Ледена тишина

48

Напрежението в стаята беше осезаемо. Хедин промърмори нещо под нос и след това млъкна. Делия не казваше нищо. Кристин беше пуснала ръката на Ари Тор, но сега той потърси нейната и я стисна. Дланта ѝ в неговата му даде увереността, от която внезапно почувства нужда.

Хедин наруши тишината, прочиствайки гърлото си.

— Да не ми казваш, че Мариус е убил жена си? — попита той удивен с нотка на облекчение в гласа.

— Не. Мариус не я е убил.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — Гневът на Хедин се надигаше. — Да не намекваш, че… че Антон се е върнал в Хединсфьордюр и е убил Йорун?

— Не, няма накова нещо. Той е напълно невинен. Просто е бил на грешното място в грешния момент и е знаел прекалено много.

— Ама аз… нищо не разбирам — заекна Хедин. — Там не е имало други.

— Освен самия теб, Хедин — каза бавно Делия.

Хедин шумно скочи на крака, в същото време силен порив на вятъра блъсна къщата и всички млъкнаха.

— По дяволите. Няма да слушам повече тези глупости. Та аз съм бил едва на годинка тогава.

Ари Тор също се изправи и постави ръка на рамото му.

— Успокой се. Разбира се, не смятам, че си извършил убийство на десетмесечна възраст.

Хедин пак седна.

Ари Тор също зае мястото си на табуретката, а Делия замърмори под нос с треперещ глас:

— Трябва да е било привидението. Ари Тор не ѝ обърна внимание.

— Да повторим набързо фактите, които привлякоха вниманието ми — каза той твърдо. — Когато започнах да разглеждам случая, говорих с председателя на Сиглюфьордюрското общество. Според него сестрите Йорун и Гудфина са си приличали по характер и изобщо не харесвали мрачните фиорди. И двете израснали в Рейкявик. По принцип винаги когато се заговори за смъртта на Йорун, общото мнение е, че тя е била в деликатно състояние на духа. Изслушах записа на разговора с Никулас и изводът ми е, че той потвърждава това. Той каза и мога да ви цитирам точно думите му…

Ари Тор извади бележник от джоба си и го отвори на страницата, където бе водил бележки, подготвяйки се за срещата тази вечер:

— Никулас е на мнение, че Йорун е отнела живота си — продължи той. — Каза, че бил сигурен в това. За да съм точен, той каза: „Мариус често го намекваше, когато говорехме. Каза, че тъмнината се отразявала много зле на някои от тях“. След като погледнах нещата от тази доста по-различна гледна точка, реших да попитам за това Никулас. Свързах се с него днес и успях да уредя човек от персонала в дома за възрастни да му зададе няколко въпроса, тъй като старецът е прекалено глух, за да използва телефон. Успя да ми даде напълно адекватно обяснение. Да, Мариус често му разказвал колко трудно било за Йорун да се приспособи към условията там, но същото се отнасяло и за Гудфина.

— Тя не ти ли го е споменавала? — обърна Делия очи към Хедин. Ари Тор мълчеше и чакаше.

— Не, не бих казал, че някога го е споменавала — отвърна Хедин унило.

— Да, Никулас останал с впечатлението, че животът в Хединсфьордюр бил много по-голямо изпитание за Гудфина, отколкото за Йорун. Гудфина се мъчела да се справи с дългата тъмнина и изолацията, но за това почти не е споменавано. Навярно Гудмундюр е искал да си държат устите затворени. Отношението към психическите заболявания е било много по-негативно, отколкото е сега.

— Напълно вярно — подкрепи го Делия. — Хората не говореха за подобни неща.

— Подозирам, че Антон е знаел за състоянието ѝ. Според Торвалдюр, приятеля на Антон, „господарката на къщата“ с всеки изминал ден ставала все по-особена и аз приех, че Антон е имал предвид Йорун. Затова говорих пак с Торвалдюр, просто за да се уверя, че не бъркам, но се оказа, че той е имал предвид Гудфина, защото винаги е гледал именно на нея като на „господарка на къщата“.

— Хората често реагират зле на подобни условия — намеси се Кристин. — Това може да доведе дори до клинична депресия, която трябва да бъде лекувана бързо и правилно.

— И така, ако това е бил случаят — продължи Ари Тор, — Гудмундюр вероятно е искал да направи всичко възможно да държи устите им затворени.

— Ти нали каза, че е изпратил момчето да учи в Норвегия? — попита Делия.

