Безмълвният ангел

Сряда, 11 януари 1961

Разследването се проведе тази сутрин. Нищо. Всички бяхме повикани, за да свидетелстваме. Не, не бяхме забелязали никакво по-особено напрежение между господин Уорнър и неговата любовница мадам с неизвестно малко име Делвекио Шварц. Дори Папи не можеше да каже никакво първо име. Отсъствието на Чъкър и Мардж бе надлежно отбелязано, но полицията бе на мнение, че те не са замесени. Присъдата бе: убийство и самоубийство. Случаят беше приключен. Можехме да си приберем тялото на мадам Делвекио Шварц, за да го погребем. Никаква кремация! Значеше ли това, че можеха да го изкопаят наново, в случай че излязат нови доказателства? Или ново разследване? Да, сигурно, така решихме всички.

Работих от шест до девет, отидох до града с такси, върнах се обратно в „Куинс“ с такси веднага след като успях да се освободя. Историята, която съчиних за сестра Агата, бе, че полицията е провела разследване относно анонимния подател на писмото и трябвало да ме разпитат. Тя я прие без коментар.

Някой в болницата, вероятно не без любезното участие на госпожата, бе надушил за връзката между Дънкан и мен, защото старшата сестра на спешното отделение стреля с няколко халосни патрони, за да изкопчи нещо от мен. Аз обаче бях по-няма и от Фло. Нека Да се чудят и маят до дъното на душата си, нямат никакво сериозно доказателство.

Доверието на сестра Агата в мен претърпя още един крах, когато трябваше да й кажа, че в петък няма да бъда на работа. Смърт в семейството, беше обяснението ми. Не мисля, че ми повярва.