Ледена тишина

11

Старата червена бракма все още вършеше отлична работа, макар Исрюн да знаеше, че всеки момент може да предаде богу дух. Беше успяла да я докара до работата и в тази облачна мартенска сутрин.

Времето навън отразяваше настроението ѝ — постоянната летаргия, която я преследваше, откакто болестта ѝ започна да се проявява. Несъмнено беше резултат от непрекъснатата тревога за развитието на заболяването, която разяждаше ума ѝ всеки неин делник. Безпокойството се спотайваше там, докато беше на работа, стоеше там вечерта, промъкваше се в ума ѝ и в нощите, когато не можеше да заспи.

След като спечели наградата за най-добър журналист предишната година, нямаше липса на интересни задачи. Главната редакторка Мария беше взела решението — несъмнено против желанието на екипния ръководител Ивар — че Исрюн ще следи всички криминални случаи.

Но задължението да се справя с безкрайната поредица от ужасяващи събития, минаваща през бюрото ѝ, изобщо не помагаше за повдигане на настроението. В началото на годината дойде новината за опит за убийство горе на север в Исландия, когато пияният потенциален убиец нападнал стар познат в разправия за наследство. След това момиче беше изнасилено от неизвестен извършител в нощен клуб в

„Копавогюр“ и насилникът още не беше заловен. Жертвата не успяла да види добре лицето му, защото било отчасти скрито зад скиорска маска, чувала единствено злобните подигравки, които той шепнел в ухото ѝ, докато я притискал на земята. Исрюн смяташе отразяването на тази история за особено мъчително, тъй като самата тя бе станала жертва на изнасилване преди няколко години. Полагаше усилия да приеме и да се помири с изживяването, но беше успяла да говори за станалото само с една жена — жертва на същия мъж. Непрекъснато се опитваше да се убеди, че най-сетне го е преодоляла, че вече всичко това е зад гърба ѝ, но спомените продължаваха да изскачат внезапно, без никакво предупреждение.

Само преди седмица една млада жена беше починала, след като прекара две години в кома вследствие на брутален и очевидно безпричинен побой с бейзболна бата в собствения си дом в Рейкявик. Съпругът ѝ бил на работа във вечерта на нападението, затова тя била сама вкъщи. Беше още един нерешен криминален случай на брутално насилие. Малка Исландия ставаше все по-опасна с всеки изминал ден.

Исрюн полагаше неимоверни усилия да не позволява на случаите да влизат под кожата ѝ, но хич не беше лесно. Опитваше се да спи колкото може повече, за да поддържа силите си. Но тази седмица явно нямаше да е лесна с късната вечерна смяна снощи и дневните през всички останали дни.

Макар че беше доста напред в играта — вече беше уговорила интервю с Ари Тор, полицейски служител от Сиглюфьордюр. Той беше необичайно откровен по време на телефонния разговор снощи и щеше да е интересно да си поговорят, дори и само за няколко минути. По навик веднага след разговора беше потърсила информация за него в интернет, искаше да разбере как изглежда. Но търсенето не даде никакви резултати, беше наистина мистериозен мъж.

Баща ѝ беше звъннал в края на вчерашната вечерна смяна. Знаеше за посещението на Фарьорските острови и искаше да чуе новини за майка ѝ. Прекалено горд, за да попита направо дали Ана ще се върне у дома, той се въртеше около темата внимателно като риба около рибарска кукичка. Исрюн почти го съжали и се постара да го ободри, като подхвърли, че това вероятно е временна ситуация, макар думите ѝ да се основаваха единствено на личното ѝ убеждение.

По-късно вечерта майка ѝ се обади от Фарьорите уж за да пита как е минало пътуването. Исрюн беше наясно, че всъщност чака новини от баща ѝ, макар да не зададе и един директен въпрос за него. Помисли си, че двамата страшно си приличат и си подхождат наистина идеално.

На редакционната среща в понеделник сутринта получи темите, които трябва да отразява, в това число да наблюдава ситуацията в Сиглюфьордюр, както и да проследи едно съобщение за нападение, станало през нощта в „Хавнастрети“, полицията я чакаше още работа.

Голямата история на деня се появи чак след като редакторската оперативка беше приключила. Ивар и Мария повикаха Исрюн, за да ѝ съобщят.

— Имаме за теб нещо ново, което трябва да разследваш — каза Мария, както винаги директно преминавайки на въпроса веднага щом Исрюн затвори вратата на офиса зад себе си.

Тя седна и зачака, пулсът ѝ леко се ускори.

— Деликатно е — каза Мария. — Става дума за Елерт Снорасон.

Исрюн веднага си представи стария държавник, сдържан и изпълнен с достойнство. Беше взимала интервю от него единдва пъти. Дали не се е забъркал в някакъв скандал на стари години сега, когато се бе оттеглил от политиката?

— Синът му е замесен в инцидент с кола снощи — продължи Мария, правейки пауза за ефект. — В „Копавогюр“. На тиха уличка в индустриалната зона. Няма свидетели, шофьорът не е спрял.

— Как е той… синът? — попита Исрюн.

— Смятат, че е умрял незабавно.

Настъпи кратко мълчание. Исрюн почувства, че жертвата заслужава малко уважение.

— Ще се заема — каза тя накрая.

— Полицията го е приела много сериозно — обади се Мария. — Смятат, че е било жесток удар, на улица, където бързото шофиране изобщо не е лесно. Пътните условия и без това не бяха добри снощи при този дъжд, но полицаите не изключват вероятността да е било умишлено.

— Ще го съобщим в днешните вечерни новини? — попита Исрюн.

До този момент Ивар беше седял мълчаливо, но сега гласът му показа какво точно мисли за въпроса ѝ:

— Естествено.

— И ще съобщим името му?

Необичайно за Ивар, той се поколеба и погледна към Мария.

— Струва ми се възможно — отвърна тя. — Ще следим за споменаване на името му целия ден днес. Бил е добре познат — редовно лице на нощната сцена на Рейкявик, докато не го пипнали с наркотици. Разбирам, че бил някакъв музикант, свирел пред публика, макар да не е имал голям успех. И не трябва да забравяме, че е бил най-близкият приятел още от детските години на почитаемия ни министър-председател. Това само по себе си е история, истинска приказка. Приятели от детинство: единият се издига до върховете, докато другият затъва в наркотици и е убит в дъждовна нощ.

— Да опитам ли да измъкна коментар от Мартейн? Дали ще е тема, по която министър-председателят ще е готов да говори? — попита Исрюн, давайки ясно да се разбере, че въпросът ѝ е към Мария.

— Прави каквото сметнеш за подходящо — отвърна Ивар. — Искам единствено свястна история.

Исрюн кимна.

— Преди да забравя, възнамерявах да направя кратък материал за вируса, който удари Сиглюфьордюр, за да бъде включен в обзорното ни предаване по-късно тази седмица. Съгласни? — попита тя, отново насочвайки въпроса си към Мария.

— Звучи ми добре — усмихна се Мария.

Исрюн беше доволна от одобрението на Мария, а завистливото изражение на лицето на Ивар беше достатъчно да я стопли отвътре.