— Точно така — отвърна Ари Тор с усмивка. — Човекът е можел да си го позволи, но Антон вероятно е знаел не само това, затова Гудмундюр е имал основателна причина да го изпрати в чужбина.

Хедин отново скочи на крака.

— Какво, по дяволите, намекваш за баща ми, младежо? Той беше добър човек.

— Хайде, хайде — намеси се Делия, която също се изправи.

— Иска ли някой още кафе? — предложи тя и започна да долива чашите на масата, които почти никой не беше докоснал.

— По-внимателно сега — прошепна Кристин на Ари Тор.

— Подозирам, че Гудмундюр е имал своята напълно основателна причина да плати за образованието на Антон и да подкрепя финансово Йорун и Мариус, които са живели в бедност, докато той не ги е спасил — каза Ари Тор.

Той млъкна и в кухнята настъпи оглушителна тишина. Делия изглеждаше притеснена, сякаш би предпочела гостите ѝ да си тръгнат. Хедин остана прав, с буреносно лице.

— Да видим — продължи Ари Тор. — Мариус притежава апартамент без никакви дългове и ипотеки, плюс това има пари в спестовна сметка, които не е пипнал десетилетия наред, пари, изядени вече от инфлацията. Помолих един човек да прегледа внимателно съдържанието на кутията с документите му, да провери сметките му, а също и наличната информация за покупката на апартамента. Две неща изпъкнаха. Едното е плащането на жилището, сумата в спестовната книжка на Мариус, която е била преведена през лятото на 1956 година. Няма начин да се види откъде е дошъл преводът, но подозирам, че е изпратен от Гудмундюр.

— Край. Стига толкова. Тези безкрайни, неподкрепени с нищо теории за баща ми… — възмути се Хедин и тръгна към вратата. — Отивам си.

— Почакай минутка — помоли го Ари Тор.

Хедин спря и се обърна с лице към тях от коридора.

— Успяхме да намерим оригиналните документи за продажбата на апартамента на Мариус в Рейкявик. Първоначално е бил притежание на фирма в Сиглюфьордюр, която е прехвърлила собствеността на Мариус. Това става след авантюрата в Хединсфьордюр и което е още по-важно, няма индикации, че Мариус е платил нещо за апартамента. — Ари Тор погледна в бележника си и прочете името на фирмата.

— По дяволите! — възкликна Хедин, на лицето му се беше изписала тревога. — Това е една от фирмите на баща ми.

— И аз така мисля — отвърна Ари Тор. — Съществува ли вероятност баща ти да е имал толкова голям дълг към Мариус, че да му плати такава значителна сума? Както аз виждам нещата, това са страшно много пари за онова време, освен това му е прехвърлил и собствеността на апартамента. Заслужава да се спомене и това, че Мариус явно никога не е докоснал парите, просто ги зарязал в сметката и оставил инфлацията постепенно да ги обезцени.

Ари Тор млъкна, остави ги да осъзнаят значението на думите, преди да продължи.

— Има още две неща, върху които искам да привлека вниманието ви. Потърсих некролог на Йорун, но не можах да намеря нито един, има само обява за смъртта ѝ. На нея няма снимка на починалата, но това е било нещо обичайно по онова време. От друга страна, никъде не се намират снимки на Йорун дори във връзка с нейната смърт. Това само по себе си не е подозрително, но аз имам чувството, че е било много удобно за Гудмундюр. Най-вероятно е искал да е сигурен, че няма да се появят снимки на Йорун след смъртта ѝ.

— Но защо, да му се не види? — попита Делия.

— После идва това, което Бьорг ни разказа — обяви Ари Тор с поглед към Кристин. — Днес отидохме да я видим в Олафсфьордюр. И да не забравя, Хедин — тя каза, че много ще се радва да те види.

— Моля? Мен? Коя е тази жена? — обърка се Хедин, все още застанал на прага, но вече без намерение да си тръгне.

— Това е акушерката от Олафсфьордюр, която е помагала при раждането ти. Още е жива и много активна за възрастта си.

— Още е жива? Трябва да е изкукала — промърмори Хедин.

— Умът ѝ сече като бръснач — отвърна Ари Тор. — Но защо Гудмундюр е повикал нея, а не акушерката от Сиглюфьордюр? Защо да се изминава това излишно разстояние? Сиглюфьордюр е по-близо и пътят през планините оттам е много по-лесен. Бьорг мисли, че акушерката от Сиглюфьордюр не е посмяла да мине през планинския проход, което е напълно вероятно, но тъй като тя е починала преди години, никога няма да узнаем. Но има и друго обяснение. Струва ми се, че ключът към него е в това, че Бьорг изобщо не познава тези хора и никога повече не ги е видяла.

