Ледена тишина

44

— Прекрасна двойка сте — усмихна се стеснително възрастната госпожа на Ари Тор и Кристин.

Беше приел съвета на Кристин да провери дали за раждането на Хедин не е била повикана акушерка от Олафсфьордюр. За негова изненада старата акушерка Бьорг беше все още жива и здрава и точно тя бе помогнала Хедин да дойде на този свят.

Седнаха във всекидневната ѝ в просторна къща в Олафсфьордюр.

— Много е хубаво, че толкова млади хора са дошли да посетят старица като мен, особено в тази студена събота.

Навън времето ставаше все по-лошо, валеше без прекъсване цял ден. Ари Тор бе чувал, че в тези части на страната продължителните валежи причиняват наводнения, така ставаше и в Сиглюфьордюр, когато имаше прекалено много вода и планинските реки не можеха да я поемат. Определено можеше да се каже, че времето е непредсказуемо през цялата година, природните стихии можеха да причинят хаос дори когато не вали сняг.

Макар вече да наближаваше деветдесетте, Бьорг беше много пъргава. Радваше се да се запознае с тях и веднага ги покани вътре. Предложи им палачинки с конфитюр и сметана и топла напитка „Апелсин“. На тавана висеше голям кристален полилей. Всекидневната беше цялата в стелажи с книги, а в пространствата между тях бяха закачени картини и фотографии без някакъв определен ред. Очевидно целта е била да не остане непокрито пространство по стените.

— Не ти липсват книги — отбеляза Кристин.

Ари Тор се радваше, че тя бе дошла с него, защото уменията му да поддържа любезен разговор бяха доста ограничени.

— Трупам ги — отвърна Бьорг. — Точно като баща ми. Това беше къщата на родителите ми, сега е моя. Когато си отида, вероятно ще се превърне във вила за почивка на някои далечни роднини в Рейкявик.

— В отлично здраве си, както виждам — каза весело Кристин.

— Лекар съм, така че би трябвало да знам какво говоря.

— Благодаря, че ни прие — намеси се Ари Тор. — Бях изненадан… приятно, искам да кажа…

— Че още съм жива? — каза Бьорг с усмивка, която показа хубави изкуствени зъби. — И аз понякога се чудя. Да видим сега кога беше? Ще трябва да пресметна наум, малко умствена гимнастика, като в старите дни в училище — каза тя и смръщи чело.

— Петдесет и пет години — помогна Ари Тор. — Хедин ще стане на петдесет и пет през май.

— Божичко — въздъхна Бьорг. — А все едно беше вчера. Времето наистина лети. Трябва да съм била на трийсетина тогава и доста по-приятна за окото от сега. — Тя прокара костеливи пръсти през бухналата си сребриста коса. — И косата ми беше по-добра.

— Помниш оня ден? — възкликна Ари Тор.

— Дали го помня? Беше единственото раждане в Хединсфьордюр, на което съм помагала. Бащата се обади по радиостанцията в Олафсфьордюр. Жена му започнала да ражда и той ме молеше да отида възможно най-бързо. Дойде да ме посрещне, когато слизах по склона на планината. Беше пролет, така че имаше повече светлина, отколкото през зимата. Не съм сигурна, че ще мога да мина подобен маршрут сега — ухили се тя. — Ходила съм до Хединсфьордюр няколко пъти, откак отвориха тунела, приятно ми е да наминавам там на път за Сиглюфьордюр или просто да се отбия за малко и да се порадвам на красотата на мястото. Все още имам шофьорска книжка и мога да карам, макар и само бавничко. Старата ми „Лада“ е в гаража. Едно време имах „Москвич“, но това беше много отдавна — усмихна се тя.

Ари Тор си взе палачинка, надяваше се, че Бьорг ще продължи да разказва, за предпочитане историята за Хединсфьордюр. Но тя, изглежда, очакваше въпроси от него и Кристин.

— Забеляза ли там нещо странно или необичайно? — попита той.

— Не, нищо такова не ми идва наум. Бяха развълнувани, както си е нормално, но не мога да кажа, че успях да си оформя някакво мнение за хората там. Изобщо не ги познавах и никога повече не видях никого от тях. В онези дни пътуването от Олафсфьордюр до Сиглюфьордюр беше много дълго, а съществуваше и обичайното междусъседско съперничество. Хората от Сиглюфьордюр си имаха своя начин на живот, ние — нашия. Сега, разбира се, нещата са много по-добри. Времената се промениха и сме обединени, което не се оказа чак толкова болезнено, в края на краищата.

— Раждането добре ли мина? — запита Кристин.

— Не. Беше трудно. Горката жена трябваше да остане в леглото целия ден. Не си тръгнах чак до следващия ден.

Тя въздъхна.

— Трябва да е било необичайно да прекараш нощта на такова изолирано място — подхвърли Кристин.

