Безмълвният ангел

Събота, 2 януари 1960 година

Намерих си работа! След като миналата година издържах последните изпити в техническия колеж в Сидни, подадох молба за работа в рентгеновото отделение на болница „Роял Куинс“ за длъжността техник-лаборант и днес получих писмо, че съм приета! Трябва да започна този понеделник като главен рентгенов лаборант в най-голямата болница в Южен Хампшър — повече от хиляда легла! Болница „Райд“, моята стара Алма матер, изглежда пред нея така, както би изглеждала малка гумена лодчица в сравнение с „Куин Елизабет“. Сега като се замисля, осъзнавам, че беше грешка да се обучавам в болница „Райд“, но на времето, когато Дейвид ми го предложи, сметнах това за брилянтна идея. Неговият по-голям брат Нед беше там регистратор — щях да имам приятел в двора. Ха-ха! Всъщност се сдобих с куче пазач! Всеки път, когато някой индивид от мъжки пол ми отправеше малко по такъв поглед, гадът Нед Мърчисън го предупреждаваше: „Стоп! Това е момичето на брат ми!“ Така че никакво бракониерство в забранените територии! В началото не ми правеше впечатление и ми беше все едно, но когато надраснах тийнейджърската си скромност, несигурност и срамежливост, когато започнах да мисля, че с този X или онзи Y би ми било приятно да изляза, това се превърна в огромен проблем. Истинско колосално тресавище!

Обучението ми в „Райд“ въпреки всичко си имаше едно предимство. За да стигна до там с градския транспорт, ми трябваха цели два часа, а да уча в превозно средство беше по-добре от опитите ми да уча в резиденцията на семейство Пурсел, между баба и мама, които гледат телевизия, и мъжете, които узурпират цялата вечер, докато мият чинии и дрънкат безспир — крикет, крикет, и пак крикет. Клинт Уокър и Ефрем Цимбалист Джуниър в дневната, Кийт Милер и Дон Брадман в кухнята и никакви врати между двете помещения, а единственото място, където може да се учи, е масата в трапезарията. Дайте ми един автобус или влак по-добре! По възможност всеки ден! И знаете ли какво стана? Убих ги! Бях първа по всичко! С възможно най-високите оценки. Ето защо получих работата в „Роял Куинс“. Когато резултатите излязоха, мама и татко погълчаха малко, защото, след като завърших гимназията „Рандуик“, отказах да отида в университета, за да получа степен по естествени науки или медицина. Предполагам, че отличните ми резултати по рентгенология бяха съживили недоволството им от моята липса, на каквато и да е амбиция. Но кой би искал да отиде в университета и да страда от прашките и стрелите на всички онези мъже, които не желаят жени в мъжките си професии? Не и аз! Без мен!