Ледена тишина

40

Когато разговорът на Ари Тор с Исрюн приключи, той забеляза, че на телефона му има съобщения и от Томас. Бяха по-учтиви от нейното, но смисълът беше същият.

Томас беше на дежурство, затова му звънна веднага.

— А, скъпи синко. Надявам се, че не те безпокоя. Не беше заспал, нали?

— Не, изобщо не. Какво става?

Усети, че Томас се колебае, след което гласът му се превърна в скръбен бас.

— Новини от болницата, които трябва да ти предам, скъпо момче.

Ари Тор мигновено разбра какво би могло да е.

— Старата Сандра почина тази вечер. Бедното старо момиче. Дошло ѝ беше времето.

Ари Тор не отговори. Стоеше неподвижен и чувстваше как енергията се отцежда от него. В ума му проблесна гледката на полицейска кола, спираща на алеята в дъждовен следобед преди четиринайсет години. Полицаите бяха дошли, за да предадат на младежа лошата новина, че майка му е загинала в автомобилна катастрофа.

— Надявам се, че не си много разстроен. Тя имаше хубав дълъг живот.

— Благодаря, че ми съобщи — кратко отряза Ари Тор. — Ще дойда да се видим утре.

— Почивай си утре, ще се видим в неделя — отвърна Томас.

— Лека нощ.

Ари Тор остана вцепенен на мястото си.

Плака, когато майка му почина, не можеше да контролира потока от сълзи. Сега изпитваше нужда да заплаче, но отказваше да ѝ се поддаде.

Скръбта му беше примесена с дълбоко съжаление. Защо не беше направил усилие да посети старата госпожа?

Докато се влачеше нагоре по стълбите, мислите му се върнаха в студения есенен ден на погребението на майка му.

Легна до Кристин, но не искаше да заспи.

Какъв жалък слабак се беше оказал, искаше да избегне трудното сбогуване. Срамуваше се от себе си и знаеше, че това е нещо, за което ще съжалява до края на живота си.