Ледена тишина

37

Карантината в Сиглюфьордюр беше официално вдигната в шест същата вечер. Хората вече бяха започнали да се показват за малко по улиците, готови да поспрат и да поприказват. Обичайната атмосфера започваше да се връща. Градът стана по-ведро място независимо от дъждовните облаци, които се трупаха в небето. Табелка на витрината на кооперативния магазин обявяваше с големи букви, че магазинът ще отвори тази вечер. Ари Тор също беше там, появи се в шест и половина, за да купи малко храна за уикенда. Изборът беше ограничен, но никой не се оплакваше.

Час по-късно Кристин почука на вратата му. С нетърпение очакваше да я види отново, но беше и леко изнервен от срещата, наясно, че този път не може да си позволи да обърка нещата.

Тя беше спазила своята част от уговорката и носеше хубава пица заедно с бутилка червено вино.

Седнаха пред телевизора и гледаха новините, докато хапваха пицата. Седяха един до друг на дивана, точно както винаги го бяха правили преди. Все едно нищо между тях не се бе променило — все едно тя просто се беше преместила заедно с него в Сиглюфьордюр и винаги е била до рамото му. Въпреки това между тях имаше някакво напрежение, сякаш и двамата бяха несигурни какво да кажат на другия. За щастие телевизорът ги спасяваше от прекалено честите неловки мълчания.

Подобно на всички други вечери, които бяха прекарали заедно напоследък, и тази беше като първа среща, но с някакво приятно топло чувство за близост. Ари Тор знаеше, че му е даден втори шанс, за което беше дълбоко благодарен. Но знаеше също, че този шанс щеше да е и последен. Беше помъдрял след раздялата им и усещаше, че с нея бе станало същото. При последните си срещи двамата се бяха отнасяли с много повече уважение един към друг, отколкото преди, но може би и с по-малко страст. Все още беше дълбоко влюбен в нея, но в ласките им като че имаше доста по-малко вълнение. Не беше сигурен дали това е добро, или лошо.

Не беше дежурен тази вечер, както и целия следващ ден.

Погрижи се да изключи звука на телефона си, за да могат да се порадват на вечерта си, без да ги прекъсват.

— Интервюто не беше зле — каза тя, когато материалът за Сиглюфьордюр приключи. Сложи ръка на коляното му. — Жалко, че беше само по телефона. Какво е това за онази стара снимка?

— Добър въпрос — отвърна Ари Тор и ѝ разказа цялата история, започвайки с посещението на Хедин, смъртния случай в Хединсфьордюр и всичко, които той и Исрюн бяха успели да открият заедно.

Това, че разказваше, му помогна да се отпусне и тъй като беше добре запознат с фактите, разказът му течеше добре. Виното също помогна.

— Чудех се дали ще искаш да дойдеш с мен да се видим с Хедин утре вечерта — попита той, надявайки се на съгласието ѝ. Вече беше говорил с Делия и тя му бе казала, че с удоволствие ще покаже филма си на Хедин, като добави колко съжалява, че досега не му е споменала за него. — Той за първи път ще види филма от Хединсфьордюр — обясни той на Кристин.

— Каниш ме на кино? — усмихна му се тя.

— Нещо подобно.

— Звучи добре. Може да излезем и да се позабавляваме навън утре вечер — каза тя, после се наведе и прошепна в ухото му: — Но тази вечер ще се позабавляваме у дома.