Безмълвният ангел

Понеделник, 28 март 1960

Разкъсвана между спешното отделение и готвенето, доста време нямах сили да пиша в моята тетрадка. Но тази нощ се случи нещо, което не мога да избия от главата си, така че може би, ако го опиша, ще успея да прогоня и приспя духовете и да потъна в така необходимия ми сън.

Джим ме покани на едно неочаквано гости в техния апартамент, който представлява любопитна смесица от вкусовете на превзетата кукличка Боб и грубоватата мъжкарана Джим. Знаех от самото начало, че моторът „Харли Дейвидсън“, който бе завързан с верига за дървото на Виктория Стрийт, принадлежи на Джим, така че за мен не бе изненада да открия плакати на „Харли Дейвидсън“, накачени по стените. Те винаги ме канят на техните купони, които правят редовно, но до тази вечер аз устоявах на изкушението — да си призная честно от чиста страхливост. Просто не мислех, че искам да общувам прекалено отблизо с група жени, повечето от които носеха мъжки имена — Франки, Били, Джо, Робо, Бърт и така нататък. Обичам Джим и Боб, защото са част от Къщата, а и мадам Делвекио Шварц ми обясни най-сериозно, че лесбийството е тежка участ, паднал им се е тежък ред за копане (нейните метафори винаги са били чудесни, но никога не знам кога си прави майтап с мен, старата вещица!). Когато тази вечер Джим ме покани да отида, разбрах, че съм поставена на изпитание, ето защо се съгласих.

За моя голяма изненада там беше и Тоби. Също така и Клаус. Обаче мадам Делвекио Шварц липсваше. Имаше още шест жени, които не познавах. Едната, която ми бе представена като Джо, е адвокат, всъщност съдружник в адвокатска кантора. Това е страхотно, да се изкачиш на върха на правната професия, облечен в пола. Или по-скоро в елегантен костюм. Престани, Хариет! Не е време за отклонения! Мисля, че тези мои безполезни бележки са породени от желанието ми да избегна излагането на повода за тази среща на хартия.

Главните актьори в драмата не присъстваха — Франки и Оливия. Подразбрах, че Франки е нещо като идол за лесбийките — много динамична, енергична и привлекателна особа, както и много мускулеста. Тя съвсем отскоро се събрала да живее с Оливия, която е само на деветнадесет, много красива и от баснословно богато семейство. Когато бащата на Оливия открил, че дъщеря му е със сексуални отклонения, той не само подскочил до тавана от ярост, но решил да й даде един добър урок. Така че дръпнал конците тук и там. Франки и Оливия били отвлечени от пътеката, където разхождали кучето си, и заведени в килия в полицейски участък някъде във външния пояс на Сидни. Там били изнасилвани нонстоп от дузина момчета в синьо цяла нощ и тази сутрин на разсъмване били захвърлени на пътя край гарата „Милсън Пойнт“, заедно с мъртвото им куче. И двете бяха в болница „Матер“, жестоко пребити и наранени.

Седях и се чувствах толкова зле, че мислех да се извиня и да отида да изхвърля обяда си, но гордостта стисна гърлото ми и не ми позволи. След един поглед към мен Тоби се премести от другия край на стаята и седна на пода, като мушна ръката си, за да хване моята. Вкопчих се в нея като зловещата смърт. Джо адвокатката говореше за предприемане на правни действия, но Робо поясни, че Франки отказала да даде показания, а бедната малка Оливия щяла да бъде преместена в отделението за остри психични страдания в „Розел“ веднага след като станела достатъчно устойчива, за да бъде изписана от „Матер“.

След като гневът и възмущението се уталожиха, всички започнаха да говорят какво е да бъдеш лесбийка и защо са такива, вероятно заради мен. Робо каза, че някога била омъжена и имала две деца, но съпругът й се развел с нея, позовавайки се на обвинението в прелюбодеяние със съпругата на молителя в друго бракоразводно дело. След развода не й било позволено да вижда децата си, докато не докаже, че няма вредно влияние върху тях. Две от присъстващите бяха сексуално насилени от бащите си като деца, майката на трета я бе продала на богат мъж, който си падал по анален секс с малки момиченца. Всички носеха някакви белези, физически или психически. Джим и Боб бяха просто безинтересни в сравнение с тях. Всичко, което Джим бе изпитала, бе, че родителите й я отхвърлили, защото обичала да носи мъжки дрехи. А родителите на Боб, които живееха в прерийните райони на страната, дори не подозираха, че Джим е жена.

След това Тоби ме заведе в своята бърлога и ме напои с кафе, подсилено с бренди, докато аз треперех като стар войник с пристъп на малария.

— Не знаех, че да си лесбийка е престъпление — казах, след като горещата течност се плъзна в стомаха ми и думкащото ми сърце се успокои. — Чувала съм, че е престъпление човек да е хомосексуален, но някой ми каза, че когато законопроектът пристигнал при кралица Виктория за одобрение, тя зачертала клаузите, отнасящи се за жените, отказвайки да повярва, че жените могат да бъдат хомосексуални. Но ако Франки и Оливия са били арестувани, значи трябва да е престъпление.

— Не, ти си права — рече Тоби, допълвайки чашата ми. — Да си лесбийка не е престъпление.

— Тогава как е могло това да се случи?

— Тихомълком, Хариет. Тайно. Няма да намериш имената на Оливия и Франки в книгата за регистрации на участъка. Някоя важна клечка с полицейска значка сигурно е задължен на бащата на Оливия. Предполагам, че идеята е била само да се покаже на Оливия какво може да свърши един мъж, като я изчука здравата, но работата е излязла извън контрол. Вероятно Франки се е нахвърлила с юмруци върху изнасилвана. Тя не е от онези, които се подчиняват, дори и в ситуации като тази.

Той е толкова безпристрастен. Тоби имам предвид. Предполагам, че всички художници са такива. Те наблюдават света, търсейки си теми.

Аз не съм пълен невежа по отношение на отвратителната страна на живота. Никой, който е работил три години в болница, не може да бъде. Но човек никога не научава цялата история, особено в места като рентгенологията, където пациентите идват, за да бъдат изследвани, и сетне отиват някъде другаде, а ние рядко сме толкова свободни и незатрупани с работа, че да имаме време да слушаме историите им. Когато се срещаме за хранене или на парти, или когато имаме една минута свободно време, за да си поговорим, горещата тема, която се дискутира винаги, е тази. Ужасът да видиш какво е било направено на едно човешко същество от друго. Не, аз не съм невежа. Но винаги съм била защитена. Докато се преместих да живея в Кингс Крос, в Къщата.

Тази вечер бе моето просвещение, проглеждането на сляпата. Повече никога няма да мога да мисля за хората по същия начин. Пред хората едно, а зад затворените врати съвсем друго. Навсякъде — Дориан Грей. Не знам кой, за Бога, е бащата на Оливия, но тази вечер пораснах достатъчно, за да си дам сметка, че той се чувства абсолютно невинен, в пълна хармония и мир със себе си, и за всичко обвинява Франки и дъщеря си. Не мога да понеса мисълта, че хора могат да преследват, използват и измъчват малки деца! Този свят е ужасен!