Ледена тишина

27

Когато Исрюн се появи на работа следващата сутрин, я чакаше неочакван гост.

Беше петият ѝ пореден работен ден, като четири от тях бяха дневни смени. Бяха ѝ предложили и допълнителна смяна в събота, за да се освободи колега, който бе поискал да се разменят, за да си бъде у дома за детски рожден ден. Почти се беше съгласила, решавайки, че ще почива после. Но в момента трябваше да проследява две истории, които оглавяваха списъка ѝ с приоритети: убийството на Снори Елертсон и отвлеченото дете.

Момичето във фоайето се изправи елегантно на крака веднага щом Исрюн влезе.

— Здравей. Вчера се опитах да вляза във връзка с теб.

Червената коса падаше върху раменете ѝ, очите ѝ едва се виждаха под дългия бретон. Бузите ѝ се зачервиха, когато се усмихна на Исрюн. Когато говореше, имаше навика да гледа не към човека пред нея, а нагоре, сякаш е в дълбок размисъл. Често бяха говорили преди и Исрюн беше свикнала с този странен маниер на поведение.

— Здравей, Лара — отвърна тя.

Лара беше съветничка на Мартейн, откакто той стана министър-председател. Преди това беше активистка в младежкото движение на партията. Носеха се истории за връзка между двамата, преди той да встъпи в длъжност, и че тя още продължава. Никога не се потвърдиха, но когато Мартейн и жена му се разделиха, слуховете се засилиха още повече. В онзи момент той беше премиер от шест месеца, официалното обяснение беше, че напрежението от работата ги е повело в различни посоки. Въпреки това Лара беше обект на много сплетни и мнозина смятаха привлекателната червенокоска за основната причина бракът на Мартейн да се разпадне и той да изостави жена си и двете си деца.

— Съжалявам. Напълно забравих да ти се обадя — каза Исрюн. — Денят беше страшно натоварен. Трябва да бързам за оперативка, но имам няколко минути. Да седнем?

Лара отново се настани на дивана, а Исрюн зае стол срещу нея. Имаше доста ясна представа какво бе довело асистентката на министър-председателя тук, но искаше да я остави тя да направи първия ход.

— Посещението е извън протокола — започна Лара. — Мартейн не ме е молил да идвам.

Исрюн се усмихна, не повярва и на дума от казаното.

— Може да говорим неофициално, нали? Исрюн кимна в знак на съгласие.

— Онова твое интервю с Мартейн беше удар под кръста — каза Лара. — Бедният човек не очакваше въпрос за Снори. Били са приятели преди години, това е всичко. След като Снори бил хванат във всевъзможни щуротии, Мартейн вече не искал да има нищо общо с него. Не са се виждали от години. После го прегазват в автомобилна катастрофа… и сега ти разпиташ министър-председателя за това. — Лара направи пауза за ефект. — Не че те обвинявам за това. То си е направо сензация.

Исрюн чакаше Лара да каже, че не трябва да се прекалява, но знаеше, че тези думи едва ли ще бъдат произнесени на глас. Самата тя не бе казала и дума и сега се замисли, че тези млади политици много ги бива в старото изкуство последната дума да е тяхна, много повече от старите политици.

— Мислех си за теб във връзка с нещо друго — продължи Лара. — Мартейн разработва някои идеи, възможно сливане на министерства. Това е тема, която взема много присърце. Предложих да те помолим да направиш материал за това, може би нещо подобно на твоите новинарски репортажи. Ще получиш интервю с Мартейн, за да го обсъдите.

Исрюн хвърли поглед към часовника.

— Звучи страхотно, Лара — заяви тя, макар да не беше готова да бъде купена толкова лесно. — Нека го обмисля, съгласна?

— Разбира се. Но не мисли много дълго. Мартейн иска да го направи скоро — каза Лара, явно без да усети противоречието с предишните си думи, че Мартейн не знае нищо за посещението ѝ. — Имаш мобилния ми номер, нали? Новият?

Исрюн отново кимна.

— Чудесно. Звънни ми веднага щом решиш. — Лара стана и сложи ръка на рамото на Исрюн. — Винаги ми е приятно да се видим, Исрюн.

— И на мен.

Сега вече Исрюн беше сигурна, че Мартейн знае много повече за убийството на Снори, отколкото е готов да признае. Това можеше да се окаже нещо много голямо.