече имах случай да говоря с обществения попечител относно недвижимото имущество на мадам Делвекио Шварц. Тя притежава над сто и десет хиляди лири, депозирани в банкови сметки, пръснати из цял Синди. Източникът на тези пари обърка експертите, които не могат да докажат, че това са нечестно спечелени доходи. Естествено, всеки се досеща, че те идват от къщите 17-б и 17-д, но и двете „предприятия“ се радват на фактически имунитет от… хм, от страна на официалните власти, и експертите са взели свидетелски показания от техните притежателни, че плащат наеми от тридесет лири на седмица. 17-а и 17-е, макар че са къщи със стаи под наем, също плащат по тридесет лири на седмица. Това прави сто и двадесет лири на седмица. Един добър адвокат може да оспори, че тези пари отиват за поддръжка на сградите, за комунални разходи и данъци, тъй като и четирите къщи са в отлично състояние — нещо, с което собствената къща на мадам Делвекио Шварц не може да се похвали. Данъчната полиция е доста объркана, но докато не се появят конкретни доказателства, всичко, което имат право да наложат, е данък върху лихвите и наемите. Ако данъчната служба реши да ни съди, един добър екип от адвокати може да протака случая в съда с десетилетия. Аз, разбира се, ще ви свържа с една счетоводна фирма, които да ви посъветват какво да правите по принцип със спестяванията на Фло — в момента те трупат само стотинки в банковите сметки, което е чиста загуба — бррр! „Бърдуистъл, Ентуестъл, О’Халоран и Голдбърг“ са най-добрите.

Ето какво бе търсила мадам Фута! Искала е да разбере какво знам и колко. Но не се притеснявай, скъпа мадам, с мен вие сте напълно в безопасност. Ние няма да лишим всички индустриалци и политици, банкери и съдии от възможността да се освободят от мръсната си течност, нали? Хм, тридесет лири на седмица! Виж ми окото! По-вероятно триста, а може и повече. Но, внимавайте! Предупреждавам ви! Имам намерение да се пазаря упорито заради Фло, скъпи мои мадам! Неслучайно името ми е Хариет Пурсел!

Бях толкова развълнувана пред тази перспектива, че се наведох през бюрото и целунах господин Хъш по устните, един поздрав, на който той отвърна с истинско удоволствие.

— Сър, вие сте истински сладур!

Той доволно се разсмя.

— Трябва да призная, че винаги съм мислил така за себе си, но е хубаво, когато получиш потвърждение. Най-добре ще бъде да оставите на мен да се заема и уредя освобождаването на Фло. Междувременно ще се погрижа да имате достатъчно пари, за да живеете, докато завещанието бъде официално утвърдено. Ще си получите Фло обратно преди този ден да настъпи.

Хванах такси до „Куинс“, макар че не отидох направо в кабинета на сестра Агата. Първо се отбих в психиатричната клиника и намерих доктор Джон Прендъргаст на път за сутрешната си консултация.

— Джон, Джон! Мадам Делвекио Шварц е оставила завещание, в което ме определя за настойник на Фло! — извиках аз. — Службата за закрила на децата съвсем скоро ще бъде принудена да ми я предаде! Ура!

Лицето му придоби съвсем мечешко изражение.

— Тогава ще я задържим тук и ще я пазим за теб. — Той ме вдигна като перце и ме завъртя из коридора. — Тъй като не си падам много по сестрите — каза, докато ме водеше към стаята на Фло, — нещастието на моя живот е, че всяка жена, която харесам, принадлежи на някой пациент и следователно е обвързана. Ти си далеч от тази категория, така че не знам дали ще имаш една свободна вечер, за да вечеряш с един по-скоро луд, отколкото обикновен психиатър?

— Имаш телефонния ми номер — казах, като го погледнах с нови очи. Хм, я виж ти. Моите хоризонти се разширяват. Беше от типа централен нападател в отбора по ръгби. Разнообразието, беше съветвала мадам Делвекио Шварц. Избирай ги различни, принцесо, и ще имаш поне един девственик, преди да умреш. Макар че аз силно се съмнявах Джон Прендъргаст да е девствен.

Фло както винаги ме поздрави с отворени обятия, а аз я обсипах с целувки и прегръдки. И малко сълзи.

— Скъпа, Фло, скоро ще си дойдеш с мен вкъщи — шепнех в ухото й, долепено до моята уста.

Най-голямата усмивка на света цъфна на малките устнички, тя обви ръцете си около мен и ме стисна пламенно.

