Безмълвният ангел

Петък, 1 април 1960(Денят на шегата)

Върнах се вкъщи доста рано, а Папи неочаквано се оказа свободна. Не знам къде беше миналият понеделник вечер, когато бяхме у Джим и Боб — почти не я виждам откакто съм в спешното. Тоби предложи да ни заведе в „Лоренцини“ — една винарна в края на Елизабет Стрийт в Стария град.

— Имам две новини от работата — рече той, докато вървяхме по стълбите „Макелън“ към Вулумулу, което е най-късият път до „Лоренцини“. — Една добра и една лоша.

Понеже Папи не полюбопитства, попитах аз.

— Коя е добрата?

— Повишиха ми заплатата.

— Тогава коя е лошата?

— Счетоводителите на фирмата седнали и направили някои изчисления — отвърна той, а лицето му се изопна. — В резултат на това от началото на следващата година съм без работа, както и почти всички останали. Разкъсвана от повишение на заплатите, стачки, продавачи, практикуващи италиански стачки, инвеститори, които искат да видят голяма възвръщаемост на вложените от тях пари, компанията решила да замени хората с роботи. Роботите могат да завинтват гайки и да вкарват части двайсет и четири часа на ден, без да е необходимо да почиват, да ядат или да ходят знаеш къде.

— Но роботите струват цяло състояние — казах мнението си аз.

— Наистина, но счетоводителите пресметнали, че ще се изплатят много бързо, а след това за инвеститорите ще настъпи истински рай.

— Но това е ужасно! — въздъхна Папи. Тя винаги бе борчески настроена по отношение на престъпленията срещу работниците. — Това е непочтено!

— Такъв е светът, Папи, и ти би трябвало да го знаеш — заяви Тоби. — И двете страни са прави. Шефовете се опитват да ни експлоатират, а ние се опитваме да ги преметнем. Ако искаш да обвиниш някого, обвини учените, които са изобретили роботите.

— Ще го направя! — извика тя. — Науката е виновна за всичко!

Потиснах импулса си да кажа, че според мен истинският виновник са хората, които винаги са склонни да изпортят пиячката още в пивоварната.

В „Лоренцини“ както винаги имаше много повече млади мъже, отколкото жени, така че скоро изгубихме Папи, която вероятно бе преспала с цялото присъстващо тук мъжко съсловие. Тоби намери една малка маса с два стола в дъното на салона, където седнахме и наблюдавахме в приятно мълчание въртележките, свалките и заварките, докато посетителите играеха лудо на „прескочи-масата“. Горкият Тоби! Сигурно е мъчително и страшно да си влюбен в някоя като Папи.

Не мина много време и на вратата настана раздвижване — влязоха около дузина нови клиенти, почти всички млади момичета. Папи долетя при нас, очите й бяха разширени и блестяха.

— Хариет! Тоби! Вижте кой влиза! Това е професор Езра Мар-бър-бър, световноизвестният философ!

Опитах се да я накарам да повтори онова, което без съмнение беше особено име, но тя вече бе отлетяла, за да се присъедини към тълпата около професор Езра Марсюпайъл? Да, Марсюпайъл звучеше добре. Малко дългичко и трудно произносимо за „Лоренцини“, помислих си, когато тълпата се раздели и професорът се появи като слънце иззад облак.

О, той нямаше да спечели нито един конкурс за мистър Америка. Сигурна бях. Лицето му беше грозно, беше мършав, само кожа и кости, дребен, малък мъж, който бе пуснал косата си много дълга и я бе сресал настрани, за да скрие оплешивялата си площадка, и носеше дрехи, които могат да се видят върху авторите на претенциозни, сериозни романи, ако снимките им са от вътрешната страница на задната корица — сако от туид с кожени кръпки на лактите, пуловер, кадифени панталони, лула в едната ръка. Тъй като нощта беше влажна и топла, сигурно се бе изпотил като купа с капак.

Никога няма да разбера как го прави Папи. Професорът бе затънал до шията сред студентки, поне десет години по-млади от нея, някои от тях красиви като филмови звезди. Само след две минути тя успя да се отърве от момичетата и застана от дясната му страна, лицето й, изразяващо обожание, бе обърнато към него, част от гъстата й лъскава черна коса се бе разпиляла върху ръката му. Може би причината бе в косата. Тя бе единствената жена с дълга коса, която познавам, а казват, че мъжете обичали такава. Изсумтях.

— Това — казах на Тоби, като махнах с ръка към професора — е валето купа с краката нагоре.

Тоби ме изгледа изненадано.

— Да не вземаш уроци от старото момиче?

Отрекох, но мадам Делвекио Шварц го бе видяла в картите за Папи.

— Тя е също така и стара лъжкиня. Пред мен се престори, че обърнато вале купа е точно онова, от което Папи има нужда. Знам, че картата с изображение на сърце разкрива само личността и че другите карти запълват съдържанието и показват как тази личност се отнася към някой друг, но мадам Делвекио Шварц ме излъга. Тя виждаше като през стъкло какъв тип е новият мъж на Папи и освен това видя нещо, което наистина я разстрои. Но не ми каза нито дума. Не си спомням кои карти се наредиха след валето купа, но излязох и си купих книга за карти Таро, където потърсих значенията, макар да не мога да си спомня цялата картинка.

