Безмълвният ангел

Четвъртък, 23 юни 1960

Тази вечер, когато се качих в банята, за да си взема душ, реших, че това не е нещо от рода на въображаем пристъп на надежда, а е съвсем истинско. Откакто Дънкан влезе в моя живот, Харолд престана да ме следи. В коридора винаги свети и той не се мярка наоколо. Не чувам звука от промъкващи се крака, нито шепота му по стълбите зад мен, не е зад вратата, когато напускам всекидневната на мадам Делвекио Шварц. Всъщност, последният път, когато го срещнах, беше денят, в който ме нарече курва. Това ли може да обезкуражи подобни психопатични типове? Появата на по-силен от тях човек?