Безмълвният ангел

Понеделник, 26 септември 1960

Папи трябва да се е върнала миналата нощ много късно, докато Марселина и аз сме спали. Все пак в Къщата сигурно съществуват свръхестествени сили, защото се събудих два часа по-рано и бях абсолютно убедена, направо знаех, че си е у дома. Когато завих зад ъгъла към нейната стая с кафеника в ръце, видях, че вратата й зее широко отворена.

Тя седеше на масата. Погледна ме и се усмихна. О, изглеждаше много по-добре, отколкото когато тръгна! Прегърнах я и я целунах, сипах кафе и на двете ни и седнах. Върху масата имаше разпръснати листове хартия, някои чисти, други с по няколко думи, изписани с червено мастило.

— Езра Паунд — още един Езра! — има ужасен почерк — обясни Папи. — Писах му, докато беше в затвора, и той ми отговори. Не е ли удивително? Трябва да ти покажа писмото му — написано е с молив върху лист, откъснат от ученическа тетрадка. Каква прекрасна поезия! Опитвах се да пиша поезия, но не мога да намеря правилните думи.

— Ще ги намериш по-нататък. Как беше?

Тя не отклони въпроса.

— Не прекалено зле. Имах постоперативен кръвоизлив, който ме задържа повече от обикновено. Лекуваха ме все едно имах фиброзен тумор — това беше и диагнозата върху картона ми. Много добро място. Бях настанена в самостоятелна стая и срещите с други пациенти не бяха позволени. Много разумно. Храната беше добра и всички проявиха голямо разбиране към отказа ми да ям месо. Дойде един диетолог и ми обясни, че трябва да балансирам храната си много внимателно, за да получавам всички необходими аминокиселини, като приемам яйца, сирене, ядки. Така че в бъдеще няма да можеш да ми се караш, нито да се нахвърляш отгоре ми, Хариет. Ще се храня разумно.

Всичко това бе изречено с равен, напълно лишен от живот глас.

— Хариет — неочаквано каза тя, — имала ли си някога чувството, че единият ти крак е закован с пирон към земята и се въртиш безкрайно?

— Напоследък доста често ме спохожда — отвърнах кисело.

— Толкова съм изморена от това въртене.

Преглътнах, опитвайки се да измисля какво да й кажа, така че да не отворя раните й и все пак да й предоставя малко успокоение и комфорт. Накрая просто си останах мълчалива, като я гледах с очи, пълни със сълзи.

— Можеш ли да ми преподаваш уроци? — попита тя.

— Да ти преподавам ли? Аз? Какво?

— Искам да се явя на изпит за сестри, но ми липсва дори първоначално образование. Смешно е, нали? Мога да чета и пиша като истински писател, но не умея да направя анализ на фраза или изречение, не мога да вадя и събирам, да умножавам и деля, освен на нивото на началното училище. Обаче ми омръзна да бъда санитарка. Искам да стана сестра — каза тя.

Какво облекчение! Думите й не подсказваха завръщане към онези безумни уикенди, в които сменяше по дузина мъже. Езра почти я бе убил по един начин, но по друг очевидно я бе освободил.

Уверих я, че ще опитам, и й предложих да се срещне с главната сестра на „Куинс“, за да разбере какви изпити се изискват.

— Мислиш ли, че Дънкан ще ми даде препоръка?

— Абсолютно съм сигурна, че ще го направи с радост, Папи.

Тя въздъхна.

— Знаеш ли, той ми предложи да издържа детето и мен? Бе готов да ми даде достатъчно пари, за да не е необходимо да работя, да образовам и възпитам както трябва детето си.

О, Дънкан! Колко благороден и щедър човек си ти, а колко жестока съм аз!

— Не — отвърнах. — Не ми каза.

— Когато му отказах, силно се разочарова. Не можа да ме разбере.

— Нито пък аз.

— Бащата има свое място в живота на детето. Това е негова работа — да се грижи за детето и майката. Ако не желае да изпълни своите морални задължения, никой друг мъж не може да го замести. Ако го направи някой друг, в съда съдиите може да решат и да докажат, че този мъж е бащата.

— Законът е едно голямо лайно, а съдиите са задници — рекох с погнуса.

— Трябва да благодаря на Дънкан за всичко, което направи за мен. Предай му да ме посети следващия път, когато ти дойде на гости.

— Ще трябва да му оставиш бележка в кутията му в „Куинс“. Аз скъсах с Дънкан — отговорих.

Това изглежда я разстрои много повече, отколкото операцията на фиброзния тумор. Папи така и не разбра защо съм скъсала с Дънкан. Според нея бях предала най-финия, най-благородния и най-добрия човек на света. Не се опитах да й обясня моята гледна точка. Защо трябваше да я разстройвам още повече?