Безмълвният ангел

Петък, 8 януари 1960

Миналата нощ имахме малък проблем с Уили. Беше типично в стила на мама, която преди време настоя да спаси това малко бебе какаду, което намери на Мъджи Роуд, и да го отгледа. Уили беше мършав и нещастен, направо на умирачка, така че мама започна да го храни с капки топло мляко, подобрено с лечебно бренди три звезди, което пазехме за смешните малки пристъпи на баба ми. След това, понеже човката му не бе достатъчно твърда, за да чупи семената, тя му приготвяше овесена каша, също поръсена с бренди. Така Уили порасна и стана прекрасен, великолепен, дебел бял екземпляр с жълт гребен и изцапани със засъхнала овесена каша гърди. Мама винаги му даваше кашата с бренди в паничката с рисувани зайчета, която имах, когато бях малка. Но вчера тя случайно счупила паничката, така че сипа вечерята му в друга, зелена като жлъчка. Уили хвърли един поглед, избута недокоснатото ядене встрани и изпадна в истерия — започна да пищи без прекъсване с толкова високо горно до, че всички кучета в Бронте се разлаяха, а татко бе посетен от „момчетата в синьо“, които пристигнаха с фургона си за прибиране на престъпници.

Смея да кажа, че вследствие на всички изминали в четене на криминални романи години моето детективско чувство се бе изострило, така че, след една ужасна нощ, прекарана с крещящия папагал и хилядите лаещи кучета, стигнах до прозрение и осъзнах два факта. Първият бе, че папагалите са достатъчно интелигентни, за да различат една чинийка с бягащи по ръба й зайчета от друга, с цвят на зелена жлъчка, и вторият — че Уили бе заклет алкохолик. Когато видя непознатата му паничка, той бе направил заключението, че му спират кашата с бренди, и бе изпаднал в ужас — оттук и врявата.

Мирът в Бронте най-накрая бе възстановен, след като на другия ден взех едно такси в обедната си почивка и отидох в града, където купих нова паничка с бягащи зайчета. Трябваше да купя и чашката — цели две лири и десет! Но Гевин и Питър са добри момчета, нищо че са ми братя. Всеки от тях ми даде една трета от тази сума, така че джобът ми не олекна прекалено драстично. Глупава история, нали? Но мама толкова много обича тази птица.