Ледена тишина

18

Обаждането дойде от сестрата на Суна.

Хейда живееше в Дания, беше десет години по-голяма от Суна, необвързана и без деца. Двете сестри бяха израснали в Рейкявик. Суна рядко говореше за сестра си, но Роберт имаше чувството, че Хейда така и не беше намерила подходяща ниша за себе си в този живот. Бе опитала редица професии, но беше безработна и от известно време живееше в Дания.

Беше я срещал два пъти, като и двата пъти бе намерил за трудно да създаде някаква връзка с нея, защото ясно усещаше, че тя не го харесва. Най-вероятно Хейда смяташе, че Суна би могла да си намери нещо по-добро, реши той.

Сега Хейда беше дошла в Исландия за две седмици. Сигурен беше, че няма пари и проси от родителите си, които в момента бяха на почивка в чужбина. Все още не беше намерила време да се види със Суна, Роберт и малкия Кяртан, но сестрите си бяха уговорили среща за тази сутрин в кафене в центъра, като щяха да вземат и Кяртан с тях. След това планът беше момченцето да остане вкъщи с Роберт, а Суна да отиде на репетиция.

Още не бяха намерили човек, който да гледа Кяртан през деня, макар да обсъждаха идеята. За момента не беше спешно. Работните часове на Суна бяха гъвкави, както и часовете на Роберт в университета, той не се притесняваше да пропусне някоя и друга лекция. Момчето прекарваше време и с Бреки, така че нещата като цяло стояха добре.

Роберт лежеше в леглото. Настинката му се влошаваше, затова дори не направи усилие да стане и да иде на лекции в университета. Вътрешното му притеснение също се беше засилило, шушнейки му, че домът им трябва да е защитен от влизането на непознатия, което сега беше уверен, че го заплашва.

Сега обаче, след обаждането на Хейда, осъзна, че е направил огромна грешка.

Беше се оставил да бъде заблуден.

Трябвало е да вложи енергията си в защитата на семейството си, а не на дома им.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — изкрещя той гневно, когато Хейда, жена, която едва познаваше, му съобщи за шокиращия обрат на събитията.

— Кяртан изчезна — отвърна тя с равен глас. — Някой го взе от количката.

— Изчезнал? Къде е Суна?

— Тук до мен, плаче, крещи, чака полицията. Не е в състояние да говори по телефона.