Ледена тишина

35

Упорството ѝ най-накрая се изплати, след безкрайни опити Исрюн успя да поговори с контакта си в полицията. По това време вече бе чула, че момченцето е намерено и заподозреният е арестуван. Нямаше да е единствената с този новина в емисията довечера.

— Най-сетне — каза тя весело. — Май си бил доста зает?

— Представа нямаш дори.

— Поздравления. Страхотно е, че намерихте детето и заловихте извършителя — каза тя. — Случаят е приключен, така ли?

Тишина в телефона.

— Не съвсем — изрече той накрая.

— Какво означава това? — попита тя, усещайки как пулсът ѝ се ускорява.

— Ако ти кажа, трябва да ми обещаеш да не го използваш до утре сутринта, думичка не трябва да споменаваш дотогава. Тази вечер ще има официално изявление.

Исрюн изруга под нос, нямаше избор, трябваше да се съгласи с условието му.

— Онзи човек, Емил, живее с родителите си и претърсихме къщата. Истинската изненада се оказа в гаража — каза той и замълча, явно не беше в настроение да си каже всичко без насърчение.

— Хубаво. Там имаше ли нещо повече от кола? — попита Исрюн.

— Не. Именно колата беше интересна, особено кръвта по предния капак.

— Което значи?

— Колата, изглежда, е участвала в сблъсък или по-скоро в произшествие, от което шофьорът е избягал. Не забравяй: нито дума.

Исрюн мигновено свърза точките, но просто не можеше да повярва на извода си.

— Значи избягал от мястото… имаш предвид Снори Елертсон?

Последва дълго мълчание.

— Разпитваме Емил за станалото — каза той накрая. — Призна, че е бил той. Блъснал Снори.

— Но защо?

— Търсел отмъщение за смъртта на жена си. Според мен е смятал, че Снори е замесен по някакъв начин заедно с приятеля на момичето, чието дете беше отвлечено. Бил решен да отмъсти и на двамата.

За Исрюн не беше трудно да навърже парчетата на историята в едно цяло от малкото информация, с която разполагаше. Същият този човек — Емил — изглежда беше убил Снори и беше отвлякъл момченцето, явно действайки въз основа на предположението, че Снори и този Роберт са свързани с нападението, довело до смъртта на жена му.

Невероятно беше.

Наистина ли синът на националната легенда Елерт Снорасон беше убил хладнокръвно една млада жена? Не се съмняваше ни най-малко, че това ще бъде новината на годината.

Обществена тайна беше, че по едно време Снори имаше проблеми с алкохола, а вероятно и с дрогата, и беше близък с някои съмнителни подземни фигури. Това хвърли сянка върху работата на баща му, но Елерт някак успя да потуши потенциалната буря около действията на сина си.

А дали беше така?

Сети се как възрастният мъж внезапно се беше отказал от политиката скоро преди сформирането на правителство на националното единство, на което той най-вероятно щеше да стане премиер.

Бързо седна пред компютъра си и потърси точната дата на нападението, за да я сравни с датата на оттеглянето на Елерт от обществения живот. Търсенето ѝ показа, че изявлението на Елерт за оттеглянето му като лидер на партията по лични причини е дошло само няколко дни след нападението. Любопитно съвпадение на събитията, реши Исрюн.

Грабна мобилния си и звънна на Лара, личната секретарка на Мартейн, с надеждата, че тя още не е чула новината за Емил.

— Исрюн — поздрави я топло Лара, все едно са стари приятелки. — Радвам се да те чуя.

— Аз също — отвърна Исрюн, имитирайки нейната искреност. — Премислих нещата и бих искала да интервюирам Мартейн за онези промени в кабинета, които е замислил.

— Това е прекрасно! — възхити се Лара. Исрюн се зачуди дали е погледнала към тавана, докато говори по телефона, или това е навик, който я спохожда само когато се среща с хора лице в лице, ако изобщо този израз може да се използва за човек, който никога не те гледа в очите. — Хайде да уговорим среща за следващата седмица, какво ще кажеш?

— Тогава повечето дни няма да съм на смяна — възпротиви се Исрюн. — Трябва да го направим възможно най-скоро, днес би било идеално. Сега, когато отвлеченото дете е намерено, нещата са спокойни, не се случва почти нищо. Това може да се превърне във водещ материал.

— Няма никакъв шанс да го направим днес. Той ще има време най-рано утре.

— Хубаво, дай да определим час — отвърна Исрюн, скривайки разочарованието си. — Кога е свободен?

— Само момент — помоли Лара. — Да проверя програмата му. — Върна се миг по-късно. — Какво ще кажеш за три часа утре? В Министерския съвет?

Предпочита да е на своя територия, помисли си Исрюн и прие предложението.

Само час по-късно червенокосата лична секретарка ѝ се обади. Известно време Исрюн гледа проблясващия екран в ръката си и се чудеше дали да отговори, почти сигурна за какво е обаждането. Явно до Лара беше стигнала новината за полицейското разследване, свързващо Снори с нападението.

— Здравей отново, Исрюн, — гласът на Лара беше напрегнат, но тя явно полагаше усилие да скрие факта, че е под напрежение.

— Здрасти, Лара — отвърна Исрюн, облягайки се в опасно скърцащото нещо, което в лошото осветление можеше и да мине за офис стол. Беше твърдо решена да е безпощадна и да се възползва максимално от разговора.

— Боя се, че ще трябва да отложим интервюто.

— Няма проблем. Свободна съм от два до четири. Ако говориш за по-късно, вече става доста неудобно, тъй като ще имам нужда от време, за да монтирам материала.

— Не, не, не ме разбирай грешно. Ще остане за следващата седмица или дори за тази след нея.

— Задръж за момент. Нали току-що уговорихме срещата?

Защо изведнъж се разбърза да я откажеш?

Лара не бързаше да отговори, затова Исрюн реши да увеличи натиска.

— Да не би Мартейн да има нещо за криене? Нещо, свързано със Снори Елертсон например? Аз лично не мисля, че той има нещо общо с тази история, но сега ти ме караш да подозирам обратното, Лара.

— Не, няма нищо за криене. Изобщо нищо — настоя Лара. — Съжалявам за объркването. Ще се погрижа да стане утре. Три часът.

Исрюн се изненада колко лесно стана. Явно беше, че в момента Лара далече не е в най-добрата си форма.

— Отлично. Дотогава.