Безмълвният ангел

Четвъртък, 2 февруари 1961

Тук има замесени скрити сили! Вижте последната дума от последните ми записки преди почти три седмици. Преддверието на ада. Ето къде живеем напоследък — в преддверието на ада. Мина почти месец от смъртта на мадам Делвекио Шварц и все още няма нито дума за нищо. Фло сякаш изчезна от лицето на земята. Макар че не е минал нито един ден, без да питам за нея по телефона и телефонистките в централата на службата за закрила на децата сигурно вече познават гласа ми не по-зле от своите собствени гласове, аз не съм постигнала нищо и не знам къде е тя. Да, госпожице Пурсел, Флоранс Шварц е здрава и щастлива. Не, госпожице Пурсел, нашата политика не позволява посещения при децата, докато не бъде осигурено бъдещото им благополучие… Дър-дър-дър! Има опасност да загубя търпението си, макар че не мога да си го позволя. Ами ако пазят записи на моите обаждания и някой ден някой мой остър или гаден коментар бъде използван срещу мен? Те вече са въоръжени с младостта ми, липсата на пари и това, че не съм омъжена, и ще го използват. В името на Фло трябва да остана любезна и само загрижена. О, бих искала любовта да има значение в света на чиновниците! Но тя няма, защото не е нещо, което можеш да видиш, почувстваш или претеглиш. Разбирам. Много по-лесно е да се говори за любовта, отколкото да отдадеш всичките си сили за нея.

От господин Хъш научих, че все още не се е появило завещание, че раждането на Флоранс Шварц не е вписано в официалния регистър, че няма никакви доказателства жена на име Делвекио се е омъжила някога за някой на име Шварц. Всъщност излиза, че господин Шварц, оня срамежлив и невзрачен еврейски джентълмен, изобщо не е съществувал. Бяха се свързали или щяха да го направят в близко бъдеще с всеки, който носи името Шварц от избирателните списъци. Целият Нови Южен Уелс бе проверен, но нито един мъж на име Шварц не призна, че е баща на Фло. Нямаше нито един смъртен акт на името Шварц и нито един мъртвец, който да подхожда за баща на Фло! След като говори с Папи, господин Хъш реши, че нашият господин Шварц в действителност е имал друго име, под което е бил роден, женен и умрял.

Бедата бе, че Папи бе заминала за Сингапур за цели десет месеца — десетте месеца, които имаха огромно значение за мистерията с господин Шварц. Тя бегло си спомняше, че някакъв срамежлив и невзрачен на външен вид мъж се бил нанесъл в стаята, която по-късно бе известна като стаята на Харолд. Но той не се сблъсквал с нея и мадам Делвекио, както се наричала тогава, никога не споменавала за него. Когато се върнала от Сингапур, заварила в Къщата само мадам Делвекио Шварц и новороденото бебе. Мистериозно и още как! Господин Хъш беше очарован.

Общественият попечител сега е кучето пазач на нашето адово преддверие, но това е най-безличното и неидентифицирано куче пазач. Трябва да плащаме наемите си на всеки четири седмици с чек или в брой по пощата, като цитираме гражданския си номер. Всички ние разбираме, че кучето пазач просто изчаква невероятната каша от дела на мадам Делвекио Шварц да бъде подредена, преди да бъдат взети позитивни мерки. В края на краищата в някоя от прашасалите папки на някой изкуфял адвокат можеше да има забравено завещание. Ние просто изчаквахме в преддверието на ада върху главите ни да се стовари някакъв вид брадва или сатър. Може би меч.

През последните седмици станах много близка с Тоби по един изключително забавен начин. За него животът се нареждаше добре Слава Богу, че бе така поне за един от нас! Той получи своя договор с хотела и действително попадна на собственик на галерия, който не изнасилва, нито обира художниците — нещо много необичайно, както ме увери! — а някакъв държавен чиновник в Канбера бил готов да съдейства, за да изкупят някои негови картини за австралийските посолства зад граница. Следователно фактът, че роботите щяха да превземат фабриката, вече нямаше значение. Най-добрата новина е, че след като плаща само три лири на седмица за своя таван, Тоби смята, че ще бъде в състояние да го запази, едновременно с колибата си в Уентуърт Фолс. Продължавам да го ръчкам да ми покаже своето планинско убежище, но той само се смее и казва, че това няма да стане, преди да изкопае септична яма и да я свърже с тоалетната. Изключителен момък — последователен и верен на себе си. Ако има нещо, което мразя, то това е тоалетна на двора. Съществуват големи спорове за това, от какво се състои цивилизацията, но аз отлично знам моята дефиниция — цивилизацията е работеща тоалетна и гореща вода в кухнята и банята.

Много лошо, Хариет Пурсел, много лошо. Ти се влошаваш все повече и повече, след като всичко, за което можеш да пишеш, е свързано с канализацията и човешките отпадъци!

Просто се надявам, че не съм станала прекалено зависима от Тоби. Тъй като винаги съм го харесвала, малко се страхувам, че моята зависимост може да му внуши някои погрешни идеи. Той е абсолютно прав, когато казва, че не се разбира добре с жените. Тоби е такъв… ами как да кажа… типичен австралиец. Въпреки че баща ми, Дънкан и цял куп други мъже са изключение от правилото, у повечето австралийски мъже съществува едно презрително отношение към жените. Вижте само моите големи братя! Типични австралийци. Макар да са толкова далеч от хомосексуализма, колкото могат да бъдат истинските мъже, ако искат да говорят сериозно или да прекарат добре, те избират само мъжка компания, в която да го направят. Жените, цитирам Гевин и Питър, не могат да говорят за нищо друго, освен за дрехи, деца, менструални периоди и домакинстване. Чувала съм ги да го казват милион пъти. И макар Тоби да не живее по начина, по който живеят моите братя, винаги имам смешното усещане, че той е толкова много затънал в самия себе си, че не е готов да го сподели с никоя жена, дори това да са най-прекрасните и странни жени на Къщата. Просто не мога да си представя Тоби да се превърне в тресящо се желе пред една жена. В него има нещо, което го спира.

Препускането и смеховете на горния етаж нощем продължават.