Безмълвният ангел

Вторник, 12 април 1960

Крис преследва отмъщение за доктор Майкъл Добкинс, подкрепена и подстрекавана от старшата на спешното. Оказа се, че той е новият главен регистратор в отделението, но дали шефовете щяха да го преместят след врявата при нас? Не! Разлетяха се доста пера и перушина, възникна скандал и аз предсказах, че доктор Добкинс скоро ще реши, че ще бъде много по-щастлив в болница „Хорнби“, която е по-близо до къщата му в Пимбъл, отколкото в „Куинс“. Като оставим фелациото настрана — мъжете, които дразнят жени, облечени във власт, са глупаци. Добкинс не бе далеч от истината, че сме гадни кучки, но глупави? Определено той беше глупакът.

Крис ме скастри пред младшата лаборантка, само защото се държа мило с Деметриос. Аз почервенях, побеснях и се нахвърлих върху нея с извадени нокти.

— Виж какво, лицемерна тъпа кучко, това е един почтен мъж с мозък в главата и блестящо бъдеще! Той те харесва, само един Бог знае защо, но ти дори няма да се изплюеш отгоре му, защото е портиер, който води пациентите с количката и има по-тъмна кожа! Ако искам да се отнасям към Деметриос като към човек, ще го правя, и нито ти, нито сестра Агата можете да ми наредите да престана! Онова, от което се нуждаеш, Кристин Лейт Хамилтън, е едно хубаво чукане!

Казах го, това е! Казах го! Младшата едва не припадна, сетне доброволно изчезна и се скри в тъмната стаичка, а Крис стоеше и ме зяпаше така, сякаш е била ухапана от морско свинче.

Очаквах да ме заведе при сестра Агата, но този път тя реши, че дискретността е по-добра от доблестта, и не пророни нито дума, дори и на мен. Обаче, когато следващия път Деметриос докара пациент за снимка, тя го гледаше така, сякаш от очите й бяха паднали капаци. Дори му се усмихна. Обзалагам се, че утре той ще получи покана за кафе със сладки.

Наричайте ме просто Купидон.