Всички очи бяха вперени в Ари Тор и той почувства как пулсът му се ускорява.

— Гудмундюр се е свързал с Бьорг, казал ѝ, че жена му е започнала да ражда. Бьорг ни разказа, че било трудно раждане и че майката на Хедин останала цял ден в леглото. Бьорг не се върнала в Олафсфьордюр чак до следващия ден. Отне ми известно време да схвана колко важно е това късче информация и чак след това всичко се подреди.

Ари Тор улови погледа на Хедин. Изражението му остана каменно, докато значението на думите на Ари Тор бавно си пробиваше път в ума му.

— Не… Това не може да е вярно — каза той зашеметен.

— Прав си. Просто не пасва. Възможно е Бьорг да не казва истината, но защо ще го прави? Предполагам, че би могла да е замесена, но впечатлението ми е, че тя си спомня много ясно събитията от този ден. Не си ли съгласна? — обърна се Ари Тор към Кристин.

— Напълно — отвърна спокойно тя.

— А сега някой ще трябва да ми обясни всичко това — каза остро Делия. — Защо не се връзва?

— Ти ли ще ѝ кажеш? — Попита Ари Тор, втренчил очи в Хедин.

Хедин се поколеба, преди да заговори.

— Да… Както казах на Ари Тор, когато за първи път се видяхме, името ми е свързано с Хединсфьордюр. Майка често казваше, че в деня, когато съм се родил, тя излязла до лагуната, било красив слънчев ден, затова решила, че трябва да ме нарече Хедин.

— Смяташ ли, че ти е казала истината? — попита го Ари Тор.

— Защото това не се връзва с разказа на Бьорг, която казва, че майка ти е трябвало да остане на легло през остатъка от деня, защото раждането било трудно.

— Да, смятам, че ми е казала истината — отвърна Хедин, макар и малко несигурно. — Често говореше какъв хубав ден бил. Не разбирам… — започна той, после млъкна с празни очи.

— Простият отговор е, че Гудфина не е твоята майка, Хедин — изтърси безцеремонно Ари Тор, оставяйки всички в малката кухня зашеметени.

— Моля? Не, това не е възможно — каза Хедин с отчаян глас.

— Не е възможно. повтори дрезгаво.

— Това е единственото възможно обяснение — заяви твърдо Ари Тор. — Преди малко казах, че е свързано с нещо, което е деликатна материя и днес, даже в момента се разисква в парламента от депутатите ни. Имам предвид сурогатното майчинство.

— Сурогатно майчинство? — изуми се Делия. — Какви ги говориш?

— Това е термин, създаден относително наскоро, но в същността си е същото: постигане на споразумение с жена да износи нечие дете. Гудмундюр и Гудфина нямат друго дете освен Хедин, което е необичайно за онези времена. Освен това имаме доказателство, че са поискали да осиновят бебето на Йорун и Мариус няколко години преди Хедин да се роди. Възможно ли е това да се е наложило, защото не са били в състояние да имат свое собствено дете, а не просто за да направят живота на Йорун и Мариус по-лек?

— А Йорун е искала детето ѝ да бъде осиновено някъде далече? — попита Делия.

— Да, искала е да бъде осиновено от непознати, за да не се налага да го среща пак. И този път е наложила своята воля, отказала е да позволи на сестра си да осинови нейното бебе. Навярно Гудмундюр и Гудфина са продължили да опитват да имат дете, но без успех. В онези години не е имало лечение на фертилитета и двамата не са имали много голям избор — погледна Ари Тор към лекаря до себе си за потвърждение.

Кристин кимна утвърдително.

— Може и да са ходили на доктор и да са им казали, че проблемът е по-скоро в нея, отколкото в него. Вероятно точно тогава на Гудмундюр му е хрумнала идеята, може би дори още преди да покани Мариус и Йорун в Сиглюфьордюр. Нямали са пари, а Мариус е човек, който лесно се води. Може би финансовото им положение се е влошило още повече и Гудмундюр е видял в това възможност да им помогне да се преместят в Сиглюфьордюр и да намери работа на Мариус, така че двамата да се чувстват задължени. След това вече е можел да им направи предложение, на което не биха могли да откажат. Помолил Йорун да износи дете за него и Гудфина.