— Не е глупаче, нашата Фло — отбеляза Джон Прендъргаст без изненада.

— Аутизъм, глупости! — изръмжах аз. — Фло е уникална! Мисля, че Бог е много уморен от кашата, която ние, хората, забъркахме на земята, затова е решил да изобрети нов модел. Говорът е нещо, което ни вкарва в толкова много беди. „Език мой — враг мой.“ Но ако можем да четем мислите си, лъжите и двуличието ще излетят през прозореца. Ще трябва да бъдем такива, каквито наистина сме.

Следващият номер в моя списък за посещения беше сестра Агата, която определено бе подострила ноктите си и се бе приготвила за битка. Взех решението си, след като видях изражението на лицето й, когато нахлух в нейния кабинет. Но ней дадох шанса дори да си отвори устата, нещастната стара чанта!

— Сестра Топингам, напускам! — обявих. — Днес е сряда и няма да бъда тук целия ден. Ще работя утре и в петък, след което си отивам.

Крякане, крякане, крякане.

— Изисквам две седмици предупреждение, госпожице Пурсел!

— Ще имаш да вземаш, не си познала! От петък следобед ме няма.

Крякане, крякане, крякане.

— Ти си нахалница!

— Нахалството — казах — се увеличава правопропорционално и синхронно с финансовата независимост. — Изпратих й една въздушна целувка и излетях от кабинета. Сбогом, сестра Агата!

След което отидох в Бронте с друго такси, за да разкажа новините на моята силно обезпокоена фамилия.

Избрах часа съвсем преднамерено. Татко и братята ми бяха в магазина, вкъщи бяха само мама и баба. Колко жалко, че баба не е майката на баща ми. Тогава щяхме да научим истината. Но родителите на татко бяха преминали в отвъдното — май и мен ме е прихванала тази болест да наричам така смъртта! — преди да се родя. Докато вървях през двора към задната врата, забелязах, че тревният участък, където баба изхвърляше гърнето си, бе отровнозелен и сочен. Уили бе навън и се приличаше на слънце.

— Ехо! Пред себе си виждате човек, който се търкаля в пари и не е необходимо да работи! — обявих още от прага.

Мама и баба седяха и обядваха. Хляб, масло, буркан сладко от праскови и чайник. И двете изглеждаха, ох, толкова навъсени! Предположих, че са обсъждали събитията на Виктория Стрийт 17-в за десети път. Любовна връзка с женен хирург, убийство и самоубийство, изчезнали деца, ненормална дъщеря — това не бе представата за рая за никой родител или прародител.

Когато изчуруликах това, двете скочиха и се разбързаха.

— Искаш ли чаша чай, скъпа? — попита ме мама.

— Да, ама не — казах, отидох до бюфета с чиниите и изкопах скъпоценната бутилка на Уили с тризвездното бренди точно иззад соса „Уорчестър“, доматените консерви и буркана с кафе — смес с цикория.

— Ще ударя една глътка от това. Брендито — докато говорех, си налях малко в кристална чаша „Стюарт“ — е балсам за душата. Попитайте Уили. Знаеш ли, мамо, трябва да пазиш старите чаши от сирене „Крафт“, те са нечупливи и не изглеждат никак зле с тези лалета, изрисувани по тях. — Седнах и вдигнах елегантната чаша към тях. — До дъно41, както казва епископът на момчетата от хора.

— Хариет! — изкряка възмутено баба ми. Мама обаче веднага прозря всичко. И се отпусна.

— Значи всичко се изясни — каза тя.

— Така е — отвърнах и им разказах цялата история.

— Хариет Пурсел значи! — въздъхна накрая майка ми. — Чудя се дали е сестра на Роджър? Това ще обясни много неща.

— Ако е сестра на татко, тогава нито той, нито леля Джоан и леля Ида знаят за нея — казах, — но можем да ги поразпитаме. Може би ще си спомнят за някоя странна забележка, направена от родителите им преди години, която те не са проумели. Или за периодични тайнствени отсъствия, случвали се от време на време, за да посетят някое място, произнесено шепнешком. Попитайте леля Ида — тя помни като слон и е първа писта в клюките — типична стара мома.

— Няма ли да съжаляваш, че напускаш рентгена? — попита мама. Бедната мама, тя щеше да е много по-доволна, ако имаше работа, освен домакинстването, но по нейно време това не е било прието. Мисля, че някога, през далечната 1920 година се е опитала да учи за медицинска сестра в „Роял Принс Албърт“, но баба е сложила веднъж завинаги край на тези глупости. Мама е много по-млада от татко. Може би затова и аз харесвам по-възрастни мъже, кой знае? Папи би казала така със сигурност. Но Папи би открила нещо фройдистко дори и в дупката, издълбана в крема на върха на тортата.