— Мислех, че валетата са млади мъже. А този е на петдесет години.

— Не е задължително — отвърнах, показвайки новопридобитото си знание. — Те може да бъдат наречени още мошеници и измамници26, освен валета.

Тоби се облегна назад и ме загледа през полузатворените си клепачи.

— Знаеш ли, принцесо, понякога ми напомняш за хазайката ни.

Приех това като комплимент.

Когато Папи и професорът си тръгнаха, оставяйки неговите студентки да гледат подире им, сякаш възнамеряват да се самоубият, Тоби и аз решихме също да се прибираме. Не бяхме далеч зад двойката, но когато стигнахме Елизабет Стрийт от нея нямаше никаква следа. Не исках Тоби да ме изпраща чак до моята стая, в случай че Папи и професорът бяха в нейната, но той настоя да го направи.

О, слава Богу! Под вратата на Папи не се виждаше никаква светлина, не се чуваше никакво пъшкане, никаква следа или звук от човешко присъствие. Вероятно професорът си имаше собствена бърлога, като се вземеше предвид склонността му към стадата от студентки на възраст за женене.

Двамата с Тоби пихме кафе и си говорихме за бардаците от другата страна на 17-в. Той беше дал име на всяка проститутка — Целомъдрие, Търпение, Благоразумие, Чест, Постоянство, Правда, и бе кръстил собственичката на 17-д мадам Фуга, а собственичката на 17-б мадам Токата. Всъщност, като се има предвид, че любовта на живота му в момента се търкаляше в леглото с един стар, плешив пръч, който си въобразява много за себе си, Тоби бе в отлично настроение, като ме караше да се смея до сълзи. Той не одобри изобилието от розово и определи завесата ми от мъниста като признак на подсъзнателното ми желание да бъда затворена в харем, но на мен ми беше весело.

— Изненадан съм, че не ме натупа така, както натупа Дейвид — рече Тоби, като ме гледаше втренчено. — Аз не се погаждам с жените.

— Освен ако не са лесбийки.

— Лесбийките не претеглят мъжа на везните на брака. Става ли, или не става. Не, смятам, че не се погаждам с жените, защото казвам онова, което мисля. — Той въздъхна и се протегна, очите му не се откъсваха от мен. — Някой ден ти ще станеш една прекрасна, тънка и висока бабичка, и аз пак ще мисля, че имаш страхотни гърди.

Време бе да сменим темата на разговор.

— А какво мислиш за Харолд?

Тоби изви устни.

— Нищо. Защо?

— Той ме мрази.

— Това вече е малко пресилено, Хариет.

— Истина е! — настоях. — Срещнах го няколко пъти и той ме плаши. Омразата е в очите му! Дори още по-лошо, не мога да проумея какво съм му направила!

— Спечели доверието и привързаността на мадам Делвекио Шварц, предполагам — отвърна той. — Но не се тревожи за него — той вече е на шейната. Старото момиче се е наситило на глупостите и шикалкавенето му.

Изпратих го до вратата и той се качи на първото стъпало.

— Имаш ли нещо против да останеш долу? — попита ме Тоби. Подчиних се. Беше се издигнал над мен в буквалния смисъл на думата.

— Така е по-добре. Нуждая се от всяка височина, която мога да достигна. — Ръцете му хванаха раменете ми здраво, но нежно. — Лека нощ, принцесо — каза и ме целуна.

Мислех си, че след травмиращата вечер, която прекара, ще потърси само топлина и нежност. Но изобщо не стана така. Плъзна ръцете си под моите и ги скръсти на гърба ми, притегли ме към себе си и ме целуна истински! Очите ми се ококориха от изненада, докато вълна от някакво силно чувство пропълзя по челюстта ми и достигна до устните ми. Затворих очи си и се отдадох на настроението. О, беше прекрасно! След Дейвид и Норм не можех да повярвам на усещането. Знаех, че ръцете му върху гърба ми не се движат, но си представях, че се заравят в мен и стигат чак до костите ми. Всичко е било за мен, той просто е обикалял наоколо и ме е чакал. Когато вдигнах глава, за да си поема въздух, склони лицето си върху шията ми и я целуна. Ооооо-ааааа! Това събуди всички видове реакции! Хайде, Тоби, мислех си, хвани тези страхотни гърди!

А той, подлецът, ме остави! Отворих очи с възмущение, за да видя, че ме гледа най-благочестиво.

— Лека нощ — казах, борейки се за надмощие.

Очите му танцуваха, изпълнени с порочен смях, той ме потупа леко по бузата и продължи по пътя си, без да се обърне назад.

— Първоаприлска шега! — извика.

Скочих в стаята си и блъснах вратата, скърцах със зъби за минута, сетне се успокоих. Първоаприлска или не, току-що получих своята първа истинска целувка и тя много ми хареса. Най-накрая имах представа какво (може би) представляваше удоволствието да бъдеш с мъж. Кръвта ми кипеше и танцуваше.