— Не вярвам! — провикна се яростно Хедин.

— На Йорун и Мариус е щяло да бъде платено щедро, както показва депозитът във влоговата книжка на Мариус, плащането е щяло да стане след раждането на Хедин. Сигурно всички подробности са били уточнени предварително, за да не би Йорун да се отметне от думата си, след като детето се роди. Но никой не е трябвало да узнава истината, никой не е трябвало да вижда, че всъщност Йорун е бременната и че след това няколко месеца тя е кърмила детето. Решение на Гудмундюр е било да се преместят да живеят в самотния фиорд, под предлог че ще се опитат да разработят фермата. Мнозина са сметнали идеята за безумна, но тя се е оказала идеално прикритие.

— Ти си полудял! — викна Хедин, гласът му се извиси почти в крясък.

— Значи затова не бях добре дошла там, когато отидох да правя снимки? — попита Делия.

— Мога напълно да си представя, че това е била причината — отвърна Ари Тор. — Но когато се е стигнало дотам, вече са имали нужда от повече работна ръка и са взели младежа от Хусавик за работник. Оказало се, че са направили грешка. Подозирам, че той е видял Йорун да кърми бебето, което сигурно му се е сторило странно, тъй като е смятал Гудфина за майката. Гудмундюр едва ли се е зарадвал, че момчето е видяло това.

— Но кой…? — поколеба се Делия, но Ари Тор незабавно разбра накъде се насочва въпросът ѝ… — Но кой е бащата на детето? Кой е бил таткото на Хедин?

Ари Тор насочи отговора си към Хедин.

— Смятам, че Гудмундюр е твой баща — каза той.

— И как е станало? — попита малко притеснена Делия.

— Съмнявам се, че е било нещо сложно. Вероятно снаха му е забременяла от него по старомодния начин, което по всяка вероятност е било част от уговорката. После е трябвало да чакат, тя се оказала бременна и накрая родила. Сигурно са се надявали, че ще се справят сами с раждането. Но накрая повикали акушерка, навярно защото не са искали да поемат никакви рискове.

— Това е причината да извикат акушерка от Олафсфьордюр — досети се Делия. — Тук в Сиглюфьордюр всеки познава всеки и не биха могли да заблудят тукашната акушерка.

— Именно — отвърна Ари Тор. — Гудмундюр вероятно е представил Йорун като Гудфина и се е надявал измамата му да мине, плюс това сестрите много си приличали, поне на фотографията, от която тръгна всичко.

Извади несгънато фотокопие на снимката от бележника си.

— Можете да видите, основната разлика е, че едната от сестрите е по-слаба, и това е Гудфина, тази, за която се предполага, че е родила дете. Това е само подробност, но е още един момент, който помага да приключим тази загадка. Отидох да видя Бьорг още веднъж и ѝ показах снимката, но напълно разбираемо след всички тези години, тя не беше в състояние да потвърди коя от двете жени е майката на детето.

— Ама че история — възкликна Делия, явно развълнувана.

— Значи това е една от причините да няма снимки на Йорун, публикувани след смъртта ѝ.

— Именно — заяви бодро Ари Тор. — Не са искали да поемат риска акушерката да я разпознае по-късно и да осъзнае, че мъртвата жена всъщност е майката на малкото момченце, което е изродила, а не сестра ѝ.

— И кой, дяволите да го вземат, е убил Йорун? — настоя Хедин с измъчен глас.

— Гудфина, разбира се — отвърна Ари Тор.

— Какви ги дрънкаш? — озъби му се Хедин. — Само преди минута каза, че нито майка ми, нито баща ми имат нещо общо със смъртта ѝ… — Гласът му затихна постепенно, когато осъзна смисъла на това, което бе изрекъл току-що.

Делия бързо облече теорията в думи.

— Искаш да кажеш, че Гудфина е леля на Хедин, не негова майка.

— Не мога да слушам повече. Сега пък трябва да повярвам, че майка ми не ми е майка?

Ари Тор за момент се замисли дали да не приключи разказа си дотук, но реши да отдели още няколко минути и да им поднесе и последните части от пъзела.

— Какво беше казал баща ти, Хедин? Че имаш леля, която е отнела живот? Зачудих се за тези думи и осъзнах, че той всъщност е говорил за Гудфина: твоята леля, която е убила майка ти.

— Казах ти го поверително, проклет да си! — викна Хедин. Делия се изправи на крака.

