Безмълвният ангел

Понеделник, 9 януари 1961

Пристигнах в кантората на господата Партингтън, Пилкингтън, Пърблинд и Хъш на Бридж Стрийт точно една минута преди определената ми с господин Хъш среща, който, според онова, което неговата невероятно надменна секретарка ми каза, обикновено не се виждал с клиенти след четири часа. Извиних се, че причинявам неудобство на господин Хъш — колко полезно нещо е да работиш в болница! Ако боклукчията ми направеше забележка за вдлъбнатината в капака на консервната кутия, която съм изхвърлила, щях да сложа ръце зад гърба си, да се изправя и да се извиня. Това е много по-лесно от опитите да обясниш или да спориш, защото си прав. Невероятно надменната секретарка беше доволна от отговора ми, огледа ме с оскъдна усмивка, приличаща на котешко дупе, цялата в бръчки и гънки, и ми каза да седна и да чакам. Правните фирми са в аматьорската лига в сравнение с болниците, осъзнах аз. Ако имах половин час на разположение, можех да накарам секретарката мис Худжар да скача през обръчи. Интересното е, че правните фирми също са пълни със стари моми. Как ли щеше да се оправи светът на бизнеса без тях? И какво ли щеше да стане, когато дойдеше времето на моето поколение, което в много по-голям процент бе омъжено? Щеше да има частни секретарки и шефове на отдели, опитващи да се справят с болни деца, липсващи съпрузи и с работата си едновременно. Уха!

Господин Хъш приличаше на касапин. Едър и мускулест, с цъфтящ в пурпурни цветове пиянски нос. След един кратък поглед реших, че е изключително стриктен в работата си — сигурно отделя всеки грам тлъстина, всяко едно сухожилие, докато не остане нищо, освен чист, червен мускул. Впуснах се в моята история, без каквито и да е предисловия или встъпителни думи, разказах я гола и неукрасена с цветове и слава и завърших с думите:

— Искам да получа настойничество над Фло, господин Хъщ.

Той беше невероятно впечатлен от цялата ми ясна логика — не ми казвайте, че не мога да манипулирам мъжете!

— Първо няколко подробности от лично естество, госпожице Пурсел. На колко сте години? Какво работите?

— На двадесет и две и съм квалифициран рентгенов лаборант.

— В състояние ли сте да си позволите нещо, което може да се окаже скъп съдебен процес?

— Да, сър.

— Значи имате лични средства.

— Не, сър. Имам спестени достатъчно пари, за да посрещна правните разноски.

— Вашият отговор показва, нямате друг източник на средства, освен работата си. Така ли е?

— Да, сър — прошепнах и крилете ми бързо се прекършиха.

— Омъжена ли сте? Или сгодена?

— Не, сър — прошепнах още по-тихо. Знаех накъде бие.

— Хммм. — Той почука по зъбите си с един молив.

Сетне ми обясни, че съществуват много видове настойничество — осиновяване, опека, предложение за приемни родители и дом.

— Честно казано, госпожице Пурсел, вие не сте подходяща, за което и да е от тези три — каза, точейки сатъра, без да има нищо лично против мен. — В тази държава, дори след обстойно разследване, няма да откриете нито един случай на даване на настойничество върху дете на неомъжена, работеща жена без кръвна връзка между тях. Вашата младост също представлява силен коз срещу настойничеството. Вероятно би било по-мъдро още отсега да оттеглите молбата си.

В душата ми се заби ново желязо, аз цялата настръхнах и го загледах гневно.

— Не, няма! — извиках. — Фло ми принадлежи, точно това искаше и майка й. Не ме интересува какво трябва да направя, за да взема, и това е. Но ще си я върна! Ще го направя!

Той стана от стола, заобиколи бюрото си и се наведе, за да целуне ръката ми.

— О, виж ти, какъв боец сте била, госпожице Пурсел! — възкликна. — Очертава се да бъде страхотно забавно! Обичам да разклащам основите на институциите! Сега ми кажете останалото, защото има още много, нали?

Разказах му толкова от останалото, колкото мислех за благоразумно. Да, харесах го, но не чак толкова, че да му поверя информация за ясновидския бизнес на майката и сученето до петгодишна възраст на дъщерята. Признах му само за банковите книжки, за документите, от които се виждаше, че притежава цялата Виктория Стрийт 17, за липсата, на каквито и да е документи от сорта на брачни свидетелства до квитанции за данъци. Той хареса всичко толкова много, че заприлича още повече на касапин. Можех да видя как мозъкът му работи върху нова рецепта за наденички, направени от чиновниците в службата за закрила на децата.

Когато се разделихме, господин Хъш бе обзет от личен интерес и обеща да се заеме с търсенето на завещание, на следи от евентуални роднини, наблюдение на обществения попечител и някои или всички служби, които щяха да започнат да душат наоколо като прасета за трюфели по дирите на нещо, което можеше да се окаже твърде голямо и вероятно незаконно богатство.

Така премина моето първо докосване до една правна фирма, ако ли не до закона. Благодарение на синдрома на Уили, Норм, Мърв и детективите, разследващи убийство, аз имах значително повече опит със закона, отколкото повечето момичета на моята възраст, които не са от занаята с плътта.

Не беше ми минало през ума, че хората, които имаха власт над Фло щяха да ме сметнат за неподходящ настойник. Не подозирах, възрастта ми, необходимостта да работя, за да се издържам и нея, както и социалното ми положение на неомъжена са по-важни от такива абстрактни понятия като любовта. Което просто ми показа колко съм глупава. Обяснението бе в онези жени от службата закрила на децата, които бяха загрижени повече за обувките на Фло, отколкото за любовта. Господи, та това беше нелепо! И напълно погрешно! Да сложиш знак за равенство между обувките и любов?

Всичко, което знам, е, че ако не прибера Фло в Къщата, тя ще умре. Ще угасне, оставяйки онези, които имат власт над нея, да се чудят какво е станало. Защото те просто не знаеха и нямаше да узнаят.