— Мамо, до гуша ми дойде от доходна работа — отвърнах. — Работата сама по себе си е страхотна, но хората все едно са излезли направо от Ноевия ковчег. Вярвай ми, нямам намерение да бездействам. Ще имам много грижи — да наглеждам непокорни квартиранти, да се опитам да намеря начин да общувам с Фло и да инвестирам парите й така, че получи най-висока печалба.

— Добре — въздъхна мама, — не е трудно да се види, че си на върха на щастието, скъпа. А щом ти си щастлива, то и аз се чувствам така. — Тя се изкашля деликатно и леко порозовя. — Ами, какво ще стане с доктор Форсайт?

— Какво по-точно? — попитах доста нахално аз. Смелостта й се изпари.

— Нищо, нищо.

На излизане отидох при клетката на Уили, която бе оставена в най-слънчевия ъгъл. От изцапаните му с каша и бренди пера на гърдите разбрах, че все още е на същата диета. Изтънчен вкус имаше тази птица.

— Здравей, мой великолепни приятелю! — изгуках му аз. Той отвори едното си око и ме изгледа.

— Преядох! — отговори ми.

— Пази се, пич!

Бях на три крачки, когато чух зад гърба си:

— И ти се пази, принцесо!

Обърнах се изумена, но Уили беше задрямал.

Дадох истинско празненство в моята всекидневна — пушена змиорка, картофена салата, зелева салата, шунка, хрупкави френски хлебчета, масло — нито твърдо, нито прекалено меко, около един тон гръцки оризов пудинг и всичкото тризвездно бренди, което можехме да изпием, като се има предвид, че на другия ден всички бяха на работа. Лернър Чусовиц бе на посещение при Клаус, така че също дойде, а аз се обадих на Мартин да доведе лейди Ричард, която пристигна в изтънчено люляково и с червена перука. Мартин, за облекчение на всички, най-накрая се бе предал и си бе сложил изкуствени зъби в стоматологичната болница „Сидни“, които не му струваха нищо, защото бяха изработени от обучаващите се студенти. Пълната със зъби уста го бе променила много. Той е изключително красив, гъвкав като плачеща върба и очарователен като Джордж Сандърс42 в отношението си с жените, които сега се тълпят на ята, за да им прави портрети. Поканих също така Джо адвокатката и гаджето й Бърт, а по-късно пристигна и Джо Драйър от „Пикадили Пъб“ с две бутилки „Дом Периньон“. Чудех се дали да поканя мадам Фуга и мадам Токата, но реших да ги оставя да се попържат в собствения си сос още няколко дни. Частити Уигинс, иначе Целомъдрие, просто се самопокани, след като чу радостните възгласи от прозореца си, така че я накарах да обещае, че ще пази новините в тайна.

— Първото, което смятам да направя — обявих на събралата се тълпа, — са няколко промени в Къщата. По една баня и тоалетна на всеки етаж, прясно боядисани стени, подходящо осветление, нов линолеум и няколко килимчета, нови хладилници и печки, няколко перални машини за пералнята плюс устройство за вдигане на простора. И никакви газметри! Смятам да въведа една декоративна схема, което да направи драсканиците на Фло да изглеждат приемливи — авангардни, ултрамодерни. Може да съм в противоречие с мадам Делвекио Шварц, но ние работим по различен начин. Моят е удобна, модерна и приятна околна среда.

— Това ще бъде трудно — рече намръщено Джим. — Градският съвет не е особено склонен да се правят преустройства.

— Тъй като нямам намерение да уведомявам съвета, Джим, не ме интересува какво мисли той. Ще направя всичко без тяхното знание.

— Братята Вернер! — произнесоха едновременно Папи и Клаус.

— Те могат да направят всичко, което искаш, Хариет — обясни Клаус. — Прекарват тайно разни неща, след като падне мрак.

Значи те бяха. Ето че Фриц и Ото Вернер изплуваха на повърхността. Скъпият господин Хъш щеше да бъде доволен!

— А какво смяташ за празните апартаменти? — попита Боб.

— Ще изчакаме, докато бъдат ремонтирани, сетне ще подбера квартиранти — казах и вдигнах чашата си с искрящи мехурчета. — Да пием за Фло, за мадам Делвекио Шварц и за Къщата!

