Безмълвният ангел

Понеделник, 6 юни 1960

Трябваше да се случи рано или късно. Макар Папи да знаеше, че си имам приятел, до тази сутрин неговата самоличност оставаше тайна за нея. Тя влезе през входната врата около шест, точно когато Дънкан си тръгваше. Той, разбира се, не я позна, само се усмихна и учтиво й направи път, но тя го разпозна веднага и се качи направо при мен.

— Не мога да повярвам на очите си! — извика.

— Нито пък аз.

— От колко време продължава?

— Две седмици.

— Не знаех, че го познаваш.

— Почти не го познавам.

Смешен разговор за две приятелки, помислих си, докато правех закуска.

— Мадам Делвекио Шварц ми каза, че кралят на пентаграмите се е появил, а Тоби ми съобщи, че си се обзавела с любовник, но не съм и сънувала, че това може да бъде господин Форсайт — рече развълнувано тя.

— Нито пък аз. Все пак ми е приятно да узная, че Къщата не е такова гнездо на клюки, каквото си мислех, че е. Тоби ме нарече глупачка и оттогава съм виждала само гърба му, когато се качва по стълбите. Мадам Делвекио Шварц го одобри, когато дойде тук, за да се запознае с него — обясних, като дадох на Марселина паничка, пълна с каймак.

— Добре ли си? — попита Папи, като ме изгледа подозрително. — Говориш ужасно безпристрастно.

Аз седнах, свих рамене и загледах вареното си яйце без всякакъв апетит.

— Добре съм, но дали съм добра? Това е истинският въпрос, Папи! Не знам защо го направих. Знам защо той го направи — защото е самотен, уплашен и е женен за една студенокръвна риба.

— Прилича ми на Езра — подхвърли тя, като лапна яйцето си. Това сравнение не ми хареса, но разбирах защо го направи, тъй че го пуснах покрай ушите си. Шест и половина часът в тъмната зимна утрин не е най-подходящото време за спор, особено след като всяка от нас бе прекарала два дни в незаконна любов с по един женен мъж.

— Той не е правил такива нещо по-рано, така че защо избра точно мен е пълна мистерия. Влюбен е — или така си мисли, и когато се появи тук от небето, сърцето не ми позволи да го отпратя — казах.

— Искаш да кажеш, че ти не си влюбена в него? — попита Папи, сякаш това бе по-голям грях, отколкото Содом и Гомор някога са си представяли.

— Как можеш да обичаш мъж, когото почти не познаваш? — отговорих й аз, но това не бе правилният отговор. Самата Папи определено не познаваше Езра.

— Че то се разбира от пръв поглед — рече доста убедено тя.

— Така ли? Или може би става дума за онова, което братята, ми наричат слонска любов? Имам за пример само майка ми и баща ми, а те наистина се обичат. Но мама казва, че са изградили любовта си, като този процес е траел години, и с годините тя ставала все по-силна. — Погледнах я, чувствах се безсилна. — Мога да се грижа за себе си, Папи, не се безпокой. Всъщност се тревожа за него. Дали не започнах нещо, за което ще му се наложи да плаща скъпо?

Нейното изящно лице неочаквано стана твърдо.

— Не го съжалявай толкоз, Хариет. Мъжете винаги имат всички предимства.

— Искаш да кажеш, че Езра все още се колебае с жена си?

— И вечно ще го прави — тя сви рамене и погледна моето яйце. — Не го ли искаш? Яйцата са богати на протеини.

Аз го бутнах съм нея.

— Твое е, ти имаш повече нужда от мен. Изглеждаш ми разочарована.

— Не, не съм разочарована — въздъхна тя, потапяйки късче препечен хляб в рохкия жълтък, сякаш това я интересуваше много повече от предмета на нашия разговор. — Предполагам, че просто ми се иска Езра да се обвърже с мен напълно. Аз го обичам до полуда! Ще стана на трийсет и четири през октомври. О, би било толкова хубаво да бъда омъжена!

Не си давах сметка, че е на толкова години, но средата на трийсетте си бе една наистина сериозна възраст. Папи също страда от синдрома на старите моми. Скачаше от мъж на мъж, за да стигне до единствения, който не я заслужава. Единственият, който не я възнаграждава със сигурност и грижовност, каквито тя заслужава. О, моля те, Боже, моля те! Не позволявай и аз да прихвана синдрома на старите моми!