— И да, и не. В моята работа човек свиква с всякакви неща. Беше чудно преживяване да видя Хединсфьордюр, а и денят беше много красив. Беше хубаво. Ти ме попита дали не съм забелязала нещо странно — обърна се тя към Ари Тор. — Спомням си, че очаквах фиордът да е мрачен и самотен, но той изобщо не беше такъв. Беше живо, красиво място, грееше слънце. Чак когато влязох в къщата, усетих как тишината и самотата ме затискат. Странно беше. Мога да кажа, че изобщо не се почувствах щастлива в онази къща.

Ари Тор се замисли за руините. Около тях витаеше някакво зловещо усещане, особено когато се приближи съвсем близо до тях. Ако Йорун беше отнела живота си заради депресия, какъвто, изглежда, беше случаят, дали фиордът ѝ беше повлиял толкова зле, или къщата и хората, които живееха там?

— Спомням си, че това, което ми липсваше там, беше музиката, колкото и странно да ти прозвучи — каза внезапно Бьорг.

Тя се изправи и отиде до старомоден грамофон в ъгъла на стаята. В стаята не се виждаха плочи, но на него имаше плоча, когато тя вдигна капака. Тя сложи игличката върху плочата и стаята се изпълни със стара мелодия, английска балада от военните години.

— Вера Лин? — попита Кристин.

— Умно момиче — похвали я Бьорг, като отново седна. — Живях в бурни времена: Световна война, после Студена война и какво ли не още. — Тя отново въздъхна, сякаш тълпящите се спомени ѝ идваха в повече.

— Спомняш ли си хората, които живееха там по онова време? — попита Ари Тор, в момента интересът му към баладите не беше особено голям. — Знаеш ли колко души бяха?

— Четирима. Две двойки. Помня новината за смъртния случай там следващата година. Не се писа много по медиите, но имам чувството, че е било ужасна трагедия.

— Не е ли имало и работник? Младеж? — подсети я Ари Тор, въпреки че след разговора с Торвалдюр знаеше какъв отговор да очаква.

— Не, не си спомням да съм видяла друг човек там, едва ли бих го забравила. Защо питаш?

Ари Тор нямаше желание да се впуска в подробности, затова ѝ зададе друг въпрос.

— Знаеш ли защо не са повикали акушерката от Сиглюфьордюр?

— Сигурлауг? Тя беше няколко години по-голяма от мен и вероятно не е посмяла да тръгне по този маршрут. Мога да ти кажа, че хич не беше лесен.

— Хубаво е, че ти си успяла да отидеш — похвали я Кристин.

— Родила е здраво момченце с твоя помощ.

— Точно така, скъпа — отвърна Бьорг. — Беше работа, която ми носеше много радост. Да помагаш на другите е прекрасно. Ти със сигурност го разбираш. Не каза ли, че си лекарка?

Кристин кимна, но не отговори на въпроса.

— Вероятно ще ти е приятно да видиш момчето, което си изродила там? — предположи тя.

Ари Тор остана с впечатлението, че иска да смени темата.

— Хубава идея — грейна от удоволствие Бьорг. — Ако го видите, може да му кажете, че винаги е добре дошъл тук.

Ари Тор и Кристин обсъдиха в подробности посещението по пътя обратно към Сиглюфьордюр, не споменаха единствено забележката на Бьорг, че са прекрасна двойка.

Дъждът беше спрял, затова Ари Тор се съгласи да се отбият в Хединсфьордюр, тъй като мястото бе събудило интереса на Кристин и тя искаше да види руините на фермерската къща.

— Надявам се, че си с добри обувки — отбеляза той.

Тръгнаха мълчаливо под тежките облаци. Като стигнаха руините, на Ари Тор му хрумна идея. Последния път когато беше тук, се беше запитал дали и Йорун, и младежът не бяха загубили живота си на това място, но сега знаеше, че не е така. Само духът на Йорун почиваше в лагуната.

Частица от него искаше да вярва, че непосредствената близост до мястото, където тя беше починала, го е повела по пътя към истината, че може би Йорун му е пошушнала решението на загадката, но беше прекалено земен по природа, за да повярва в подобна идея. Въпреки това по гърба му пролази тръпка. Сега, когато беше във фиорда, като че можеше да види всичко по-ясно, отколкото преди, фактите и разказите на хората започваха да се напасват в едно цяло. Имаше нужда обаче от още информация, преди да може да провери теорията си.

В този момент небесата се отвориха и рукна дъжд. Ари Тор и Кристин се ухилиха един на друг и хукнаха да се скрият в колата, все едно ги гонеха дяволи. Кристин се опита да завърже лек разговор, когато седнаха в колата, но той само кимаше разсеяно. Трябваше да звънне на Исрюн и да я помоли да провери внимателно влоговите книжки на Мариус, може би отново да прегледа по-задълбочено и някои други негови документи. После щеше да изслуша пак записа от разговора на Исрюн с Никулас и да поговори още веднъж с Торвалдюр. След това можеше да се наложи да помоли Исрюн да зададе още няколко въпроса на Никулас.

Вместо да запали и да потегли към Сиглюфьордюр, той се обърна към Кристин, която му се усмихваше изпод мократа си коса.

— Искам да ти разкажа една странна история… — започна той —… истинска история, която завършва с ужасна смърт точно тук, в Хединсфьордюр преди половин век.