След като шумът утихна и хората започнаха да се събират на групички, Тоби се присъедини към мен на пода в ъгъла.

— Изненадан съм, че не си поканила Норм и Мърв — рече той.

— Те принадлежат към категорията на мадам Фуга и мадам Токата, Тоби. Ще им кажа, когато всичко е уредено. — Пресуших чашата си — шампанското не е като трите звезди, и я оставих. — Смяташ ли да ми простиш, че ще взема Фло? — попитах.

Очите му ме галеха, целите червени и пълни с любов.

— Как бих могъл да не го направя? Тя е твоя собствена плът и кръв, както изглежда, а това мога да го разбера. Освен това няма да страдаш заради нея. Старото момиче се представи отлично накрая. Какво място да скрие завещанието си!

Аз се сгуших в него, ръката ми лежеше върху неговата, наслаждавайки се на добре оформените му мускули.

— Щеше да ти хареса как казах на господин Хъш, че съм го намерила скрито в любимия й орнамент.

— Ще ти призная, Хариет, за толкова непокорна, шумна и дива жена, каквато си ти, можеш да бъдеш много умна, когато поискаш.

— Какво е правила мадам Делвекио Шварц не е работа на никого, освен на Къщата.

— Свързах септичната яма — рече той, премествайки кичур коса от челото ми. — Искаш ли да дойдеш в Уентуърт Фолс и да видиш колибата ми през този уикенд?

— И още нещо, пич, и още нещо. Хър-хър-хър!

Папи ми помогна да оправя, когато я помолих, а преди това избутах Тоби навън въпреки протестите му.

— Сега искам да чуя ти какво знаеше — настоях аз. Бадемовите очи се присвиха, розовата уста се изкриви в усмивка.

— Знаех нещичко, може би, но далеч не всичко. Човек винаги трябваше да си прави заключенията от онова, което не казваше, а не от думите й. Знам със сигурност, че от момента, когато й казах за познанството си с Хариет Пурсел в „Куинс“, не ме остави на мира, докато не те доведох. Така осъзнах, че твоето име има някакво значение за нея, но какво, нямах никаква представа. Ако някой е надушил нещо, това е Харолд. Той усещаше, че ти стоиш по-високо в сърцето й, отколкото всички останали, взети заедно, макар че се съмнявам тя да му е казала нещо. Но той я обичаше, бедният човечец, и след почти четиридесет години живот с майка си не можеше да преглътне да дели жената, която бе заела нейното място. Харолд знаеше, че тя те обича още преди да се появиш в плът и кръв, и това го ядеше все повече и повече, докато ви гледаше двете заедно. Мисля, че беше права да се страхуваш от него. Според мен доста време е смятал да убие теб, а не нея. Сигурна съм, че не е планирал онова, което се случи. Никога няма да разберем какво е станало между тях онази нощ, почти сигурна съм, че тя го е обидила жестоко. Ножът бе на масата, той го е взел и използвал. Но не мисля, че го е планирал.

— Дали е видяла всичко в картите или в кълбото, Папи?

— Ти би трябвало да знаеш по-добре от мен, Хариет. Лично аз съм убедена, че не беше шарлатанка, макар вероятно да е започнала като такава. Можеше да вижда разни неща, особено в картите, когато ставаше дума за Къщата, и чрез Фло, когато ставаше дума за клиентите й. Тези жени се прекланяха пред нея и не се консултираха по лични въпроси. Идваха да я питат, за да информират съпрузите си какво ще се случи на стоковата борса, с парите, как действията на правителството може да повлияят на търговията. Плащаха й цели състояния, което означава, че съветите, който им е давала, трябва да са били абсолютно правилни. И макар да намерихме изрезки, пълни с информация за тези мъже, не открихме нищо за икономика или бизнес.

— Измъчва ме фактът, че тя се подчини на съдбата си така безропотно.

— Мадам Делвекио Шварц вярваше безпрекословно в съдбата, Хариет. Ако нейното време да премине в отвъдното е дошло, тя щеше да го приеме просто и естествено. Всичко започна малко преди Новата 1960 година — тогава Харолд и десетте меча се появиха за пръв път. Още не бе чула името ти, макар че ти се появи в картите в същия миг, в който Харолд и десетте меча. Ти беше нейното спасение — кралица на мечовете и Скорпион с масивната подкрепа на Марс. Каза ми, че ти ще запазиш и спасиш Къщата.

Това е теорията на Папеле Сутама. И аз съм напълно съгласна с нея.