— Става късно. Мисля, че това беше достатъчно — заяви тя. Но Хедин беше на друго мнение.

— И защо е убила Йорун? Кажи ми?

— Разбира се, не мога да съм напълно сигурен, но имам причина да вярвам, че балансът в ума на Гудфина вероятно вече е бил нарушен. Всъщност можем да твърдим същото и за двете. Йорун е износила дете за сестра си и е гледала това дете всеки божи ден.

— А Гудфина не е имала избор, освен да живее с жената, която е спала със съпруга ѝ — добави Делия.

— Ревността също може да е наклонила везните или пък страхът, че Йорун ще си вземе детето, щом се махнат от Хединсфьордюр. Напълно вероятно е Йорун да е заплашвала да го направи. Във всеки случай изолацията се е отразила много зле и на двете. Действията на Гудмундюр, изглежда, подкрепят теорията, че е защитавал свой близък човек, като например съпругата си, жена, извършила убийство. Намерил е апартамент в Рейкявик за Мариус, за да го отдалечи от тях и да купи мълчанието му до известна степен. Мариус по всяка вероятност е повярвал, че жена му се е самоубила, поне такива са спомените на брат му. Сигурно затова си е мълчал и си е отишъл с лъжата, че е било злощастна случайност. Очевидно Йорун е минала през много тежък период, затова за Гудмундюр е било лесно да го убеди, че сама е отнела живота си. Всъщност напълно възможно е никой освен Гудмундюр и Гудфина да не е знаел истината, но и тримата, включително и Мариус, са се наговорили да излъжат полицията, твърдейки, че Йорун им е казала как е взела отровата по погрешка. Гудмундюр и Гудфина са го направили, за да скрият истината, докато Мариус го е направил, за да скрие това, което той е мислел, че е истина.

— И Гудмундюр уредил Антон да замине в чужбина — довърши Делия.

— Момчето сигурно е усещало, че Гудфина изобщо не е добре онази зима и че около сестрите витае отровна атмосфера. Антон е можел да накара хората да се усъмнят — продължи Ари Тор. — Може би е знаел, че показанията в полицейския доклад как мишата отрова стояла в кухнята в буркан, същия като този, в който държали захарта, са пълна лъжа.

Той замълча и се огледа. Стори му се, че кухнята е по-тъмна, отколкото беше преди, после забеляза, че една от двете свещи на прозореца е изгоряла.

Никой не проговаряше, затова Ари Тор продължи, запълвайки тишината.

— Фотографията разказва своя собствена история — приглади той фотокопието върху кухненската маса. — По лицата на Гудмундюр, Йорун и Гудфина не се вижда радост, прави впечатление и колко далече една от друга стоят сестрите. В двата края на групата, и никоя от тях не държи бебето.

Кристин се изправи. Явно ѝ беше дошло в повече. Ари Тор също стана, но още не беше свършил.

— Било е авантюра, която изобщо не би могла да завърши добре и на практика е приключила ужасно. Мариус сигурно е приел апартамента, за да има покрив над главата си. Но така и не е докоснал кървавите пари на Гудмундюр, парите в брой, обещани им за тяхната част в сделката, които накрая са стрували живота на Йорун. Единственото положително нещо от цялата работа е раждането на Хедин — каза той и направи безуспешен опит да му се усмихне.

Хедин го гледаше гневно.

След неловка пауза Ари Тор каза:

— Боя се, че двамата с Кристин трябва да си тръгваме. Тя трябва да се върне в Акюрейри, преди времето съвсем да се влоши — излъга той.

Хедин се отдръпна от прага на кухненската врата, за да им направи път да минат.

— От теб зависи дали ще повярваш или не на тази теория. Но аз съм убеден, че всичко е станало точно така — каза последно Ари Тор.

Не се чувстваше особено добре, запита се защо не се радва, че е разрешил загадката. Когато излязоха под дъжда, вече се съмняваше дали не е трябвало да си замълчи. Беше се постарал да хвърли светлина върху миналото, но като го направи, май само беше влошил нещата. Сега Хедин трябваше да живее с мисълта, че жената, която го е отгледала, може да е убила истинската му майка, без дори да е напълно сигурен за обстоятелствата около случая. Но поне имаше вероятност да намери своя полубрат, стига синът на Йорун и Мариус да беше още жив.

Ари Тор и Кристин се спуснаха към подслона на колата, оставяйки Хедин и Делия смълчани зад себе си.