Ледена тишина

2

Ари Тор Арасон, полицейски служител в Сиглюфьордюр, не можеше да обясни дори на себе си защо се занимава със стар случай, за което бе помолен от напълно непознат човек, и то по време, когато малката общност беше в такъв стрес.

Мъжът, Хедин, му се беше обадил точно преди Коледа, когато главният инспектор на местния полицейски участък беше заминал за ваканция в Рейкявик. Молбата му беше Ари Тор да разгледа отново случай, отдавна затворен и прибран в архива: ставаше дума за смъртта на млада жена. Ари Тор му беше обещал да го прегледа, когато успее, но едва тази вечер най-накрая намери време.

Беше помолил Хедин да се отбие в участъка довечера, като, разбира се, преди това поиска потвърждение, че не е излизал от къщата си през последните два дни и следователно не е заразен. Самият Хедин не беше особено въодушевен да се видят лице в лице, предвид обстоятелствата, но накрая се съгласи на среща, за да обсъдят стария случай.

Инфекцията беше ударила града преди два дни — при посещението на богат пътешественик. Някакъв авантюрист от Франция, който прелетял от Африка до Гренландия и докато бил там, решил да отскочи за една бърза визита до Исландия. На лекия самолет било дадено разрешение да кацне на далечното летище на Сиглюфьордюр, за да може богаташът да посети градския музей на „Ерата на херингата“. Планирал да остане само двайсет и четири часа, но вечерта на пристигането си се разболял тежко.

Първоначално бил диагностициран с необичайно вирулентен грипен щам, придружен от изключително висока температура. Но състоянието му бързо се влошило и мъжът починал на следващата нощ. Специалист по инфекциозни заболявания заключил, че е случай на хеморагична треска, която мъжът вероятно е хванал по време на пътуването си из Африка, без да е имал симптоми досега. Болестта се смяташе за изключително заразна и беше напълно възможно да са я прихванали неизвестен брой хора, докато се е развивала в организма му.

За положението бе уведомена Националната служба за гражданска защита и тестовете, проведени върху проби, взети от починалия, потвърдиха, че наистина е хеморагичната треска, от която се страхуваха. На практика нямаше начин да се справят с нея.

Малко след смъртта на французина беше взето драстичното решение градчето да бъде поставено под карантина. Положени бяха усилия да се издири всеки, който е бил в контакт с починалия, и съответно всеки беше старателно прекаран през всички процедури за дезинфекция.

Скоро се разнесе слух, че медицинската сестра, която била дежурна в онази нощ, също се е разболяла. Поставиха я под наблюдение и Ари Тор чу, че малко по-рано през деня и тя започнала да показва леки симптоми и вече е в изолация.

Положени бяха усилия да се установи къде е ходила, с кого е била в контакт и процедурата по външното дезинфекциране беше възобновена.

За момента обаче всичко беше спокойно. Медицинската сестра беше още в изолация в болницата на Сиглюфьордюр и се изготвяха планове за прехвърлянето ѝ в интензивното отделение в Рейкявик, ако положението ѝ се влоши. Според информацията, спусната на полицията, градът можеше да очаква да остане под карантина поне още няколко дни.

Независимо че нямаше друго развитие, Сиглюфьордюр беше обхванат от паника, напълно разтърсен, естествено, от широкото медийно отразяване. По напълно разбираеми причини хората от градчето бяха ужасени, докато политиците и специалистите настояваха да не се поемат излишни рискове.

Хеморагичната треска вече се наричаше „френската болест“, а градът се бе превърнал в своя сянка. Повечето хора предпочитаха да останат зад заключени врати и да разчитат на телефоните и електронната си поща за връзка с останалите. Никой не бе показал дори слаб интерес да прескочи невидимите стени на града, за да влезе. Работните места бяха затворени, учебните занимания бяха преустановени.

Ари Тор си оставаше здрав и се надяваше, че няма да пипне инфекцията. Не беше дори припарвал до нещастния пътешественик, нито до медицинската сестра. Същото важеше и за Томас, старшия полицейски инспектор на Сиглюфьордюр, върнал се вече от отпуск и поел отново службата с Ари Тор.

Ари Тор се надяваше посещението на Хедин да му даде нещо, което да отвлече мислите му от злощастната инфекция. Имаше смразяващото усещане, че точно така ще стане.